Актуалното в Перник и региона

100 години от подписването на Ньойския договор: Трън си спомня за сполетялата го катастрофа

Трън

21 ноем. 2019, 08:47

100 години от подписването на Ньойския договор: Трън си спомня за сполетялата го катастрофа

Снимки: Държавен архив Перник

100 години от подписването на Ньойския договор: Трън си спомня за сполетялата го катастрофа
100 години от подписването на Ньойския договор: Трън си спомня за сполетялата го катастрофа
100 години от подписването на Ньойския договор: Трън си спомня за сполетялата го катастрофа
100 години от подписването на Ньойския договор: Трън си спомня за сполетялата го катастрофа
100 години от подписването на Ньойския договор: Трън си спомня за сполетялата го катастрофа
100 години от подписването на Ньойския договор: Трън си спомня за сполетялата го катастрофа
100 години от подписването на Ньойския договор: Трън си спомня за сполетялата го катастрофа
100 години от подписването на Ньойския договор: Трън си спомня за сполетялата го катастрофа
100 години от подписването на Ньойския договор: Трън си спомня за сполетялата го катастрофа

Тази година се навършват 100 г. от трагедията Ньой. Преди 100 г. в това парижко предградие е подписан катастрофалният за България мирен договор, с който страната ни приключва участието си в Първата световна война. Това е поводът за състоялия се наскоро в гр. Трън възпоменателен форум. Открита бе и изложба на тематични фотографии, предоставени от фонда на Държавен архив-Перник. Организатори на събитието бяха Трънско културно-просветно дружество „Руй” с подкрепата на Сдружение „Трън”. 

 На 27.11.1919 г. в парижкото предградие Ньой-сюр-Сен (Neuilly-sur-Seine ) България подписва мирен договор с Антантата, военния съюз на държавите победителки в Първата световна война (САЩ, Великобритания, Франция, Италия и Япония), както и с техните съюзници, между които са съседните нам държави с изключение на Турция. На снимката се виждат положените подписи на цар Борис III, министър-председателя Стамболийски и министъра на външните работи Михаил Маджаров.

На страната ни са наложени непосилни репарации: 2,25 милиарда златни франка, хиляди глави добитък, 50.000 тона въглища. Отнети са й обширни територии. Последствията от договора историците наричат втора национална катастрофа.

Силно засегнат е Трънският край. По силата на договора 278 km2, или около една трета от територията на тогавашната Трънска околия, са присъединени към Кралството на сърби, хървати и словенци.

На форума в Трън доклад на тема „Ньойският диктат като вендета: историко-психологическите мотивации на сръбските представители в Парижката мирна конференция през 1919 г.“ представи проф. д. ист. н. Светлозар Елдъров от Института за балканистика при БАН. Той поясни, че безпардонните претенции на Сърбия и особено на сръбския генералитет към победена България са де факто реванш за загубата на сърбите в Сръбско-българската война от 1885 г. Сръбската делегация настоява да се изчака и договорът да се подпише точно на  27.11., датата на която българската армия по онова време чества победата си в Сръбско-българската война.

Ангел Динев, директор на Историческия музей в Трън, разказа за неволите на местното население след преместването на границата. Тя и до днес разделя на две трънските села Врабча, Банкя, Петачинци и Стрезимировци, като на места минава през дворове на къщи. Прекъсват се търговско-икономически връзки, съществували в продължение на столетия. В завоюваните земи Кралството на сърби, хървати и словенци провежда политика на сърбизация, включително в останалите там 45 български училища и 22 църкви. Има данни за убити български свещеници. Над 22.000 бежанци от отнетите територии на Трънско се преселват в други части на България, за да избегнат репресии от страна на сръбските власти.

Георги Радославов от Регионален исторически музей-Перник обърна внимание на това, че в годините след преместване на границата трънското население, останало в Сърбия, е отцепено от снабдяване с храни и стоки от първа необходимост. Достъпът към и от България е затворен, а поради топографските особености – високи ограждащи планини, доставки от вътрешността на Сърбия, особено през зимата, са били трудно осъществими. Трънчани, останали на територията на България, губят имотите си оттатък новата граница.

Славимир Генчев, Светлана Дяконова и Елена Дяконова докладваха за протестите, инициативите и надеждите на българската общественост през 20те и 30те години на миналия век за ревизия на Ньойския договор. Ботьо Гюров пък обърна внимание на етническата близост и историческа свързаност на хората, населяващи пограничните райони на България и Сърбия. Той призова за помирение и приятелство между двата народа по примера на преодолените вражди между Германия и Франция.

ТВ-водещата Зденка Тодорова, родена и отраснала в Цариброд, разказа за лошото състояние на българските военно-исторически паметници в Западните покрайнини.

Людмила Зидарова от Македонски научен институт, гр.София, обясни значението на съборите край границата като форма на общуване между разделените българи. Освен това те са и символ на непримиримостта към ньойската граница.

Ваня Стоилова от Клуб „Приятели на Алеко” припомни, че още в зародиша си туристическото движение у нас е открило Трънско като важна дестинация. Скоро след легендарното свое изкачване на Черни връх, в което участват 300 негови съмишленици,  Алеко Константинов се отправя към Погановското ждрело на р. Ерма. То се намира днес на територията на Сърбия. Там той пише: „Погледнете сега!... В този момент ще въздъхне ли някой за Тирол и Швейцария, че да го цапна по устата!... Господааа! Гледайте бе, гледайте хубости, гледайте чудеса... Защо е тъй беден человеческият език, защо е тъй слабо моето перо!“

Филологът Людмила Гюрова изтъкна прилики между трънското наречие и говорите в близките до Трънско територии на Сърбия, чак до Пирот и Ниш.

Имаше и доклади, посветени на текущото икономическо възстановяване на Трънско – като част от заченатия Нов трънски ренесанс (б. а.). Проф. Николай Йосифов от Лесотехнически университет в София разясни бизнес-възможностите, свързани с  оползотворяване на местната дървесина, която сега се извозва в други краища на България.  Според него в дърводобива и производството на пелети, целулоза, лигнин и дори захар от отпадъчната дървесина се крие значителен потенциал за икономическото възстановяване на общината. Той даде пример със сходната като географски характеристики община Гюсинг в Австрия. Развивайки упоменатите дейности, населението там просперира. Постигната е и пълна енергийна независимост.

Председателят на Трънското туристическо дружество Руслан Зарев направи преглед на шансовете и инициативите в областта на туризма. Планинарството и екотуризмът вече са спечелили на Трънско много нови почитатели. Само за две години са създадени и обновени десетки километри пътеки за преход, както и едно от най-дългите трасета за планинско колоездене в България. Отскоро Ябланишкото ждрело привлича любителите на катеренето. С обновяването на местните манастири се възвръща интересът и към поклонническия туризъм.

Съвместно със сръбски планинарски дружества ежегодно се изкачват върховете Руй и Било – най-високите на територията на общината. Катери се едновременно от България и Сърбия, като на билата се осъществява среща на българските и сръбските групи. Тези върхове също са разделени от българо-сръбската граница, установена в Ньой. Съвместното изкачване на българи и сърби е принос към добросъседството между гражданите на двете страни, живеещи в пограничните общини.

Зарев изтъкна като гаранция за успех на местния туристически продукт резултата от Трънския референдум, състоял се на 11.06.2017 г. С мнозинство от 93% трънчани отхвърлят проекта за златодобив на дъщерното на „Асарел-Медет“ дружество „Евромакс Сървисиз“ и затвърждават поетия природосъобразен курс на развитие.

 

Споделете

0 коментара за “100 години от подписването на Ньойския договор: Трън си спомня за сполетялата го катастрофа”

Вашият коментар

Полетата отбелязани със звезда “*” са задължителни за попълване! Вашият Е-mail няма да бъде публикуван.