Актуалното в Перник и региона

Общество

Най-красивото лице на родния ТВ екран пребори рака
Най-красивото лице на родния ТВ екран пребори рака

Преди година, когато срещу тогавашния генерален директор на БНТ Константин Каменаров се водят дела заради инцидент, при който той е шофирал с алкохол в кръвта, журналистът изживява един от най-тежките периоди в живота си, пише HotArena.net

Самият той твърди, че проблемът възниква заради изпита течност, състояща се от разтворена в спирт тинктура от Златен корен, но в крайна сметка тя се нарича алкохол. Ужасът му тогава не е свързан само с изхода от съдебните заседания, но и с болезнена лична драма, узна HotArena.

Тогава втората му съпруга – Радина Червенова, неочаквано изчезва от екран, тъй като й поставят неочаквана диагноза – рак на гърдата. Разкритието на лекарите е шокиращо, тъй като тв водещата винаги се е грижила за здравето си, редовно ходела на профилактични прегледи и никога не е имало симптоми за подобно фатално заболяване. При това то е открито в напреднал стадий, писа „Галерия“.

Радина се опитва да запази самообладание и преминава през всички болезнени етапи на лечението. Слава богу, днес тя е здрава.

17 авг. 2019, 10:13

Естрадна легенда по спешност в болница
Естрадна легенда по спешност в болница

Естрадната легенда Михаил Белчев е постъпил по спешност в болница в Бургас, научи първо Lupa.bg от свой източник. Изпълнителят на "Булеварда" е бил откаран с линейка в една от най-добрите местни клиники в четвъртък.

На 13-и август, сряда, Мишо Белчев стана на 73 години. Вечерта след рождения си ден, отпразнуван край морето, той е почувствал силно неразположение в стомашната област и е бил откаран към болницата. Състоянието му е било преценено като обезпокояващо.

Потърсено е съдействие от София. За целта към Бургас потегля професор по заболявания в коремната област. Очакваше се той да направи отговорна и жизнено важна операция на певеца в петък. Конкретна диагноза не бе съобщена.

В понеделник, 19 август, Михаил Бечев има насрочен концерт в Бургас, в който ще участват над 10 негови колеги. Към този момент спектакъла не е отменен, установи Lupa.bg.

17 авг. 2019, 10:13

Почина голяма легенда на българския спорт!
Почина голяма легенда на българския спорт!

Тъжна, много тъжна вест застигна българската баскетболна общественост. След дълго боледуване на 69-годишна възраст си отиде една от легендите на баскетбола ни - голямата Пенка Стоянова.

Родена е на 21.01.1950 г. в град Карлово. Баскетболната й визитка е повече от впечатляваща, като с изявите си по терена, с усмивката си, с позитивността и съветите си остави огромна диря в сърцата на всички баскетболни фенове не само у нас, но и в Европа и света, написаха от родната федерация по баскетбол.

С националния екип е сребърна медалистка от Олимпийските игри в Москва, СССР, през 1980 г., и бронзов от Игрите в Монреал, Канада, през 1976 г. Участва в 8 европейски първенства. Сребърна медалистка е на шампионата във Варна, България през 1972 г. и бронзова от Клермон Феран през 1976 г.. Има 8 първи места от участие в 12 балканиади и още 2 трети места на младежки фестивал и универсиада. Три пъти (през 1972, 1976 и 1981 г.) е включена в сборния отбор на Европа, на който е и капитан. Има второто място на световния фестивал в Лима, Перу, през 1973 г. и в световните игри на турнира ,,R. W. Jones” в Тайпе, Тайван, през 1983 г. с втория отбор на Италия.

Трикратна шампионка на България с Марица (Пловдив) през 1971, 1973 и 1974 г. с треньор Тенчо Начев. По четири пъти е сребърна и бронзова медалистка в първенството на България по баскетбол. С родния си клуб е и два пъти финалист за купа ,,Лиляна Ронкети“ – през 1979 и 1980 г. В националния отбор има записани 580 мача. Била е капитан на всички държавни гарнитури, а от 1974 г. до 1981 г. е капитан на представителния женски национален тим, в който е включена за първи път за Световното първенство в Прага, Чехия, през 1967 г.

Пенка Стоянова е първата българска баскетболистка, която играе професионален баскетбол в чужбина. От 1981 до 1983 г. е състезател на италианския Рома. Включвана е в символичните петици на Европа от вестник ,,Кориере дело спорт“. През 1969 г. е наградена лично от президента на Италия на големия международен турнир в Авелино.

Два пъти е избирана за Спортист №1 на годината на Пловдив През 1985 г. в нейна чест се организира за първи път бенефисен мач между националния тим на България и сборен отбор на Европа.

Почетен гражданин е на град Карлово от 1985 г. и на Пловдив от 2000 г. Тя е сред факлоносците на олимпийския огън за игрите в Атина, Гърция през 2004 г. През 2007 г. е включена в списъка на ФИБА от 35 състезатели, допринесли за развитието на световния баскетбол през второто петдесетилетие на XX век.

Поклон пред светлата й памет!

17 авг. 2019, 10:13

Почина един от собствениците на голяма търговска верига
Почина един от собствениците на голяма търговска верига

Починал е един от собствениците на Търговска верига ЗОРА. Това съобщиха от компанията, пише БЛИЦ

"На 13 август ни напусна Пламен Стойков - един от собствениците на Търговска верига ЗОРА. Твърде рано си отиде - в разцвета на силите, на плановете и мечтите за развитие на фирма ЗОРА и остави огромна празнота.

Много ще ни липсваш - като ръководител, като колега, като приятел. Ще останеш завинаги в сърцата ни. Нека е светъл пътят ти, приятелю. Опелото ще се отслужи на 16 август 2019 година от 10:00 часа в Храм „Света София”.

Погребението ще бъде от 12:30 часа на Централни софийски гробища, парцел 53, ред 21, гроб 1А", се казва в официално съобщение на ЗОРА.

17 авг. 2019, 10:13

Мъж заключи табло на енергото, иска наем
Мъж заключи табло на енергото, иска наем

Мъж от Първомай сложи катинар на таблото с електромерите и стигна до полицията. Съседите му от кооперацията на ул.“Йоан Екзарх“ 2 подадоха жалба, че заради него от ЕВН ще им спрат тока. В своя защита пък Божко Атанасов се аргументира, че не желае електрическото табло да е в сградата и настоява ЕВН да го изнесат от границите на имота му. В противен случай трябва да му плащат наем, пише Марица.

Още преди седем години, когато заварих техници на Енергото да подменят електромерите ни без присъствие на живеещите в сградата, взех решение да поставя катинар на таблото с оглед да не се извършват самоуправни действия, разказва Божко Атанасов. По думите му, той хванал двамата техници да „обсебват“ двойнотарифния часовник, който бил закупен с общи пари от съкооператорите. В обяснението си до полицията той обяснява, че винаги е осигурявал достъп на инкасаторите и никой никога не се е оплаквал от това. Разривът в отношенията между мъжа от Първомай и представителите на ЕВН дошъл в момента, в който те му съобщили, че електромерите трябва да бъдат подменени. Тогава той контрирал, че сега е моментът ЕВН да вземе мерки и да изнесе цялото табло извън входа на кооперацията.

Започнала серия от епистоларно обстрелване. Божко Атанасов подал жалба до Комисията за защита на потребителите, откъдето му отвърнали, че проблемът не е в тяхната компетенция. Те обследват казуси, свързани с търговията и други услуги, а енергетиката се контролира от Закона за енергетика. Атанасов не се обезнадеждил - пуснал сигнал до КЕВР, които обаче любезно го отклонили с мотив, че тяхната работа касае съвсем други неща, свързани с пазара на еленергия. Посъветвали го да се обърне към енергоразпределителното дружество. Това е един безсмислен омагьосан кръг, аз трябва да се оплача от действията на ЕВН на ЕВН, коментира Божко Атанасов.

ЕВН като оператор на мрежата има право да ползва безвъзмездно части от сградите и прилежащите им поземлени имоти за монтиране на средства за измерване и други съоръжения, свързани с доставката на енергия, аргументират се от дружеството, като се позовават на чл. 65, ал. 5 от Закона за енергетиката. Точно по тази причина оттам смятат претенцията за плащане на наем за това, че използват част от имота му, за неоснователна.

Историята обаче не спира дотук. От ЕВН изпращат предупредителни писма до живеещите на ул. „Йоан Екзарх“2, че скоро ще им прекъснат тока. Съседите настръхват срещу Атанасов и подават жалба в полицията за самоуправство. Електрозахранването все още не е прекъснато, обяснява мъжът, който вече е дал писмени обяснения в Районното управление на МВР. Явно ще трябва да стигна до ​омбудсмана на републиката или до съда за правата на човека в Страсбург, непримирим е мъжът.

В момента на територията на Първомай се извършва подмяна на съществуващите електромери с такива с дистанционно отчитане. Тези уреди позволяват засичане на потреблението независимо дали са почивни, или празнични дни и без значение дали има осигурен достъп до устройствата, обясниха предимствата от "Електроразпределение Юг" ЕАД. Всеки електромер има пломба или стикер за извършена проверка от оторизирана лаборатория, което е знак, че може да се използва като измервателно средство за електроенергия.

17 авг. 2019, 10:13

Ето как Трифон Иванов се е разделил с жилищата си (Вижте схемите на приятелката му Валя)
Ето как Трифон Иванов се е разделил с жилищата си (Вижте схемите на приятелката му Валя)

Покойният футболен национал и герой от САЩ-94 Трифон Иванов е изгубил апартамента си в квартал „Зона Б” преди повече от пет години, научи HotArena.
Оказа се, че Туньо отдавна е имотекирал жилището заради кредити. Парите от част от тях са отишли при последната му приятелка Валя Панова, която сега се разпорежда с имота. Щерките на Трифон Галина и Марина вече дадоха гласност, че в апартамента се шири фаталната блондинка, която кара и джипа му.

Проверка в имотния регистър показа, че още на 21 юли 2010 г. върху четиристайния апартамент е била учредена договорна ипотека. Като кредитори са вписани една от големите банки у нас, Валя Панова, както и фирмата й „Вали Инст”. Длъжници се явяват Трифон Иванов като физическо лице и дружеството му „Трифо”.

Така апартаментът на ул. „Йордан Кулелиев” заедно с мазето и гаража се оказва заложен за пари. След смъртта му имотът беше обявен за продажба на цена от 90 000 евро. 

Юристи предполагат, че най-вероятно Валя по някакъв начин е оправила борча към банката, след което е придобила апартамента чрез ипотечната сделка. Възможно е и след това да го е прехвърлила по някакъв начин на майка си Маргарита Панова, тъй като двете щерки на Туньо твърдят, че именно баба Маргарита се води по документи собственик на жилището.

Валя и адвокатите й са изпипали всичко умело и законно. Така сега трите наследнички на Туньо няма да получат нищо от апартамента. Освен Галина и Марина, покойният бивш футболист има щерка Даяна от втория си брак. 

Освен този апартамент, Трифон Иванов е имал и още един, само че на улица „Ален мак” и с площ от 160 квадрата. Първо го е заложил срещу кредит, който обаче успява да изплати. Но на 1 септември 2005 г. продава апартамента заедно с избата и гаража на някой си Милен Матеев, пише "Уикенд". 

Сега отчаяните му наследнички се чудят и маят как да постъпят в тази ситуация. Дъщеря му Галина изпищя тези дни, че върху нея и останалите му две щерки се „изсипват свинщини”, които приживе Трифон не би допуснал.

„Към днешна дата не разполагам нито с ключ за апартамента му, нито знам броя на дрехите му. На съм говорила с него какво има и къде го съхранява. Имам ограничен достъп до всичко, което не може да бъде изискано от институциите”, плаче дъщерята.

Тя твърди още, че е получила предупреждение да престане да се оплаква. То е дошло от адвокат, който представлява „съжителстващото лице с баща ми".

Освен това Валя Панова дори прехвърлила на свое име телефонния номер, на който приживе отговарял Туньо. Галина обаче е категорична, че ще се бори до край за наследството. /HotArena.net

02 май 2016, 07:20

Голяма трагедия със семейството на наш танцьор
Голяма трагедия със семейството на наш танцьор

Известният салса танцьор Божидар Гугушев е мъжът, пострадал при вчерашния инцидент с токов удар. Съпругата му Сотирия, която също е танцьорка, загива, опитвайки се да го спаси. Както БЛИЦ писа, в събота около 15 часа 20-годишна жена, гръцка гражданка, умира на място от токов удар, след като проточен бойлер дава на късо. Смелата, млада жена умира, опитвайки се да спаси мъжа, когото обича. И успява. Инцидентът става в жилище на бул. "Борис III" в "Княжево".

Дошлата на място линейка откарва Божидар Гугушев в „Пирогов”, където е настанен в клиниката по изгаряния. Състоянието му е добро, той е вън от опасност за живота, стабилизиран, научи БЛИЦ.
Красавицата Сотирия оставя детенце – сираче. Талантливата танцьорка е била много влюбена в мъжа си. Тя танцувала заедно с него в няколко гръцки клуба, двамата разпределяли времето си между градчето Ксанти и София, където също имали участия./БЛИЦ

02 май 2016, 07:10

Ирина Тенчева спря сина си от училище заради насилие над него
Ирина Тенчева спря сина си от училище заради насилие над него
Проблемът с агресията в училище е само празни приказки, когато за него се говори на семинари, дебати и съвещания. Проблемът с агресията в училище обаче е убийствено тежък, когато се сблъскаме с него. И когато не можем да преборим бездушието на тези, които иначе трябва да обичат, възпитават и учат децата ни. Ето написаното от майката Ирина Тенчева без редакторска намеса:

Онова което се случва само веднъж, все едно никога не се е случвало или КАК СПРЯХ СИНА СИ ОТ УЧИЛИЩЕ

Отлагам изливането на този текст вече месеци. Причината е, че за себе си съм разбрала, че по-добре пиша, когато усвоя емоциите си, когато мога да погледна историята отстрани, като на герой от новинарски материал: да кажа нещо по същество, с факти, без нюанси на лично отношение. За жалост няма да успея да бъда професионално сдържана... Пръстите ми потреперват, леко ме втриса, ушите ми заглъхват и чувствам, че ще се разплача при първата реакция на съпричастност. Днес аз не съм журналист. Аз съм жертва и тема. Аз съм гражданин. Аз съм сбъркан родител, чиято реалност има повече общи неща с тази на родителите ми, отколкото детството на децата ми с моето. Аз съм майка.

На снимката виждате моето първородно дете, синът ми Спас– чакано, мътено, треперено, обичано бебе, което за 7 години се превърна сред приятелите ни в нарицателно за “момчето с най-добро сърце”. Спас проговори по-късно от своите връстници. Първото му изречение беше “Хепи метъл, мама”, а второто “Бичам те”. И до днес когато е тъжен, щастлив, развълнуван или просто си е забравил мисълта и трябва с нещо да запълни тишината, той не спира да казва “Обичам те”. Да, дори когато е тъжен...

Спас е моето обично момче, което винаги сме възпитавали в рицарство и свобода на изразяване на чувствата. Но да се върна на снимката – направих я в деня, в който той сам си избра раницата, с която да прекрачи прага на училището, което с подкрепата на татко му ИЗБРАХ АЗ – и никога няма да си простя...

Нямам прекрасни спомени от моите ученически години. Никога не съм имала проблем с успеха и с ентусиазъм съм представяла гимназията ни на олимпиадите по български език, защото обичах литературата. Но не обичах останалите елементи от контекста на школуването: като започнем от миризмата на стол, минем през тоалетните с клекало, бавно нижещото се време през скучните часове, усещането за задължителност и обезличаване на индивидуалните умения и интереси. Макар и с такава нагласа аз завърших столичоното 22 СОУ “Г. С. Раковски” с отлична диплома, няколко добри приятели и знания, които ми помогнаха без нито един частен урок по български, да изкарам 5.50 на изпита в Софийски университет.

Когато станах родител си обещах, че ще намеря мястото, в което децата ми ще се чувсват щастливи, обичани и силно мотивирани да напредват. Исках някой да ми гарантира, че не новият модел дънки и телефон, нито циничното просташко поведение ще бъдат единица мярка за “Готин”. Затова без да мисля много се насочих към частните училища. Срещнах се с техни представители. Единствено в училището, на което се спрях се срещнах лично с директорката. И тъй като всички ми обещаваха едно и също: ведра обстановка, хубава база, прогресивен напредък по български, математика и английски и най-важното БУДИТЕЛИ ПО ПРИЗВАНИЕ, които умеят да възпитават ценности и жажда за знания във ВСЯКО дете, аз избрах най-близкото до нас(по случайност и най-красивото и чисто като база) учебно заведение.

Спас беше много притеснен, но и много развълнуван от първолашката крачка в израстването му. Като всяко момче не обстановката, нито математиката го блазнеха най-много, а приятелите, които очакваше да намери и индиректно си беше втълпил, че ще са за цял живот – както при баща му.

Сигналната лампа, че нещо не е наред светна още в първи клас. Когато класната му настоятелно отбелязваше, че Спас има сериозни пропуски в познанията си, защото не учил предучилищен клас в същото заведение. Бях изненадана, че в първи клас незнанието прави впечатление. Нали ги изпращаме “табула раса” и тепърва ще се научат на всичко. Баща му, обаче, типично по мъжки и прагматично се впечатли не от теорията за изоставането, а от това, че учителката ни съобщава всичко това като факт. Като нещо, което не я касае и ние сами трябва да си оправяме! Решихме, че ще преглътнем ситуацията и ще направим всичко по силите ни, детето да напредне по-бързо с работа в къщи. Разбрахме се и с класната, да работят допълнително в свободните часове... (Нали аз настоявах за това училище... Признавам - исках да си докажа, че не съм сбъркала) Успяхме!

Във втори клас, същият път с допълнителна работа го извървяхме и с английския. Независимо от сравнително добрите му оценки, обаче, баща му настояваше, че в нашето училище се учи не както трябва, затова в средата на трети клас го записахме на тест за определяне на междинното ниво в едно от добрите математически училища в София (препоръчвам горещо на всеки, който има съмнения за напредъка на детето си). Резултатите ни смаяха – оказа се, че нашите деца (пуснахме и дъщеря ми Верджиния, която е в 1 клас) имат фундаментални пропуски, които ги класират много под средното ниво на връстниците им в столицата. Без да се бавим преместихме първолачето ни, но за Спас преместването в наистина добро училище беше немислимо без да поработи няколко месеца допълнително, за да достигне нивото на истински напредващите третокласници. Срещнах се с директорката на училището му и без заобиколки и без никакъв упрек й разказах защо планираме да преместим възпитаника й. Тогава се роди фразата, че

“Училищата са като фризьорите, не всеки най-добър е най-добър за всеки.”

Директорката разреши да освобождават Спас от последните следобедни часове, за да може с него да работи частен учител ( да, веднъж плащаме на частното училище, за да се води някъде ученик, а после плащаме на частен учител, за да научи нещо). Никой, абсолютно никой от училището не прояви инициатива някак да помогне с нещо за по-бързия напредък на Спас, освен с разрешение той просто да не е там. Но, ЧЕСТНА ДУМА това изобщо не ми е тежало тогава. Аз имах цел – да подготвя детето си за мястото, на което ще напредва и без свръхнатоварване извън клас, за място където учителите приемат всяка крачка на подопечните си ЛИЧНО и със сърце.

С напредъка на Спас забелязах как постепенно му се повишават не само оценките, но и самочувствието. Осъзнаването на собствената ни ценност е онова, което ни помага най-много не в борбата с различните от нас, а в остояването на индивидуалността ни. Така за първи път в къщи се завъртяха имената на две новопристигнали в класа му деца, които плавно и постепенно с груб, арогантен език, цветни псувни и малка доза физическо насилие са подчинили останалите ученици. Тъй като Спас не беше през цялото време на училище, нямаше как полепи от просташкия изказ и поведение, нито да се ориентира в новото лидерство. Тъй като не се смееше на цинизмите, от които всеки рапър би се изчервил, не знаеше фолкаджийски припеви и не се подмазваше на отворковците, те го набедиха и започнаха да го изолират. Насилниците и в затворите, и в училищата, и в семействата си приличат. И на двете места законът “Който не е с мен е против мен” се прилага задължително...

Тихите и възпитани момичета запазиха неутрално поведение, а впечатлените от познанията на новото попълнение на тема проститутки и наркотици момчета, влязоха в ролята на миньоните. Синът ми е по-висок с една глава от всички в класа и предполагам, че заради това никой не е посмял да му посегне. Но както се оказва децата могат да бъдат гениални в изобретенията си за тормоз. В началото споделяше, че “не го пускат да играе футбол” в часовете по физическо. А най-любимото нещо на света за детето ми е спорта. И това се случва пред учителя!!! Всеки път! После започнах да получавам забележки, че е без домашно. Как без домашно, нали заедно го писахме? Заливали му листовете с вода, а учебниците със сок! А учителката? Ами тя питала кой е, но всички само се смеели и нищо не се случвало. Слагаха му лепило на стола. Пак без последици за тях. За Спас остана емоцията на унижен малък мъж. Последната гавра, която се повтори няколко пъти беше как дружно няколко деца се разбират да се оплачат от Спас пред директорката и да си свидетелстват едно на друго, че ги е наругал. Накрая Борис ( така се казва момчето насилник) се опита да му свали панталоните пред всички. Спас го блъсна, за да се защити и после познайте кой отиде да говори с училищния психолог? Аз!

В началото мислих, че са детски игри и че Спаси ще намери своя начин да израсте и оцелее. Когато, обаче, започнаха оплакванията от болки в корема по никое време през деня, за да го прибера по-рано, а също и нощните кошмари и сълзи, отидох да помоля ръководството да се намеси. Те ми казаха, че знаят какъв е проблема и че са се “опитали” да говорят с родителите на момчето и момичето – насилници. Последните обаче не дали признаци, че съжаляват за нещо или пък че не одобряват езика и държанието на рожбите си. С това опитите на учителите да се намесят приключват. Дали за да не изгубят клиентите си, или защото никой освен мен и още една майка не обръщат внимание на проблема – не знам.

Знам със сигурност, обаче, че големият проблем на школото не е това, че правомощията на учителите са ограничени, а това, че родителите на децата там масово не се интересуват какво се случва. За даскалите това се оказва по-добрия вариант, защото дори да виждат какво става, нямат правомощията да изискват санкции и така се получава един вакуум, в който се развива едно ново поколение безнаказани 9 годишни чалга фенове.

Говорила съм с ръководството поне 5 пъти за последните месеци! Нищо не се промени! Детето ми хем се мъчеше да учи само в къщи, за да свърши недовършената работа на педагозите му, хем се тормозеше неистово от самота и от несправедливото отношение на момчетата. А аз - аз първо страдах и плаках от безпомощност; после развих агресия – искаше ми се да вляза и просто да набия тези деца или поне родителите им; после реших, че ще стисна зъби ... Аз - да, бих могла, но момчето с доброто сърце... Консултирах се с други педагози и с психолог и им казах, че той знанията си ги трупа в къщи, а там трупа само удари върху достойнството си –и заради учениците, и заради бедействието на безпомощното ръководтво. Всички бяха единодушни, че за да няма повече поражения на здравето и психиката му, е по-добре да не се връща там.

Така на своя глава аз и бащата на Спас му казахме, че за него училището в училище приключи. Още преди да съм намерила ново... Още преди да знам и къде да търся... АЗ СПРЯХ СИНА СИ ОТ УЧИЛИЩЕ. И това е най-доброто нещо, което съм правила за него през поседните месеци. От училището дори не ми звъннаха да попитат защо го няма... (Вероятно онзи познат синдром на напускащият работа човек, който губи интерес към работата си в мига, в който разбере, че е уволнен). Обадих се аз, с молба Спас да се яви на изпит по всички предмети, за да приключи годината. Съдействаха ми.

Не знам към кого да се обърна за помощ? За насока? За кураж... Знам само, че проблемът е масов, защото и други майки ми споделят, че страдат по същия начин като мен. И че търсят по същия начин решение и нормалност.

На толериращите подобни казуси преподаватели и директори ще дам съвет – повече никога да не агитират в подкрепа на Деня на розовата тениска, която символизира борбата с агресията в училище. Защото са смешни. И защото след някоя друга година подкрепяните от тях насилници ще са пълнолетни и пак ще носят розови фланелки, докато бият по пътищата, докато насилват по дискотеките или направо докато убиват от любов. Както се пее в любимите им песни.

Този текст го пиша от любов и от безпомощност. В любовта, казват, е добре да има поне една първа разрушителна любов, от която младият да си съдаде критерии “каква не иска да е истинската му връзка”. В човешкия живот, за жалост обаче, има твърде много неща, които се случват на време само веднъж. Спас никога повече няма да има своите първи пълноценни години в началното училище. Няма да има скъпи спомени от учители, които да е почувствал, че го обичат и се интересуват от него като от неповторима личност със своите минуси и таланти. Няма да има “приятелства от първи клас като тати”.

Пускам този текст ей така, без да го чета... без редакции... като писмо в бутилка. С надежда да бъде прочетено от някой, който ще ми каже какво да направя, къде да потърся острова на норманост в родното образование.

Замислям се и да инициирам някакво движение, обеднинение, практика, която да бъде от полза на добрите родители, отглеждащи добри деца./БЛИЦ
 

01 май 2016, 09:16

Учителка победи рака между два Великдена
Учителка победи рака между два Великдена

Преди миналогодишния Великден животът на учителката по английски език Людмила Ангелова се преобръща. Дотогава силната и енергична асеновградчанка се радва на щастлив живот - има сплотено семейство, чудесен съпруг, добри колеги и приятели. Дъщеря Теди завършва медицина, а синът Борислав е палав второкласник, по-малък е от сестра си с 16 години. Когато се роди, бях толкова щастлива, че не знаех какво повече да си пожелая, спомня Люси.

Преди великденските празници на 2015 година Людмила изведнъж се почувствала зле. Първоначално решила, че е някакъв вирус, ала болката не преминавала и веднага след Великден отишла на лекар. От този ден започнал страшният филм за нея, с много страх и много надежди.

Сега, година след преживения ужас, тя вече си е вкъщи. Преминала е първите контролни прегледи след извършена костно-мозъчна трансплантация в Германия, чувства се добре, ала още чака най-важния резултат от този преглед.

„Реших, че животът свършва, много бързо го разбрах, дори не ми оставиха място за колебания. Дъщеря ми Теди се дипломираше по медицина, беше с мен и при диагностицирането. Тя беше човекът, който ми обясни, че трансплантацията трябва да се направи”, спомня си Люси.

Химиотерапията започва веднага. Стъпките са два курса химеотерапия, почивка с очакване за ремисия, след това важната трета химиотерапия.

Люси е категорична, че в Клиниката по хематология в Пловдив е попаднала на перфектния медицински екип - от санитарката и сестрите до професора. Признава, че била обзета от страх.

"Припадах от една капка кръв, изпитвах ужас. Аз нищо не съм решавала, дъщеря ми каза, че ще направим трансплантацията. Доверих се изцяло. Вече имаше пациенти, които бяха преминали през трансплантация в Германия, и казаха, че се чувстват добре. Дъщеря ми Теди вече бе писала до клиниката във Висбаден и нещата се задвижиха, докато разбрах, че лечението ще струва 168 000 евро. Сумата беше абсолютно непосилна за нас. Имахме една къща и кола, а дори и на родителите ми къщата да бях продала, пак не можех да събера парите", спомня си Людмила.

Опитала да получи финансова подкрепа от държавата, но нямало ефект. "Има варианти по закон, ала става много трудно и бавно. Първо трябва да проведеш лечение и след това държавата да ти поеме нещо. Пробвахме, защото нямаше как иначе да задвижиш системата", разказва Люси.

Тогава дъщеря Теди прави страничка във Фейсбук, било е около третата терапия, пише ПИК.

"Вече ме бяха пуснали вкъщи, когато срещнах учителки от детската градина на децата ми. Това бяха първите хора, които ми обещаха, че няма да оставят така нещата така и ще направят кампания. Оттам нататък всичко се промени. Минахме през общината с молба, реакцията беше светкавична. Готовността за съпричастност и помощ беше невероятна. Оказа се, че съм била орисана да се сблъскам с лавина от доброта. Организираха базари, включиха се ученици, колеги, напълно непознати хора, спомня си Люси.

Бизнесменът Георги Запрянов не останал безучастен, след като разбрал, че любимата му класна от техникума е в беда. Дискретно дал плик като помощ за операцията.

„Плаках, когато след това разбрах колко пари са били. След това ми се обади отец Аврамов, съученик на Георги, сега е свещеник в новата църква „Св. Николай” в Пловдив. Непознато семейство от града под тепетата дойдоха на крака и оставиха такава сума, че не знаех как да дишам от вълнение след това", изрежда жестовете Люси.

Спомня си с умиление и за нейните ученици от Техникума по металургия в Асеновград. Не е я вярно, че поколението им е жестоко и арогантно, просто прекалено много се показва лошата страна.

"Невероятни се оказаха тези млади хора, категорична е Люси. И разказва за един от най-активните ученици в тази кампания. Иван е момче, което се ражда в 6-ти месец, тогава дори не са вярвали, че ще оцелее. Но детето е живо и здраво. Майка му, която беше щастлива от това, което синът прави за мен, ми каза: "Аз си знаех, че е имало защо да оцелее”, разказва Люси.

И допълва: Имаше период, когато си мислех, че нещо не правех както трябва, с всичките ужаси, които вървяха по новините, започнах да губя вяра, че хората се променят. Мислех, че младежите стават лоши. Бях три години в майчинство и като се върнах, не успях да позная учениците ми. Сблъсках се с толкова много доброта и ги видях в друга светлина. Сещам се как едно момченце с патерици дойде с цвете, купено от благотворителния базар за мен в Пловдив преди Коледа. Каза ми, че няма възможност за повече, но е искал да ми пожелае успех и да знам, че и той е част от подкрепата за мен", спомня си Люси.

За трансплантиране в Германия тя отпътува на 8 декември, връща се след успешна процедура на Благовещение - 25 март. Когато тръгва, е трябвало да се съберат още 100 000 евро. След това парите се оказват събрани.

"Виждаш как хората си разтварят сърцата. На 9 декември започнаха манипулациите, много силна химиотерапия. На 17 декември вече бе трансплантацията, попитаха ме искам ли аз да натисна копчето, за да тръгне трансплантирането. Няма напрежение, травма, бодене. За 24 часа си включен на машина, която дозира лекарствата. Направиха трансплантацията, бях в пълно съзнание. След това се усещах като дрогирана, две седмици бях само на системи. Ала всичко вървеше по график”, спомня си Люси.

Когато отново отива в клиниката за контролни прегледи, в съседната стая бил Ники от Пловдив, смелото двадесет и три годишно момче, за чието лечение хората направиха невероятна кампания. Ники се чувства много добре, ще оздравее, радва се Люси. За себе си знае, че трябва да е в училище на първия учебен ден, обещала си го

Дотогава ще се занимава с третокласника Борислав. Момченцето смътно разбирало какво е можело да се случи с мама. Пазели го от новини и коментари, но наскоро при един телевизионен репортаж за аналогичен случай, попитал: "Значи, ако мама не се бе оперирала, щеше да умре?".

Люси се гордее с дъщеря си. Тежи й, че заради грижите около нея Теди няма снимка с тога на дипломирането си като лекар в Медицинския университет, тъй като била до леглото на мама в Германия. „Знам, че трябва да направя нещо в живота си оттук насетне. Не съм го измислила, ала ще дойде. Защото тази среща с огромната доброта, която преживях, не е била случайна”, казва Люси.

01 май 2016, 09:13

6 неща, които са забранени и никога не бива да се правят на Великден
6 неща, които са забранени и никога не бива да се правят на Великден
Първият поздрав след празничната литургия е „Христос Возкресе”, а отговорът задължително е: „Воистина Возкресе!”. Така се поздравява до Спасовден – 40 дни след Великден, съветва Николай Ников в книгата си: Празниците на българите: Какво да или не правим.
КАКВО СЕ ПРАВИ НА ВЕЛИКДЕН

На Великден се пали цяла, негорена свещ.

На кумове и близки се подаряват яйца и краваи. Ако получиш такъв дар, непренно трябва да върнеш поне едно яйце от своите.

На Великден се излиза с най-новата премяна.

За предпазване от уроки, когато се излиза на мегдана сред много хора, трябва да се прекара ръкава пред очите и да се нарече: „Който може да преброи нишките на ръкава ми, той да ме урочаса!”

Софра без хляб на Великден не се вдига, защото е на сиромашия.

На Великден се яде първо червено яйце, защото който хапне първо друго на цвят яйце, добитъкът му ще се поболее.

Червено яйце, боядисано на Велики четвъртък, пази дома от градушки. Ако затрещят гръмотевици през лятото, стопанката изнася на двора пиростия, брадва и червено яйце. Пиростията се обръща с краката нагоре на земята, брадвата се поставя до нея с острието нагоре, а между тях се поставя червеното яйце. Вярва се, че това пресича градушката на дъжд.

Ако се постави червено яйце в стаята при децата, те по-малко боледуват.

За да се предпази къщата от зли духове, останалата след боядисването червена боя трябва да се хвърли върху трендафил или върху плета, „на чисто място”, където хора и добитък не вървят.

С черупки от великденски яйца захранват кокошките, да не боледуват и много яйца да носят през годината.

Великденските черупки се разхвърлят по нивите и лозята за берекет.

Лепят с восък черупки от червени яйца на горния праг на къщата, за да се предпази дома от зли сили.

Вярва се, че бельо, простряно да съхне на Разпети петък, се покрива с кървави петна.

Който се роди на Великден, ще бъде здрав и дълголетен.

Парче сапун в пазвата предпазва от уроки и лоши очи.

Вратата на дома трябва да се затваря, когато се седне на Великденската трапеза, за да не излезе берекетът от къщата.


КАКВО НЕ СЕ ПРАВИ НА ВЕЛИКДЕН:

Не се яде цяло яйце на Великден, че да не си изядеш късмета.

Не се подаряват дарени яйца и краваи.

Черупките от великденските яйца не се изхвърлят на боклука, за да не бие град по нивите. Лепят се по вратите на обора и хамбара.

Грешно е на Великден да се обува първо левият крак.

Грехота е на Великден гост да изпратиш без яйце.

Грехота е на Великден да се работи./БЛИЦ

01 май 2016, 09:08

Кой сътвори страшния гаф в нощта на Великден! Президентът или Светият Синод?
Кой сътвори страшния гаф в нощта на Великден! Президентът или Светият Синод?

Чутовен гаф или нечия безкрайно неумстена приумица сътвориха грозна сцена пред катедралния храм „Св.Александър Невски“ в София тази нощ. Самото присъствие на президента Росен Плевнелиев до духовния водач на българите-християни по време на пасхалната служба в храма, буквално рамо до рамо, се случва за първи път, откакто България избира президент – от 1992 година, коментира "Флагман". Плевнелиев, заедно с двама гардове, стоеше плътно отдясно на патриарх Неофит и се впусна пръв да вземе от Благодатния огън, когато Отецът го изнесе от олтара. В най-сакралния момент Плевнелиев застана с гръб към насъбралите се в храма миряни  и разговаря близо минута с патриарха. А после вървя плътно до него, помагайки му с изнасянето на огъня на площада пред храма.

Отвън трябваше да бъде прочетена празнична молитва за възкръсналия Христос. Докато целият площад бе притихнал, слушайки проповедта на патриарха, се разснесоха изстрели от оръжие, които стресираха групата духовници. Пукотевицата премина в празнична заря, а заедно с нея гвардейския духов оркестър засвири тържествен военен марш, характерен за официалните вечерни проверки при честване на Национални празници. 

Забеляза се силен смутен от рязкото прекъсване на литургията. Коментаторът на БНТ успя само да каже, че може би това е ново виждане на Светия синод.

Зарята бе твърде кратка, след което силно стресираният немощен патриарх Неофит продължи литургията. Подобен тип сцена не може да бъде сътворен от висшето духовенство - в пълен разрез на канона, вероятно, нечия „умна глава“ от Протокола на президента е решила да поднесе изненадата.

В заключение Флагман.бг отбелязва, че подобен тип сцена не може да бъде сътворен от висшето духовенство - в пълен разрез на канона, но не е изключено нечия „умна глава“ от Протокола на президента да е решила да поднесе изненадата./БЛИЦ

01 май 2016, 09:04