Актуалното в Перник и региона

Бизнес

11 фирми търсят работници на трудова борса в Перник
11 фирми търсят работници на трудова борса в Перник

Дирекция „Бюро по труда” – Перник организира Трудова борса по проект „Готови за работа“ на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2014-2020., която  ще се проведе  на:

 

  •   21 Октомври 2020 г. от 10.00 часа
  •   в сградата на Общински младежки дом – гр. Перник.

 

Към настоящия момент потвърдили участие имат 11 фирми от Област Перник.

Посетителите на Трудовата борса ще имат възможност да се срещнат с  представителите на участващите фирми и да получат информация за обявените свободни позиции.

Основната цел на проекта е стимулиране на активността на младежи до 29-годишна възраст включително, които не са нито в образование или обучение, нито в заетост и не са регистрирани като безработни лица в Дирекциите „Бюро по труда”, както и да се подобрят възможностите им за намиране на работа и трудовата им реализация на пазара на труда.

Макар и насочена основно към младите хора на Област Перник, всеки които желае без ограничение на възрастта, както и нерегистрирани лица може да посети трудовата борса и да получи шанс да си намери работа.

19 окт. 2020, 09:32

14 млрд. лв. спестени за втора пенсия
14 млрд. лв. спестени за втора пенсия

За първи път спестяванията за втора пенсия на над 3,8 млн. работещи, родени след 1 януари 1960 г., надхвърлят 14 млрд. лв.

14, 165 млрд. лв. е имало в портфейлите на деветте универсални пенсионни фонда към края на септември тази година, става ясно от публикуваните им отчети за деветмесечието на 2020 г. Така частните пенсионни дружества вече са покрили спада заради пандемията от коронавируса, който стопи спестяванията за втора пенсия с 608 млн. лв. през март.

И вече надхвърлят с 826 млн. лв. натрупаното към началото на 2020 г., като така отбелязват исторически връх по обем на управляваните от тях средства.

Ръстът за трите месеца между края на юни и края на септември пък е в размер на 681,8 млн. лв.

Все още обаче по-голямата част от наваксването на пенсионните дружества се дължи на осигурителните вноски, а не толкова на печеливши инвестиции, показват данните.

Над 752 млн. лв. са внесените осигуровки само за първите шест месеца на годината според данни на КФН. От тях 481 млн. лв. бяха отишли до края на юни, за да наваксат загубите на пенсионните фондове от срива на борсите заради коронавируса.

За месеците юли-септември комисията все още не е публикувала своите данни, но стандартно във фондовете постъпват около 100 млн. лв. на месец от осигурителни вноски. Тоест поне половината от тримесечното нарастване с 681 млн. лв. се дължи на осигуровките. И все още борсовите загуби на пенсионните фондове се покриват от вноски и именно вложенията за втора пенсия на хората имат по-голям принос за нарастване на спестяванията.

Внесените за деветмесечието осигуровки вече надхвърлят 1 млрд. лв. и всъщност все още нарастването на фондовете не може да допринесе реално за увеличението на спестяванията на хората за втора пенсия.

В универсалните пенсионни фондове задължително внасят осигуровки за пенсия по т.нар. втори стълб родените след 1 януари 1960 г. Според данните на КФН в тях има партиди на над 3,8 млн. души. Вноската е в размер на 5% от дохода на всеки, подлежащ на осигуряване в частните фондове. Срещу това при пенсиониране фондовете трябва да изплащат т.нар. втора пенсия. Първите пенсии трябва да започнат да се изплащат от есента на следващата година.

Според предварителни данни на фондовете до края на 2021 г. втора пенсия трябва да получат около 17 хил. жени.

В т.нар. първа кохорта, тоест родените между 1960 и 1964 г., пък влизат 200 хил. жени. При по-голямата част от тях втората пенсия засега не се очертава да навакса намалението на тази от Националния осигурителен институт с 20%.

За да не се получи така, че две пенсии да са по-малко от една за тези 200 хил. жени, деветте частни пенсионни дружества настояват за промяна във формулата, по която НОИ пресмята намалението на държавната пенсия за хората, които оставят спестяванията си за втора, а не ги преместят в държавния институт. Според частните дружества намалението за първите жени с втора пенсия не трябва да надхвърля 7-8%.

През ноември правителството ще предложи законови промени за вторите пенсии, съобщи миналата седмица социалната министърка Деница Сачева. Тя участва в дискусията за достойни пенсии на “Клуб “24 часа” Визионери” заедно с осем бивши социални министри.

Ще бъдат предложени три варианта за изплащане на вторите пенсии в зависимост от стойността на индивидуалната партида - пожизнена пенсия, разсрочено плащане за определен период или възможност парите да се изтеглят накуп. Министърката обеща и предложение, което да направи намалението на държавната пенсия по-малко от сега предвидените 20%. Както и прозорец за тези 200 хил. жени от първата кохорта, в който да могат да прехвърлят спестяванията си за втора пенсия към Националния осигурителен институт.

608 млн. лв. бяха загубени от деветте частни универсални пенсионни фонда в края на март заради срива на борсите, който последва масовото затваряне на държавите и икономиките заради пандемията от коронавирус. За да наваксат загубата само от този половин месец в началото на епидемията, на пенсионните дружества им бяха нужни близо два месеца - април и май. Едва през юни активите им надхвърлиха стойността на спестеното за втора пенсия от началото на 2020 година. Въпреки това към края на юни в три от фондовете стойността на индивидуалните партиди бе по-ниска от началото на годината./Източник: Лупа.бг

19 окт. 2020, 09:32

С 8 лв. по-скъпи стават 9 основни храни по пътя от борсата до щанда
С 8 лв. по-скъпи стават 9 основни храни по пътя от борсата до щанда

9от основните хранителни продукти в потребителската кошница поскъпват с около 8 лв. от борсата до веригата. Това пише „Монитор“, като се позовава на седмичния бюлетин на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ) и проверка в магазините за търговия на дребно.

Така, за да си купим по килограм захар, брашно, ориз, кашкавал „Витоша“, краве сирене, охладено пиле, литър олио, а също и поне 6 яйца и още толкова кофички кисело мляко, ни трябват средно 47 лв.

Най-значителна е надценката на кашкавала, той излиза с 4.39 лв./кг или с 40,4% по-скъп на крайния потребител, отколкото на самия търговец на дребно, доставил си го от стоковата борса. Според данните на ДКСБТ през изминалата седмица (12-16 октомври) млечният продукт се e търгувал на едро за 10,86 лв./кг.

При кравето сирене също има немалка надценка. Докато по борсите то е струвало на едро по 7,10 лв./кг, в една от големите вериги у нас е вървяло по 8,29 лв./кг или с над левче повече, което е 16,7% отгоре.

За кофичка кисело мляко пък броим по 1,29 лв. в магазина, докато по складовете се намира за 0,40 лв. по-малко. Надценката тук е с цели 50 на сто.

Рекордьор обаче е оризът, чиято средна цена на дребно е 3,59 лв./кг или с цели 59 на сто по-висока, отколкото в склада за търговия на едро.

Охладеното пиле на борсата през миналата седмица се е предлагало средно по 3,95 лв. за килограм. В магазина обаче цената му на дребно скача до 5 лв./кг или с над 26% повече.

Доста по-малки са надценките при захарта, олиото. Според онлайн брошури в големите търговски обекти сладките кристали се търгуват на цена от 1,59 лв./кг, въпреки че търговецът е платил за пакет от тях 1,35 лв. Слънчогледовото олио от борсата до веригата поскъпва с 0,19 лв./л или със 7,6%.

С най-ниска надценка от само 5,2% са яйцата, чиято средна стойност в супермаркетите е 0,20 лв. за брой или само с 1 ст. повече, отколкото на борсата. Основната съставка за домашните погачи, баници, сладкиши - брашното обаче, скача с около 0,40 лв. от склада до рафтовете в магазина до 1,39 лв./кг или с 39%.

Отстъпки ни дебнат отвсякъде

Благодарение на умели маркетингови трикове, веригите успяват да привлекат значителен брой клиенти въпреки надценките, а червените етикети се превръщат в магнит за потребителите. Търговските обекти водят негласна война именно на бойното поле на промоциите, така седмица след седмица те си „мерят“ ниските цени. Бърз преглед на седмичните брошури с намаления показва, че цените на основните продукти за дома като захар, ориз и брашно се различават с от 0,20 до 0,40 лв. в зависимост от веригата.

Големите вериги доставят продуктите до вкъщи

В условията на пандемия много от големите вериги започнаха да доставят продукти до домовете на своите клиенти. Посредник между крайните потребители и физическите обекти се явява родна компания за доставка на храна. Има обаче и някои условия, като минимална стойност на поръчката./Източник: Днес.бг

19 окт. 2020, 09:32

Хайде, връзкари: Търсят се шефове за 21 държавни фирми
Хайде, връзкари: Търсят се шефове за 21 държавни фирми

Връзкарите с мераци за кариера на топло държавно местенце е време да пускна всичките си връзки - конкурси за шефове на 21 държавни компании в транспорта са обявени със заповеди на министъра на транспорта Росен Желязков.

Министерството на транспорта е първото, което изпълнява нормите на Закона за публичните предприятия, които изискват управителните тела на държавните компании да се назначават след конкурси.

Обявите за тях са публикувани на 12 октомври на сайта на министерството. Срокът за подаване на документи е 10 дни след оповестяването на конкурсите, което означава 22 октомври.

Сред обявените позиции са такива за членове на съвета на директорите на две летища - в София и Пловдив, и за управител на аеропорта в Горна Оряховица. В областта на авиацията има и конкурси за генерален директор на държавното предприятие “Ръководство въздушно движение” и за член на управителния му съвет.

В жп транспорта конкурсите са за членове на борда на директорите на “Холдинг БДЖ” и за член на УС на Национална компания “Железопътна инфраструктура”.

Ще се избират и членове на Съвета на директорите на “Български пощи” и на “Информационно обслужване”.

Другата серия конкурси са за избор на управляващи за пристанищата в Бургас, Варна, Русе, Видин, както и на държавното предприятие “Пристанищна инфраструктура” и “Български морски квалификационен център” - Варна.

Ще се избират и управляващи на жп болниците в София и Варна и “Транспортен диагностично-консултативен център” в Бургас, както и на строителните фирми “Съобщително строителство и възстановяване” и “Транспортно строителство и възстановяване”.

В обявленията са записани изискванията към кандидатите, включително образование, квалификация и опит. Изброени са документите, които трябва да представят.

Самите конкурси ще са в две части - писмена и устна. В писмената се изисква представяне на концепция за развитието на съответната фирма с нейните специфики./Източник:Лупа.бг

19 окт. 2020, 09:32

Сандвичите в будките до училищата - пълни с Е-та и палма
Сандвичите в будките до училищата - пълни с Е-та и палма

Сандвичите, които се продават в будките около училищата, са пълни с Е-та и палма. Това показва проучване на асоциация "Активни потребители", извършено в шест града на страната - София, Варна, Перник, Велико Търново, Благоевград и Шумен.

Изследвани са 36 вида продукти на различни фирми. Експертите са установили, че в тях има средно по 20,5 броя Е-та, като рекордьорът е сандвич с 35 Е-та, съобщава "Монитор".

Според председателя на асоциацията Богомил Николов причината за това е, че те се натрупват. Само в хляба се съдържали по 2-3, в колбасите- 3-4, отделно има и в сосовете. На другия полюс пък бил продукт с моцарела, който съдържа само 5 добавки. Половината от сандвичите пък са с палмова мазнина, като обикновено тя се влага от имитиращ млечен продукт или сос, сочи още проучването.

"Както е известно, има строги регулации в училищата и лавките вътре в тях. Можем да кажем, че общо взето те спазват добри стандарти. Но е много лесно за децата да излязат извън сградата и да си купят нещо около училището. Там се предлагат чипсове, сладки и какво ли не. Ние решихме да проучим какво има в сандвичите, защото за другите продукти, общо взето, обществото знае повече. Оказва се, че пакетираните сандвичи не са толкова разпространени, колкото смятахме. Може това да е добра новина, не знам", коментира председателят на асоциацията Богомил Николов.

Проучването показало, че търговците предлагат основно приготвена на място храна - пици, дюнери, тостове, принцеси, хот-дог или сандвичи. Експертите са установили, че повечето продукти се съхраняват не в хладилник, а по рафтовете.

"Това е лоша практика и контролните органи трябва да обърнат внимание на това", коментира Николов.

Анализът на етикетите показва, че от 36 сандвича едва 12, или   1/3, имат коректно и цялостно описание на етикетите. При останалите най-често само се описват само съставките - хляб, кашкавал и др. Що се отнася до зеленчуците пък, изследването сочи, че те са масово пренебрегнати.

Само 1 от 4 сандвича съдържат зеленчуци

А там, където има, са малко - били по-скоро за добър външен вид. Само в две марки зеленчуците надхвърлят 10% от общото тегло на сандвича.

Месото пък присъства основно под формата на индустриални преработени меса - колбаси, шунка, бекон.

„Няма нито един с чисто месо, рибата пък въобще отсъства. Всичко идва от желанието да се постигне дълъг срок на годност. Целта е да се използват съставки, които да издържат по-дълго време. Иначе местата, на които се приготвят сандвичи на момента, се използват повече зеленчуци“, каза Богомил Николов.

Част от добавките в сандвичите са и заместителите. Така вместо естествена суровина се използва точно такива. Най-често това са нишестета, палмово масло, млечен протеин, яйчен прах, глутен.

Рекордьорът при заместителите е сандвич с 11 такива, а най-малко - с 1. Средно на сандвич се падат по 2,6 консерванта, сочи още прочуването. Това е заради различните съставки, тъй като в колбаса има едни, а в сосовете - други. Оцветителите пък са средно по 2,2 на сандвич, а т.нар. сгъстители - средно по 4,1.

"В тази категория спадат химикалите за задържане на вода. Най-популярните са гума гуар и гума ксантан. Има ги масово в колбасите, но лично аз, като видя такова нещо на етикета на даден продукт, не го купувам. Това означава, че производителят е добавил вода", коментира още Богомил Николов.

1/3 от продуктите - с коректна информация на етикета

Все пак има и добра тенденция, отчитат експертите. Оказва се, че все пак 1/3 от сандвичите на различни фирми описват всички съставки, което до преди няколко години е било смятано за чиста екзотика.

"При 12 сандвича имаме пълна информация на етикетите, а преди години тенденцията беше да се спестява. Така че изводът е, че се използват много малко натурални съставки в готовите сандвичи", коментира Богомил Николов. Той уточни, че от асоциацията ще подадат сигнал до БАБХ за продуктите, които не са били етикетирани правилно. Според Николов трябва да се извърши проверка и къде се съхраняват предлаганите на деца храни.

"По отношение на съдържанието апелът ни е към родителите да приучват децата какво да консумират. По-добре е сандвич, приготвен на място, отколкото пакетиран", каза още Николов./Източник: Днес.бг

19 окт. 2020, 09:32

Време е за туршии, домашен буркан кисели краставички излиза по 1,40 лв.
Време е за туршии, домашен буркан кисели краставички излиза по 1,40 лв.

Буркан кисели краставички домашно производство излиза около 1,35-1,40 лв. Това изчисли Владимир Иванов от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата.

По данни на комисията оранжерийните домати на едро струват 1,60 лв./кг. Полските домати струват 1,22 лв./кг, червеният пипер - 1,31 лв./кг, а зеленият - 1,09 лв./кг.

Цената на зелето, което е също предпочитано за зимнина, е 0,66 лв./кг. Цената на морковите е 0,73 лв./кг.

Поскъпването при тях е с цели 14% спрямо миналата година

„Цените са като от миналата година. Тази на морковите е нагоре, но за сметка на това тази на лука е много надолу. Ако подберем продуктите за туршиите, те ще са на цени, каквито бяха през 2019 г.“, каза Владимир Иванов пред bTV.

На софийските пазари цената на доматите варира от 1,20 лв. до 2,50 лв.

Пиперът се продава по 1,50 лв..

По думите му масовият потребител вече не спазва традицията и предпочита да си купува купешки продукти.

В Северозападна България приготвянето на лютеница вкъщи е традиция - още повече, ако продукцията е от градината. Има обаче и домакини, които предпочитат бурканчето от магазина с обяснението, че спестяват време./Източник: Днес.бг

21 септ. 2020, 11:07

Личният треньор на Братя Галеви продаде къща за 100 бона
Личният треньор на Братя Галеви продаде къща за 100 бона

Личният треньор на Братя Галеви Станко Станков успя след три години опити да продаде къщата си в дупнишкото с. Крайни дол, като свали цената й наполовина. Новият собственик е бившият директор на училището в Самораново и собственик на книжарница в Дупница Николай Стамболийски. Той е платил 100 000 лв. за новия си дом и за дворно място около 2 дка. В имота има много асми и овощни дървета.

Както “Струма” писа, Станко Станков обяви за продан къщата си в Крайни дол преди около 3 г. и поиска 110 000 евро за нея. В продължение на три години са идвали няколко купувачи, но до сделка не се е стигнало.

Станко Станков се изнесе от къщата си в Крайни дол преди около три години и заживя в Сапарева баня, откъдето е съпругата му. През този период заработи и вилата му на Паничище. В нея той е отворил хранителен магазин, в който пазаруват туристи.

Новият собственик е бил директор на училището в с. Самораново, където е живял доскоро, но е продал къщата си там.

Станко Станков дълги години работи за Братя Галеви. Той е бивш борец и се е грижел за физическата кондиция на братята.

Крайни дол минава за село на богатите. В него живеят постоянно около 30-ина души. Вили в селото имат общинският съветник от “Глас народен” Георги Градевски и арх. Асен Пилев, съветник от ГЕРБ. Преди около година с имот в селото се сдоби и криминалистът от Сапарева баня Славчо Мутавчийски. Той закупи парцел и в него построи кокетна вила с басейн./Източник: Струма.бг

21 септ. 2020, 09:23

Мика Зайкова: Излишъкът в бюджета е имагинерен
Мика Зайкова: Излишъкът в бюджета е имагинерен

Ако е пълен фискалният резерв, както се твърди и ако погледнете данните за 7-те месеца, които показват излишък от 1 560 000 000 лева, човек наистина трябва да се чуди защо са тези 5 млрд. заем, заяви пред БГНЕС икономическият и финансов анализатор Мика Зайкова.

Все пак аз мога да кажа моите подозрения. Този заем е необходим на правителството, защото дори и да нямаме проблем с европейските пари, а ние ще имаме, защото върховенството на закона у нас не се спазва и има опасност да ни санкционират, те много по-трудно ще могат да бъдат употребени за нещо, за което не са предназначени. Трудно ще бъде откраднати. Докато тук, с едни 5 млрд., можем да си ги крадем на воля.

С тези 5 млрд. могат, да речем, да се купят два вида избори – едните парламентарни, другите президентски.

Второ – с тези 5 млрд., тъй като явно не сме заделили пари за съфинансиране на проектите по оперативните програми, също можем да запълним тази дупка.

Трето – ЕК ни разреши парите, които не сме употребили в оперативните програми, да ги употребим за мерки за преодоляване на затрудненията от кризата. Не само, че сме използвали парите между 37% и 43%, но има и проекти, които не са ни признати. Не сме ги похарчили, дали сме ги нецелесъобразно. На книга парите трябва да ги има и трябваше да ги върнем, ако не беше коронавирусът. Сега ще трябва да ги похарчим за мерките, а де факто ги няма. Раздадени са за неща, които не са целесъобразни и не са одобрени от ЕК, а може и от ОЛАФ нещо да са намерили.

Ние имаме навик да крадем. Наистина мисля, че имаме проблем с фискалния резерв. Там трябва да има 10 млрд. В него е „Сребърният фонд“, който е за подкрепа на пенсионерите в едно по-далечно време, а там трябва да има около 3 млрд. Значи някъде около 7 млрд. трябва да са налице.

Бойко Борисов раздаде страшно много пари, които нямат отношение нито към пандемията, нито към възстановяване на бизнеса. България е единствената страна в света, която не подпомогна директно нито домакинствата, нито бизнеса. Нашите домакинства не получиха нищо, получиха възможност да вземат кредити. Раздадоха се страшно много пари, без да има някакъв ефект. Мазнинките са свършили, както се изразява премиерът и този заем вероятно трябва да запълни една дупка във фискалния резерв или да бъде резерв за бъдещи неща, от порядъка на изборите.

Ако се погледне бюджета за 7-те месеца, има излишък. Този излишък е имагинерен. Истинският излишък е тогава, когато има ръст на БВП, има ръст на приходите, а приходите в бюджета са надхвърлени. Защо казвам имагинерен? Ние сме отворена икономика и няма как да вървим нагоре, като всички покрай нас вървят надолу. Това показва, че ние спестяваме, тоест не харчим пари по предвидени политики.

На полугодието какъв е резултатът – от 2,8 млрд. са похарчени 10%. Другите са спестени. Защо? За да се сформира излишък, който излиза извън контрола на парламента и е на разположение на премиера. И премиерът си го харчи./Източник: Лупа.бг

21 септ. 2020, 09:15

Вижте най-скъпите артикули, продадени от България
Вижте най-скъпите артикули, продадени от България

"Jaguar XKR 2013" с цена 32 085 щатски долара и "Porsche 928 S4 Strosek", продадено за 31 863 долара, са сред първите 10 най-скъпи артикула, продадени в eBay от България. Но луксозните возила са на второ и трето място в класацията, която изненадващо спечели робот за видеоинспекция на индустриални тръби.

През септември един от лидерите в световната онлайн търговия, отбелязва своята 25-годишнина, като по този повод платформата върна стрелките на часовника назад и сподели любопитна информация за България за първите покупки и продажби, направени от наши сънародници, за най-скъпите артикули, продадени от страната ни в чужбина, както и за най-търсените у нас продукти по категории.

Данните сочат, че както за потребителите по света, така и за тези в България, именно това е мястото, на което могат да се намерят и най-новите технологични артикули, и истински находки от близкото и далечното минало.

Според архивите, покупки и продажби на eBay от България започват през 2001 г., като първата продажба, регистрирана на платформата от нашата територия е автентична войнишка манерка от Втората световна война, а първият предмет, купен от българин, отново е свързан с историята – оригинален щик от Първата световна война.

Първите предмети, продадени от България и с отбелязани цени в архива на платформата, отново са военни артефакти – два сета от пощенски марки от Втората световна война на стойност 5 и 9 щатски долара.

Първата покупка, направена от България, чиято цена ни е известна, е на три дънни платки Socket 7, които сами по себе си също вече са антики.

Технологиите са на фокус и в класацията на най-скъпите предмети, продадени от българи за всички времена. Тя се оглавява от Rovion RX 130 - робот за видеоинспекция на индустриални тръби на стойност 33 000 щатски долара.

На втора и трета позиция се нареждат автомобили – "Jaguar XKR 2013" и "Porsche 928 S4 Strosek". Челната петица на най-скъпите предмети, продадени от България, се завършва от джобни часовници - "Charles Gretton Verge Fusee" и "Louis-Benjamin Audemars", всеки на стойност 30 000 щатски долара.

Ето класация на 10-те най-скъпи предмети, продадени от България чрез eBay през последните 25 години:

1. Робот за видеоинспекция на тръби Rovion RX 130 - $33 000, ноември 2017

2. Автомобил Jaguar XKR 2013 Facelift 5.0 V8 550 HP CABRIO – $32 085, април 2017

3. Автомобил Porsche 928 S4 Strosek - $31 863, януари 2019

4. Джобен часовник Charles Gretton Verge Fusee - $30 000, август 2017

5. Джобен часовник Louis-Benjamin Audemars с вечен календар, лунна фаза и минутен репийтър - $30 000, април 2016

6. Мотор Harley Davidson Street Glide FLHX Screamin eagle 120R - $27 270, юли 2014

7. Джобен часовник от епохата на династия Куинг с календар и перлено-емайлов циферблат - $25 500, юни 2016

8. Мотор Harley Davidson Electra Glide Ultra - $ 25 489, декември 2013

9. Джобен часовник Patek Philippe Observatory Chronometer - $24 000, април 2016

10. Настолен часовник Patek Philippe Chronometro Gondolo Doctor's Memento Mori Skull - $23 450, юли 2017

Оказва се, че в последните 25 години не антиките, колекционерските находки и луксозните автомобили и часовници вълнуват най-много българите, а продуктите в категориите "Мода" (най-вече грим, козметика за кожата и стилизиращи продукти за коса), авточасти и аксесоари (предимно за поддръжка и тунинговане на автомобилите) и Дом и градина (основно кухненски уреди, посуда и оборудване за барове, аксесоари за домашни любимци, материали за творчески занаяти и продукти за обезопасяване на домовете с малки деца).

Сред най-купуваните артикули през последните години са заздравителите за нокти и като цяло продуктите от категорията Грижа за ноктите, маникюра и педикюра с над 47 000 закупени артикула от България само през 2019 година./Източник: Лупа.бг

19 септ. 2020, 08:08

28 банкомата с космически такси, всичко обаче е законно
28 банкомата с космически такси, всичко обаче е законно

28 ATМ с марката "Euronet" са разположени в страната. Повечето от устройствата са в морските ни курорти, има няколко в София и на КГПП-та. Проверка на БНБ от миналата година обаче сочи, че космическите такси при теглене от валутни сметки – към 10-15% от сумата, са напълно законни. Това стана ясно от думите на финансовия министър Кирил Ананиев.

През това лято десетки туристи бяха ужилени от тези банкомати. За скандалните случаи стана ясно от публикации в социалните мрежи, след като се оказа, че таксата е 110 лв. за превалутиране на 800 лв.
 
Операторът обаче изпълнил законовите си задължения и на устройствата е посочена сумата за превалутиране и таксата.
 
Освен това тези банкомати не подлежат на регулация, тъй като за тях не се изисква лиценз.
 
"На клиента се предоставя възможност да приеме услугата съгласно посочените параметри или да откаже и да бъде превалутирана по-късно от неговата банка", обясни Ананиев.
 
Той призна, че проблемът с такива устройва не е национален, а се наблюдава в много страни от Европа, най-вече в такива извън Еврозоната.
 
Той е и предмет на анализ от европейските институции./Източник: Днес.бг

18 септ. 2020, 12:17

Проф. Христина Вучева разби на пух и прах финансовата политика на ГЕРБ
Проф. Христина Вучева разби на пух и прах финансовата политика на ГЕРБ

Ще започна този анализ с цитат от г-н Кирил Ананиев. ”Във вторник, 15 септември, постигнахме изключителен успех при класирането на първата ни външна емисия от 2016 г. насам“. Така нашият финансов министър оценява вземането на заем от международните пазари – 10-годишна емисия за 2,5 млрд. лв. и емисия за същата сума, но за 30 години.

Не е трудно да се докаже, че това е твърде пресилена и невярна оценка, ако се държи на българския обществен интерес.

Първо, дори и да сме убедени, че е наложително да потърсим такава сума за нови заеми, то не е достатъчно ясно, защо трябва да ходим на международния пазар. Такава сума би била пласирана твърде лесно и много по-полезно на нашия вътрешен пазар. Винаги е по-добре да дължим „на самите себе си“, отколкото на външни купувачи. В икономически план в този момент, когато нашите финансови институции – банки, застрахователни компании, пенсионни и други фондове – се нуждаят от сигурни и относително добри финансови вложения и когато, въпреки ниските лихви, няма особен интерес към кредитиране на фирмите – емитирането на вътрешен заем би решило много повече наши икономически проблеми в макроикономически аспект.

Второ, за нас е от значение да не увеличаваме плащанията навън в евро с оглед изискванията на валутния борд, особено ако имаме предвид очертаващия се спад на износа. Това, с което се хвалим през последните години – фискалната стабилност – се дължи на валутния борд и фактът, че нашата парична емисия се основава на валутните ни резерви, а не на дискрецията на централната банка за преценка на емитираните пари.

Трето, как и защо се появи необходимостта от нов дълг, след като само преди няколко месеца министър-председателят твърдеше, че въпреки новата ситуация с пандемията, не се налага да се вземат нови заеми, защото имаме фискален резерв около 9 млрд. лв.

Може само да се съжалява, че нито критиките за отсъствие на ефективност при харченето на бюджетните пари, нито протестите на хората, които продължават повече от два месеца, промениха нещо в подхода при управлението на бюджета на страната ни. То продължава да е неясно и еднолично.

В това отношение действията на политическа партия ГЕРБ са последователни. Те никога не обясняват и не отчитат значителното отклонение на бюджетни ресурси за цели, които не са предвидени в държавния бюджет. Ще припомним някои факти от предходните години на настоящето управление, както и постоянно повтаряната мантра, че те намалили дълга, който бил нараснал при предходните управления.

Когато ГЕРБ идва на власт държавният дълг отнесен към БВП е 13.7%. Това са данни от официалната наша статистика към края на 2009 г. През следващите години дългът расте, за да достигне през 2016 г. – 27.8 %. Все пак към края на 2019 г. държавния дълг е около 20 %. Това е един от най-ниските проценти в ЕС. Цената обаче за това състояние се плаща от целия народ, който получава изключително ниско качество на обществени услуги в областта на социалната сфера. Вместо да се потърсят причините се премина към приемане на нов закон за социалните услуги. В него ръководна роля имат честните предприятия, които ще предлагат такива услуги. Резултатът, който ще видим още при съставяне на Бюджет 2021 ще бъде значително разхищение на парите в тази сфера в интерес на обособени групи, вместо в интерес на обществото.

Установи се трайна тенденция за неправилно планиране на капиталови разходи в държавния бюджет, които се използват като резерв за текущо разместване на парите за цели, които са далеч от предвиденото и които осигуряват подходяща за корупция среда.

Отсъства каквато и да е информация как се регулират разчетите между фискалния резерв и т.н. централен бюджет. Това става възможно и поради недостатъчната прецизност на законовите разпоредби в ЗПФ, който определя твърде неясно какво е предназначението и какъв е контролът спрямо централния бюджет.

Съществува много старо и прилагано навсякъде правило, че ежегодно предвижданият дълг в Закона за бюджета отговаря на дефицита, който се планира и евентуално на падежирани плащания на стари дългове. Това не се спазва у нас, но и не се коментира от народните представители при приемането на закона за бюджета. Пълното пренебрегване на предвидената законова процедура за обсъждане ежегодно в пленарна зала на Народното събрание на изпълнението на Закона за бюджета за съответната година, също допринася много за цялата бъркотия около бюджетния процес у нас, както и при преценката на необходимостта от нов дълг. Това се прави толкова дълго и последователно, че вече отсъства каквото и да е познание в обществото за значимостта на обсъждането на изпълнението на бюджета.

Ето защо не приемам за основателно казаното от министъра на финансите по повод на новата емисия от държавни облигации на България на външните пазари.

Вероятно някои ще възрази, че след като така бързо се пласират книжата, не са верни моите разсъждения. Нека да се има предвид, че интересът на тези, които купуват дълга се определя от техния интерес. В момента светът е препълнен с пари, които търсят някакъв доход. При нулевите лихви и при налагащото се продължаване на паричната политика на ФЕД, ЕЦБ и другите големи банки намирам подхода на ЕЦБ за подходящ и необходим. Пласирането на дългови облигации не е трудно и то особено от страни, при които бюджетните разходи са едва 35% към БВП при средно за европейските страни около 50%.

Посоченото не трябва да се разбира като отричане на вземане на заеми от страната ни. Имаше такава мода във финансовата наука и практика през 90-те години на ХХ век и до 2010 г. Аз не съм я поддържала никога. Радвам се, че тези увлечения отминаха. Но ще се радвам много повече, ако у нас се разбере, че в бюджетната сфера и управлението на дълга приказката за върховенството на закона е много, много съществена. /БГНЕС

--------------------------------------------------------------

Христина Вучева е доктор по икономика и професор по финанси. Тя е бивш министър на финансите в първото служебно правителство /1994-1995 г./. Анализът е написан специално за Агенция БГНЕС.

18 септ. 2020, 11:12