Актуалното в Перник и региона

Соколова с награда от БЧК за подкрепа в реализирането на значими инициативи

17 окт. 2018

Соколова с награда от БЧК за подкрепа в реализирането на значими инициативи
Българския Червен кръст награди областния управител на Перник Ирена Соколова.
Отличието й бе връчено днес по повод предстоящата 140-годишнина от основаването на неправителствената организация и на старта на новата кампания в помощ на БЧК за събиране на текстилни изделия. То се присъжда на губернатора за приноса й в дългогодишно партньорство с институцията на областно ниво, реализирането на множество значими инициативи за развитието на хуманитарните ценности и в подкрепа на доброволческата дейност в региона.
Намаляват зависимостта от лични автомобили в Перник
Намаляват зависимостта от лични автомобили в Перник
В Перник ще бъде изградена устойчива транспортна система, която да намали зависимостта от използването на личния автомобил в полза на чистите форми и средства на придвижване в градската среда. Това е главната цел на проекта„Интегриран градски транспорт на град Перник" по Оперативна програма „Региони в растеж" 2014- 2020", съфинансиран от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие, който беше представен днес. Негов ръководител е зам.-кметът Денислав Захариев, а координатор е Тинка Петрова.
На началната пресконференция на проекта присъства и кметът Вяра Церовска, която сподели: 
„За мен е голямо предизвикателство този проект, който е най-големият за Общината. Екипът, който ще го управлява, е изцяло от служители на администрацията. Гласувано им е голямо доверие и отговорност. Убедена съм , че това още веднъж ще покаже, че работим сериозно и отговорно за нашия град. Това е нещо, което сме обещали да променим и съм убедена, че ще го направим така, както трябва".
„Проектът се осъществява по Приоритетна ос 1 „Устойчиво и интегрирано градско развитие" на ОПРР 2014-2020, процедура на директно предоставяне BG16RFOP001-1.018 „Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020 – Перник.Общата стойност на проекта е 9 524 495,00 лв.", обясни Денислав Захариев. 
По думите му дейностите по проекта включват обновяване на подвижния състав на четири основни линии на градския транспорт № 10,15,17 и 20 чрез закупуване на 15 нови автобуса на природен газ, изграждане на газозарядна станция и ремонт на депо, въвеждане на система за контрол на обществения градски транспорт, поставяне на 70 бр. информационни табла по спирките, въвеждане на електронна система за таксуване в превозните средства. 
Специфичните цели на проекта са подобряване качеството на транспортното обслужване в Перник, а именно чрез -повишаване на сигурността и надеждността на транспортната услуга; намаляване времето за пробег по маршрутите - създаване на по-ефективен и бърз градски транспорт с по-малко потребление на енергия; по добър комфорт на пътниците - повишаване на привлекателността на обществения градски транспорт;-осигуряване на социално включване и равен достъп на групите в неравностойно положение, въвеждане на природосъобразни видове градски транспорт.

17 окт. 2018

Вече и в Перник! Оставете старите си дрехи на това място!
Вече и в Перник! Оставете старите си дрехи на това място!

Перник е третия град в страната, в който от днес всеки може да остави старите си дрехи за рециклиране. Два контейнера са на разположение на перничани в двата магазина на Лидъл България – този в центъра и в квартал Мошино, в които хората ще могат да оставят в найлонови торби старият си и не използван текстил.

Инициативата за този немски модел на събиране на стари дрехи идва от областния управител на Перник Ирена Соколова.

Днес в кабинета на губернатора бе даден старт на социално отговорната кампания, която до този момент се развива само в още два български града – София и Пловдив.

Областна администрация – Перник, заедно с Български червен кръст си партнира с компаниите „Лидл България" и „Хюманита" АД в инициативата за ефективно събиране и оползотворяване на вече употребявани дрехи и текстилни продукти. Мащабната национална кампания стартира през 2016 г. в Пловдив.

Моделът е първи в Източна Европа и се налага изключително успешно, а в България вече има поставени около 80 контейнера.

На срещата присъства и кметът на миньорския град Вяра Церовска, която поздрави организаторите за страхотната инициатива, като сподели, че перничани са изключително отворени към подобен род акции и се надява хората в Перник да покажат своето единение за пореден път.

„ Инициативата е дългосрочна. Важното е дрехите да бъдат годни за употреба и с добро качество и да не са замърсени“ , заяви директора на отдел събиране на „Хюманита“ Антон Гичев. Той обясни, че основна част от събрания текстил се изнася в страни от Африка, Близкия Изток и Централна Америка. Най- запазените се предоставят за кризисния щаб към Български червен кръст , а най- негодните и захабени се рециклират, а от тях се изработват кърпи за почистване и автомобилни тапицерии.

Немската фирма е с дългосрочен опит в преработката на текстил. Разделното събиране се прави от четвърт век в България под различна форма, а чрез него се предотвратява отделянето и изхвърлянето на отпадъци, с което се запазва околната среда.

От срещата стана ясно, че от началото на годината са събрани около 700 хил.кг. текстил , а ресурса, който е преведен към БЧК е 70 000 лв.

Ирена Соколова бе първата перничанка, която постави своя плик с дрехи в контейнера, които има вместимост от 200 кг. и ще се събира на всеки два дни. Тя бе обградена с деца от първи клас, които дойдоха да се запознаят, за какво ще служи металното съоръжение и колко важно е да не се хвърлят старите дрехи. А от Лидъл, зарадваха малчуганите с огромни пакети с подаръци.

 

 

17 окт. 2018

Един от най-големите празници в България оживява в община Земен
Един от най-големите празници в България оживява в община Земен

ГЕРГЬОВДЕН «ОЖИВЯВА» В ОБЩИНА ЗЕМЕН

По Проект с рег. № BG05M9OP001-4.001-0163-C01 «Походът на обичаите. Създаване на заетост, предприемачество и иновативни предприятия чрез въвеждане на иновативни форми на подкрепа, производство, маркетинг и разпространение на местните самобитни културно - фолклорни традиции и обичай и местните продукти, свързани с тях в община Земен» по ОП РЧР 2014-2020 г. с Бенефициент – община Земен;

Проектът "Походът на обичаите" цели да преоткрие, популяризира и развие традициите и обичаите в община Земен, чрез пресъздаване на различни празници, традиции и обичаи като Сурва, Сирни Заговезни /Прошка/, Баба Марта, Гергьовден и други.

На връх Гергьовден в село Пещера малки и големи, млади и стари се включиха в пресъздаване на българските традиции, свързани с празника. И както традицията повелява, имаше питки, зелник и баница в подница, агне в трап и още много други вкусотии, приготвени по автентични български рецепти. 

Гостите на празника се радваха на изложение на овце, демонстрации на заквасване на кисело мляко, биене на мътеница в бучка, подсирване на сирене, предене и чепкане на вълна, плетене и какво ли още не.

Представителите на работната група и целевата група по проекта, съвместно с НЧ «Крюгер Николов 1922» с. Пещера, НЧ «Светлина 1924» гр. Земен и Сурвакарско сдружение с. Елов дол пресъздадоха обичая Гергьовден и характерните за този празник дейности: квасене на мляко, биене на мътеница, премуз, билявище, китене, печене на агне в трап, печене на баница в подница и др.

По - възрастните показаха на по - младите представители от Целевата група как се замесват обредни хлябове, баници и зелник, характерни за нашия район. Приготвиха и много други характерни за нашия район ястия и гозби като печено агне в трап и курбан.Пресъздадаоха се обичаите:

 Билявище – брането на билки, с които се кърмят овцете /кърмило/. Обичая се изпълнява преди обичая премуз. Билките, които се включват са: маслениче /за масленост на млякото/; здравец /за да са здрави животните/; меча лапа /за да бягат мечките от стадото/; силина /за да е силно млякото/; млечка – за да са млечни овцете. Всички тези билки се смесват с кърмилото /трици/ и се захранват овцете.

Премуз – след като се накърмят овцете се прави този обичай. Тогава за първи път се лачат /отделят/ агнетата от овцете и за първи път се дои. Задължително се подсирва сирене. На ведрата /котлетата/ за млякото се закичват китки – здравец, силина, върба. Слага се венец на овцата родила първото агне през годината. Бие се мляко в бучка, която е украсена също със здравец, силина и върба.

Китене – Очуква се върбова пръчка и кората се връзва на кръста на всички хора. Закичват се още силина и здравец за здрав кръст при жътва, да са жилави хората.

 

 ТРАДИЦИИ И ОБИЧАИ НА ГЕРГЬОВДЕН

 

            През деня на Гергьовден се извършват различни обичаи свързани със здравето. На този ден се заравя в земята и първото червено яйце от предходния Великден, за да е плодородна нивата. Рано сутринта най-ранобудният прибягва до поляната за коприва и с нея шибва всички у дома по ходилата - да не ги настига злото през годината.

В деня преди Гергьовден селяните забиват в средата на нивите си раззеленил се клон от бук, за да шумят и изкласят житните класове и другите посеви да дадат добра реколта.

В нощта срещу празника, преди да пропеят първи петли, хората се къпят в утринната роса за здраве, тъй като народните вярвания гласят, че по това време всичко е "повито с блага роса". Според друго народно вярване събраната и отнесена вкъщи гергьовденска роса притежава особена целебна сила. За да получат изцеление, болните се къпят в "лява вода" - мястото, на което реките завиват наляво. Вярва се, че който измие лицето си с гергьовски капки от тревата ще прогони луничките.

Стопанката на къщата става рано и премита двора, след което закичва вратите с букет от здравец, люляк и цъфнала клонка от плодно дръвче. Той се оставя да стои, докато изсъхне, а обичаят се спазва за здраве, берекет и щастие през цялата година.

Съществено място в обредността на Гергьовден заемат зеленината, цветята и цъфналите клонки, които символично пренасят силата на природата върху хората и домашните животни. Затова къщите, стопанските помещения и градините посрещат празничното утро окичени с букови клонки, клонки от разцъфнала ябълка или друго плодно дръвче. Рано сутринта на Гергьовден, още преди изгрев слънце, жени, моми и деца берат пролетни цветя и лековити билки, от които правят венци и китки. С венците украсяват прозорците и вратите на къщите, а китките връзват на котлите за мляко, нощвите и печеното агне. Зелени клони се слагат и върху завивките на децата. Смята се, че в навечерието на Гергьовден растителността и водата дават здраве и плодовитост. За да растат косите на момите дълги и здрави, ги мият с дъждовна вода, събрана на Гергьовден.

Наред с обичаите за здраве и плодородие, на Гергьовден се извършват и обреди за прогонване на злите сили, които могат да отнемат плодовитостта и млечността на животните. Навремето се е правила така наречената защитна магия, при която са използвани растения и храсти, покрити с тръни и бодли, жилещи и лютящи растения, както и такива със силна натрапчива миризма - чесън, коприва, къпина или глог.

Обредно на Гергьовден се издояват животните, а от млякото се дава на всеки близък да пийне, друга част се изсипва в реката да е обилно млякото.

Задояването на овцата, която се е сдобила първа с агънце през годината също е част от обредността на Гергьовден. Тя се окичва с венец от къпина, здравец, глог и коприва, завързан с червен конец, като същия се поставя и на вратата на кошарата.

В този ден от годината за първи път в дома се прави прясно сирене, но не се осолява, за да не секне млякото на овцете. То се закичва с чесън, коприва, бук и глог.

С Гергьовден започва лятната паша. Рано сутринта се прави обредно извеждане на стадата на първа зелена паша, като животните се подкарват със зелена пръчка.                                                                                                              

 

ПРАЗНИЧНА ТРАПЕЗА

            Може би един от най-характерните обичаи за Гергьовден е приготвянето на курбан от мъжко агне. Курбан се нарича, само ако си пролял от животното кръв. На този празник се събира цялото семейство и на трапезата задължително присъстват още печеното агне и обредният гергьовски хляб. Добре е да има и агнешка дроб-сърма, млечни продукти, варено жито, зелен лук и пресен чесън, баница, вино. А млечни продукти назаем да не се дават.

 

ГЕРГЬОВДЕНСКИ КУРБАН

 

За този обичай обикновено се избира първото родило се мъжко агне (понякога се следи за цвета му - да е бяло, по-рядко черно). Окичва се с венец, на дясното рогче (или и на двете) се прикрепва свещичка и се запалва преди коленето. Агнето се захранва със зелена трева, трици и сол и се запоява с вода. В Западна България го занасят в църква на свещеника “да го молитви”, а в Източна България стопанинът го прекадява и му дава “очетена” в църква сол. В някои райони агнето се коли вкъщи при огнището или до източната стена на къщата, като се гледа кръвта да изпръска стената. Останалата кръв се събира в съд и се заравя в земята на чисто място, където не се стъпва.

В Южна България колят агнето в градината под плодно дърво и оставят кръвта да попие в земята, а в Западна България коленето по-често се прави при река, където кръвта изтича във водата. Вярва се, че кръвта от жертвата има предпазващ характер. С нея правят кръстен знак по челата на децата, за “да не ги ловят уроки”. Бележат праговете на вратата или ъглите на стаята, за да не влизат магии и болести вкъщи.

В Софийско заравят на нивата гърне с кръвта и ако през лятото кръвта започне да ври, смята се, че ще има градушка. По опръсканата върху стената кръв гадаят за реколтата през годината или за здравето на хората вкъщи. Костите се събират и след празника се заравят в мравуняк, за “да се въдят овцете като мравки” или се хвърлят в реката ¬ “да тече млякото като вода”. Запазват само кокалчето от десния преден крак на агнето, за да украсят с него обредните хлябове на следващата година. Гергьовското агне се пече цяло, някъде пълнено с дреболии и ориз и окичено със стрък зеленина се отнася за освещаване в църква или направо на празничната трапеза.

 

           ГЕРГЬОВДЕНСКИ ХЛЯБ

 

Боговица, кравай, колак, пита за св. Георги, просфор, овчарник, кошара, овчарска търла, харман, сая, батлак и др. - приготвянето му става предишния ден и по-рядко на самия празник. Забърква се нов квас, за да са млечни овцете. Водата за замесването на хлябовете (мълчана или цветна с натопени в нея цветя и билки) се носи от млада булка или мома. Месачката (чисто момиче - млада булка или стопанката) е облечено в чисти дрехи и закичена с китка, вързана с червен конец. Такава китка може да има и в нощвите.

Всички предмети, които се използват при месенето, са предварително измити, за “да е чисто житото”. Със сребърна гривна или сребърна пара се остъргват нощвите. По време на втасването завиват тестото с червена кърпа или женска риза - да се раждат женски агънца и поставят отгоре китка. Водата, с която месачката си измива ръцете накрая, хвърлят в градината на животните.

Обредните хлябове са предназначени за празничната трапеза, за обичаите на кошарата, за раздаване за здраве. Питите шарят с кокалче от десния крак на миналогодишното гергьовско агне или с пластична украса от самото тесто, изобразяваща кошара, овце, овчар, овчарска гега, кучетата в стадото.

Хлябът и печеното агне се освещават, след което всички се събират на големи трапези, теглят се на кантар. Родителите мерят децата си за здраве. Възрастните се мерят, за да видят кой колко ще отслабне през лятото от тежкия труд. Кантарът трябва да се закачи на свежо дърво, а не на сухо, за да не съхнат и тези, които се мерят. Килограмите трябва да се докарват до цели числа, а не до половинки, четвъртинки и пр. Меренето става на гладно.

През целия ден се играят гергьовденски хора, пеят се песни за змейове и самодиви, в които св. Георги побеждава ламята и отключва водите и плодородието.

Традиционни са гергьовските люлки, които задължително се връзват на зелено дърво, добре е да е орех. Вярва се, че колкото по-високо се люлеят те, толкова по-високи ще пораснат посевите. Която мома залюлее момъкът, нея харесва. Ако момък и мома не се люлеят на Гергьовден, през лятото ще имат неблагополучия и лош късмет, ще ги срещат змейове, самодиви и всякакви зли сили.

На Гергьовден момите изпълняват обичая напяване на китки или пръстени, чрез който гадаели за бъдещата си женитба.

С празника са свързани и някои забрани: от Великден до Гергьовден нищо не се дава назаем, “за да не изхвръкне берекетът от къщата”.

Работната група и целевата група по проект "Походът на обичаите" със съдействието на НЧ "Светлина 1924" - гр. Земен и НЧ "Крюгер Николов 1922" - с. Пещера, както и Сурвакарско сдружение с. Елов дол вземат активно участие във фестивали и събори, на които се представят традиции и обичаи като:

Най - голямото събитие на Граовска област, на манастирските ливади над село Гигинци - Църногорски събор, където пресъздадоха обичая Граовска сватба, демонстрираха и показаха на желаещите как се плете на игла с една кука, как се плетат чорапи на пет игли, как се изработват маски за обичая Сурва , как се бродира на панама, как се плетат кошници и сувенири от хартия, как се пече питка и баница в подница,как се меси и суче баница и много други;

ХIII Международен фестивал "Лесковашки карнавал"- гр. Лесковац.

 

Този документ е създаден в изпълнение на Договор № BG05M9OP001-4.001-0163-С01 „Походът на обичаите. Създаване на заетост, предприемачество и иновативни предприятия чрез въвеждане на иновативни форми на подкрепа, производство, маркетинг разпространение на местните самобитни културно – фолклорни традиции и обичай и местните продукти, свързани с тях в община Земен“ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП „РЧР“ 2014-2020 ,процедура BG05M9OP001-4.001 “Транснационални и дунавски партньорства за заетост и растеж“ съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд

 ВИДЕО:

 

17 окт. 2018

Шестима пострадаха при инцидент в „Арсенал”

17 окт. 2018

Шестима пострадаха при инцидент в „Арсенал”

Шестима души са пострадали при инцидент в оръжейния завод „Арсенал” в Казанлък, съобщава НТВ. 

От предприятието потвърдиха, че те са откарани в спешен център. Няма опасност за живота им. Аварията е станала в цех 120 на завод 3 в „Арсенал“ в Казанлък, където е възникнал огън. Причините за локалното запалване се изясняват, няма опасност за разрастване на аварията, съобщиха от ръководството на завода. 

Шестимата пострадали са мъже, откарани са в Спешния център на Казанлък.
Единият от пострадалите е в по-тежко състояние, но без опасност за живота. Той е на 23 години. Останалите мъже са с различни повърхностни наранявания.
Оказва им се медицинска помощ в болницата в Казанлък.

Иван Ласкин излезе от болницата (Виж истината за болестта му)
Иван Ласкин излезе от болницата (Виж истината за болестта му)

Ивaн Лacĸин вeчe e изпиcaн oт бoлницaтa.Той бe пpиeт пo cпeшнocт във Bтopa гpaдcĸa бoлницa преди седмици.

„Beчe ce чyвcтвaм идeaлнo, изпиcaxa мe oт бoлницaтa”, пoxвaли ce caмия aĸтьop в coциaлнaтa мpeжa. Πaĸ тaм eĸpaнният Bacĸo дa Гaмa oт ceлo Pyпчa paзĸpи, чe имaл вътpeшeн ĸpъвoизлив нa ĸpaĸa и paзĸъcaни мycĸyлни влaĸнa.

Ho ceгa вeчe cи e в дoмa и xoдeл дo бoлницaтa, caмo зa дa мy cлaгaт cиcтeми.

Πъpвoнaчaлнo лeĸapитe имaли cъмнeния зa тpoмбoфлeбит, нo диaгнoзaтa нe ce пoтвъpдилa.

Hoвинaтa зa влoшeнoтo здpaвocлoвнo cъcтoяниe нa любимия aĸтьop paзтpeвoжи apт гилдиятa. Kлюĸитe бяxa нa-paзлични.

Eднa oт вepcиитe бe, чe Ивaн Лacĸин cтpaдa oт циpoзa нa чepния дpoб, зaщoтo пyбличнa тaйнa e, чe e гoлям любитeл нa чaшĸaтa.

Cпopeд дpyг cлyx тoй cтpaдaл oт тeжĸи cтoмaшни пpoблeми. Ocвeн тoвa ce мълвeшe, чe ce тъpceлa cпeшнo pядĸa ĸpъвнa гpyпa и cъпpyгaтa мy Aлeĸcaндpa Cъpчaджиeвa xoдeлa в бoлницaтa, зa дa дapявa ĸpъв.

Цялaтa тaзи инфopмaция пopoди лaвинa oт cлyxoвe, ĸoи oт ĸoи пo-cтpaшни и тъжни.Дни нapeд инфopмaция зa cъcтoяниeтo нa aĸтьopa нямaшe. Дoĸтopитe зaпaзиxa мълчaниe,y a жeнa мy нe cи вдигaшe тeлeфoнa.

Heoтдaвнa Ивaн Лacĸин пoнece oгpoмнa зaгyбa. Πoчинa бaщa мy Cлaвчo, cлeд ĸpaтĸo бoлeдyвaнe. Toвa ce oтpaзилo дocтa тeжĸo нa aĸтьopa, дoвepиxa нeгoви близĸи.

Cъпpyгът нa Aлeĸc Cъpчaджиeвa нe зa пъpви път влизa пo cпeшнocт в бoлничнo зaвeдeниe. Πpeз фeвpyapи 2016 гoдинa тoй бe пpиeт в Унивepcитeтcĸa бoлницa в Πлeвeн.

B тoзи гpaд тoй имaшe пpeдcтaвлeниe и нe ycпя дa излeзe нa cцeнaтa. Toгaвa мy пpaвиxa caмo пpeглeди и изcлeдвaния.

Mинaлaтa eceн тoй взe yчacтиe в peaлитe фopмaтa „Фepмaтa”. Ho вдигнa виcoĸo ĸpъвнo и oтнoвo бe пpиeт в бoлничнo зaвeдeниe./Kliuki.bg

17 окт. 2018

Крупен бизнесмен се самоуби
Крупен бизнесмен се самоуби

Късно снощи петричко бе потресено от новината за смъртта на крупния бизнесмен Георги Динков. Той бе намерен мъртъв в производствената база на една от фирмите си в град Кочериново.

54-годишният мъж бе открит обесен вчера около 20 часа. Районът бе отцепен от криминалисти от Областната дирекция на МВР в Кюстендил. Обстоятелствата около трагедията все още се изясняват. Не е ясно защо бизнесменът е посегнал на живота си.

Междувременно се разбра, че Динков е роден в петричкото село Марино поле. Завършва Строителния техникум в Благоевград и Московския инженерно-строителен институт. След казармата започва работа като технически ръководител в "Стройрайон".

През 1973-1991 г. минава цялата йерархична стълбица от помощник технически ръководител до директор на окръжното тогава предприятие "Хидрострой". Заедно със съдружника си строят ВЕЦ-ове и фотоволтаични централи, а единият от тримата му сина - Рашко Динков, е общински съветник в Благоевград.

17 окт. 2018

Хекимян изчезна от ефир след голямата семейна трагедия
Хекимян изчезна от ефир след голямата семейна трагедия

Ефирът осъмна днес без знаковия водещ на сутрешния блок на bTV Антон Хекимян. На негово място сутрешният блок на телевизията се води от неговата колежка Мария Цънцарова, пише БЛИЦ.

Най-вероятно причина за отсъствието на водещия е голямата трагедия, която стана в живота му. БЛИЦ припомня, че вчера Хекимян съобщи в личния си фейсбук профил, че е починала една от най-обичаните жени в живота му.

„Баба Тонка си отиде. Тази година навърши 90. Кръстен съм и на нея, и на дядо ми Агоп", написа той.


17 окт. 2018

Ванилов кекс с яйчен крем

Ванилов кекс с яйчен крем

Пиле със зеленчуци и забулени яйца

Пиле със зеленчуци и забулени яйца

Реклама

Реклама

Анкета

Ще си направите ли противогрипна ваксина?

Намерете ни и тук

Футър изображения
Снимка на деня
Футър изображения
През обектива