Култура

„200 години безсмъртие” – така е наречена витрината в Регионална библиотека „Св. Минков” по повод  200 годишнината от рождението на  големия български революционер Георги Стойков Раковски.
Показани са книги от Раковски, интересни статии и изследвания за живота, делото и идеите на революционера, публикувани в различни издания през годините.
Раковски е роден през април 1821 г. в Котел и е всепризнат български стратег и основоположник на националноосвободителната борба на народа, за която цел създава три отделни плана. Той посвещава живота си на добруването на българската държавност и дава съществен принос за полагане на устоите на независимата българска държава. Основоположник на организираната националнореволюционна борба за освобождаването на България, революционен демократ, писател/поет, публицист, журналист, историк и етнограф/етнолог. получава началното си образование в килийното училище в Котел, след което заминава за Карлово, а впоследствие и за Цариград, където завършва образованието си. През 40-те години на XIX век участва в част от Браилските бунтове, което го принуждава да емигрира в Марсилия, тъй като е преследван от турските власти. По това време Раковски вече знае цели 7 езика, което го превръща в един от най-ерудираните и образовани българи за времето си. След връщането си от Марсилия, Раковски е изпратен в затвора, където остава за няколко години. След излизането взима активно участие в Кримската война (1853-1856). След Кримската война Георги Раковски започва своята обиколка из Балканите. Първо се спира в Нови Сад, където започва да издава вестник “Българска дневница”. След това се установява в Одеса, където създава и първия план за освобождение на България. Неспокойната международна обстановка принуждава Раковски да се премести в Белград, където освен, че създава втория план за освобождение на България, основава и Първата българска легия (1862г.), в която взимат участие редица бъдещи революционери, сред които и самият Васил Левски. До смъртта си през 1867 година Раковски става автор и на третия план за освобождение на България, както и издател на нови вестници. Цялата тази активна дейност на Георги Раковски изиграва изключително важна роля за бъдещето на националноосвободителното движение. Освен че положил основите й, той повлиява и на редица от следващите дейци. Именно затова днес трябва да си спомним за този човек, без чието дело бъдещето на България може би щеше да е обречено на тъмнина още редица години.

Детският отдел на Регионална библиотека „Св. Минков” в Перник направи презентация за днешния Международен ден на детската книга- 2-ри април. Презентацията може да се види на сайта на библиотеката http://www.libpernik.net/index.php?option=com_content&view=article&id=301:2021-03-31-12-10-16&catid=1:latest-news&Itemid=50
Празникът на детската книга се отбелязва на 2-ри април, когато е роден един от най- известните детски писатели- Ханс Кристиан Андерсен. 200 години по- късно неговите приказки се четат с интерес от малки и големи. Приказките на Андерсен разкриват с изключително майсторство човешките слабости и добродетели, а по думите на писателя: „Няма по- хубави приказки от тия, които създава самият живот”.
През 1967 г. 2-ри април е обявен за Международен ден на детската книга. Инициативата е на Международния съвет за детската книга - неправителствена организация със секции в 70 държави, създадена през 1953 г. в Цюрих. Оттогава е и традицията всяка година различна страна да е домакин на отбелязването на празника, като тя предлага и темата. Канят се местен популярен автор да напише послание към  децата от целия свят и илюстратор, който да създаде плакат.
Тази година това са САЩ, а посланието е „Музиката на думите”.
Популярният автор, който трябва да направи послание към децата е американската поетеса от кубински произход Маргарита Енгъл. Избраният илюстратор е Роджър Мело.
Учредено е отличие на името на Андерсен, наричано „Малката Нобелова награда“.
Носители през годините са били Астрид Линдгрен, Ерих Кестнер, Туве Янсон, Джани Родари. Тази година сред номинираните е българската писателка Юлия Спиридонова.

Повече известен от публичната сцена, от ранните години на демокрацията, бившият председател на ОбС – Перник отново ни изненада. С първата си стихосбирка , " Битието изобщо ", от преди няколко години, той изведнъж се посвети на лириката.

Познат като непримирим "наивник" в преследването на социалната истина , сега той се отдаде на римуваното слово. За неговите приятели, които са свикнали на " първия му образ ", тази изява дори някак смути.

Отново философски съмнения. Отново тайнствено лутане в гънките на живота. Отново великите въпросителни и това типично негово , настоятелно  любопитство към " небитието " и към " великото нищо ".

 От десетки години Димитър Огнянов е трайно прелъстен от гръцката , антична философия. Имена като Зенон, Аниксемандър, Аристип  Хераклит и десетки други фатално са вплетени в новото му мирозрение . Това прочуто , според М. Арнаудов - ново  "духосложение".

 В същият смисъл, авторът на "Великото нищо " е дълбоко повлиян от руските религиозни мистици. Имена като, Н. Бердяев, Вл. Соловьов, Лен Шестов изцяло преобръщат представите му за света.

 Ето защо, в написаното от Димитър Огнянов, никъде не се срещат, розички и цветчета, любовни амурчета, лунни въздишки. Стилът му, макар и на моменти недокрай избистрен, е едновременно нежен и суров. Не рядко, неговият тон е откровено гневен, нападателен и саркастичен...

Но това е Димитър Огнянов. " Великото нищо "– нов опит за литературен автопортрет. Нов разговор със себе си. Значи, ново душевно отдаване по подвижният образ на вечността! Така, както е видяна и усетена от Перник.