Трън

На 22 август завършиха теренните проучвания в рамките на Втората експедиция на Националния природонаучен музей към БАН в търсене на следи от динозаври по българските земи, съобщава БНР.

В нея участваха специалисти от Природонаучния музей, Геологическия институт при БАН и Софийския университет. Разкопките се провеждат с цел разкриването на останки от динозаври и друга фауна в мезозойското находище край Трън. Тази година експедицията донесе нови находки на кости от динозаври, както и на фрагменти от корубите на костенурки от поне 4 различни пласта.

Палеонтологът гл. ас. д-р Латинка Христова от Националния природонаучен музей ръководи екипа на експедицията. Тя описа и обясни основните открития от новия изследователски сезон и припомни историята на проучванията до момента.

"До около 2009 година на практика не беше известно, че в България има динозаври. Като студентка едно от първите неща, които ни обясниха в уроците по „Основи на геологията“ беше, че у нас динозаври няма как да бъдат открити, тъй като по това време територията на страната е представлявала дъно на басейн“, разказа Латинка  Христова.

В нашата страна има изключително богата безгръбначна фауна, тъй като морските отложения от периода на мезозоя са широко разпространени, а на места и много дебели, поясни д-р Христова. При гръбначните находките и данните до момента са по-скоро спорадични.

Първите документирани следи от динозаври по нашите земи датират от средата на 80-те години, когато е работила експедиция на Националния природо-научния музей в пещера в района на Червен бряг. Тогава заради липсата на специалисти по един зъб от долна челюст на мозазавър е било прието, че всички открити кости в пещерата принадлежат тъкмо на такива влечуги.

След това, през 2005 година в същия район е намерена и друга кост. По това време материалите за двете различни находки попадат в ръцете на студент, който прави магистратура, посветена на мозазаврите. „И изучавайки нашия материал и новата кост, той преглежда и разбира, че част от костите просто не принадлежат на мозазавър, а са на нещо различно. И неговото предположение е, че са на динозаври“, допълни още Латинка Христова.

Втората кост се оказва на вид щраусоподобен динозавър, с дълга шия и дълга опашка, пъргав и двукрак, докато останалите находки от пещерата Лабиринта са описани с белгийски учен. През 2010 година цялата информация е публикувана. „И се знае, че в България от морски седименти, морски наслаги има намерени останки на динозаври.“

През 2006-а се появява трета находка, която разпалва любопитството на учените към района на Трън. Тогава местният жител и любител на фосили Андрей Цонков, търсейки вид големи и атрактивни охлюви, попада в поточето на река на фрагмент, който се оказва загадка. Разпознатият като фосил в Музея „Земята и хората“ фрагмент стига и до Софийския университет „Св. Климент Охридски“. След специален срез на костта и изследване дошло потвърждение от Октавио Матеус от Португалия, че става дума за динозавър.

Находището край Трън представлява отвес, който непрекъснато ерозира. Не е точно свлачище, но челото му непрекъснато се разпада – описа мястото д-р Латинка Христова.

„Територията на цяла Европа на практика е представлявала обширен архипелаг от различни по големина острови. Територията на България, по-голямата част по това време е била под вода, но е имало явно един участък в западната част на Стара планина и на юг, по краището, която е била близо до остров. На практика самия остров в находището не го виждаме. Намираме седиментите, отложени в една плитка лагуна, която е била близо до този остров. Тектониката там, за съжаление, е ужасна – изключително много разломи, навлаци, нагъвания. Голяма част от информацията е загубена.“

Учените стигат до заключения, че „трънските“ динозаври са били по-дребни, защото са обитавали малък остров с ограничени ресурси и са се приспособили към живот в такава среда.

„И сега в някои острови животните, които на други места са големи, на тези острови са по-малки. Например има носорози в Индонезия, които са много по-малки от африканските и индийските. Имало е слонове джуджета, обитавали островите в района на Средиземноморието около Гърция.“

Владимир Николов, който прави магистратура по хистология на динозаврите, изследва костта от Трън и я определя като кост на титанозавър, става ясно по време на предаването „Нощен Хоризонт“ по БНР.

„Освен титанозавър ние впоследствие открихме още кости, които са най-вероятно към други групи. Предполагаме, че сме намерили костите и на хищен динозавър“, посочи палеонтологът. „А освен динозаврите изскачат и други гръбначни. Имаме два зъба и половина, колкото и смешно да звучи, но това са крокодили, по-точно крокодиломорфи, те са мънички. Намериха се и черупки, фрагменти от корубата на странично-шийни костенурки, такива, които в момента обитават само тропическата зона и екваториарната, а по нашите земи са изчезнали отдавна.“

Засега датировката на находките връща учените около 82-85 милиона години назад, към късната креда./Източник: Днес.бг

Възрастен мъж е пострадал при пожар в дома му. Инцидентът е станал вчера около 15, 00 ч.

81-годишен мъж от Трън варил компоти в двора си. Огнището се намирало близо до прозореца на къщата му. Пламъкът се засилил и запалил близкостоящите дърва за огрев. Засегнат е прозореца на къщата и са опушени стените на сградата. Пенсионерът е пострадал при опит за гасене на огъня. Получил е леки изгаряния по краката и лицето, без опасност за живота.

Сградата като цяло е спасена от местни огнеборци и колегите им от Брезник.

Бившият кмет на Трън Станислава Алексиева стана майка за втори път на 39 г. Благата вест съобщи самата тя в социалната мрежа.

Малката Анна е проплакала тази сутрин в 10 ч.  в пернишката болница. Майката и щастливият баща Първан пък бяха затрупани от поздравления.

Малката Анна има по-голяма кака, която в момента е първа година студентка.

Станислава Алексиева е завършила публична администрация в СУ ”Климент Охридски” и постоянно живее в Трън. Била е ръководител и на няколко от проектите, осъществени от община Трън по различни оперативни програми и по финансовите инструменти за транс-гранично сътрудничество. Тя бе и кмет на граничната община.

Агенция „Мироглед“ им желае малката да расти жива и здрава!

Дегустация на трънски гозби събра любители на традиционни яастия в трънското село Глоговица. Идеята за провеждането на нестандартната проява е екоактивистката Румяна Боянова, а домакин и майстор на вкусните ястия бе Ели Димитрова.

 „Трънските гозби“ нарекоха инициаторките кулинарната дегустация, организирана за първи път, но предизвика голям интерес.

Ели Димитрова събра в дома си под сенките на плодни дървета 20 души, които заплатиха по 14 лв. за участие, за които се постара и приготви 15 вкусни ястия от трънския край, приготвени от домашни продукти - зеляник, пърженица, лютика, качамак по Трънски, спържа, скроб и много други деликатесни и малко познати - характерни само за този самобитен край гозби. Всеки участник получи на тръгване и специална брошурка с рецептите на Трънските манджи. На кулинарната дегустация присъства и кметът на Трън Цветислава Цветкова, която остана очарована от представените гозби и продукти.

 Инициаторките Ели Димитрова и Румяна Боянова бяха поканили местни производители на млечни и пчелни продукти, сладка,  зеленчуци и чайове, от които гостите можеха да си закупят за вкъщи- ферма за производство на мед и заешко месо "Аника-Рай", Сладкотека "Ждрелото",производители на мурсалски чай, Млечна къща "Шейтанови"-Врабча. Съпругът на Ели, Стоян се грижеше гостите да се чувстват удобно.

Инициативните дами имат идея  на 12 октомври, преди Деня на град Трън да организират фермерски пазар с дегустация на Ждрелото, в който да участват повече  местни производители. Предвиждат и гостите да се учат да готвят или месят трънски благини. Имат и предложение събитието да се превърне в месечно.

„Удовлетворена!Това е точната дума след  това събитие! Благодаря на всички поканени местни производители,които се отзоваха.Има нужда от такива сбирки!Да се знае,че тук има не само чиста природа!Специално искам да благодаря на Стоян Стоянов  за това,че ми беше здрав гръб през цялото време. Лично за себе си бях посветила събитието на един човек,който ми преподаде някога важни житейски уроци, каза Ели след края на събитието. Двете с Румяна се подготвят за следващата вкусна сбирка.

БСП-Трън утвърди полк. Александър Христов за кандидат за кмет на общината. По време на конференцията, Христов благодари на своите съпартийци за доверието, което са му оказали. Той заяви, че ще положи всички усилия на предстоящите местни избори БСП да има кмет в Трън.

“Битката ще бъде доста жестока, ако искаме да спечелим изборите. Аз и предизборният щаб ще направим всичко, което зависи от нас. Но без вашата подкрепа и конкретна работа от вас, с всички ваши приятели, познати и с всички гласоподаватели от общината, тази победа ще бъде много трудна. Трябва да ги убедите, че ние сме по-добрите.”, каза Александър Христов по време на изказването си.

Социалистите подредиха и листата за общински съветници за предстоящите избори. За неин водач бе избран досегашният общински съветник Ташко Минков. Втори е кандидатът за кмет Александър Христов, трета е председателят на ОбС на БСП-Трън Иванка Гълъбова. Останалите номинирани са, както следва: Георги Исаев, Александър Гюров, Цветелина Личкова, Божидар Страхилов, Александър Стоянов, Милушка Страхилова, Кола Гюров и Иван Павлов

Двама мъже са новите предложения за почетни граждани на Трън. Номинациите ще бъдат гласувани на заседание на Общинския съвет днес. С почетните знаци на 14 октомври ще се окичат писателят, преводач, издател и езотерик Димитър Тонин и дългогодишният учител и директор на гимназията в Трън Иван Зрънчев.

Димитър Тонин е роден през 1959 г. Той е създател на издателствата „Шамбала“ и „Одисей“.  Автор е на първия български превод от тибетски език на „Съкровищници от благозвучни слова“ от Сакя Пандита, както и на много други книги с езотерична насоченост.

Тонин е с трънски корени по майчина линия, която е от село Горочевци. Неговият проект „Мистичен пътешественик“ има за цел създаването на енергийна карта на свещените места в България. В него място намира и трънският край.

Тонин издава и енциклопедичен пътеводител „Трънски край: природни, културни и исторически забележителности“. В него се разказва за древни светилища, гробници, крепости в 51 села в Трънско и в 21 – в западните покрайнини. Авторът описва над 250 туристически обекта и 40 туристически маршрута. Издател е и нна първия по рода си "Фотопътеводител на трънските красоти“.

Иван Зрънчев пък е от дупнишкото село Цървище. Завършва средното си образование в Бобошено, а след това е учител в Дупница.  След казармата се жени в трънското село Реяновци и става преподавател там.  Завършва българска филология в Софийския университет и става директор на гимназията в Трън. От 1970 г. живее в Перник и работа в миньорския град като директор на училище, инспектор по български език и литература и 15 г. като шеф на библиотеката.

През 2011 г. Зрънчев издава своя краеведско-изследователски труд „Реяновци – Трънско“, който е задълбочено изследване на говора и родословието, историята, етнографията, топонимията на населеното място. През 2019 г. той издава и „Просветно дело в Трънско от Възраждането до наши дни“. Книгата разкрива развитието на учебното дело в пограничния край от появата на първите килийни училища до наши дни.