Боряна, съпругата на Андрей Баташов, се съгласи да говори за него 20дни, след като изключителният актьор напусна грешния ни свят и се пресели в Рая. Младата дама се извини, че понякога обърква времената, защото за нея Баташовостава винаги в сегашно.- Боряна, как се запознахте сАндрей?- Една вечер с колежка отидохме да се забавляваме в столичен клуб. Андрейбеше там с негова компания, за да празнуват получаването на награда от Салона наизкуствата за първото издание на "Магията на българския танц". Те си бяха натяхната маса, ние - на нашата. Нямахме нищо общо. В един момент той стана,тръгна към мен и ме покани да танцуваме. Аз отказах. Обясних му, че не мога даприема, защото съм обещала да изпея нещо. Той съвсем естествено помисли, че сешегувам. Че се измъквам по леко странен, но все пак тактичен начин. Но и другпът бях хващала микрофона, музикантите там бяха наясно, че се справям добре.- Сигурна съм, че за него това е бил първият знак, защото той пеешекато змей.- Определено. Дори имахме идея да направим диск с наши любими дуети и да гоподаряваме на приятели - ей така, за купон, по някакъв готин повод. Но за жалостне се получи, нямахме време. Та след като приключих с песента, той отново дойде- страшно изненадан. Не само от това, че съм му казала истинската причина,поради която не съм му обърнала достатъчно внимание, а най-вече, защото мухареса да слуша гласа ми. Виждайки ръката ми, докато пушех цигарата си, каза:"Няма начин да не сте родена в първата десетдневка на септември".Прозвуча ми невероятно, защото имам рожден ден на 8 септември, а той,виждайки само дланта ми, го е разбрал. След това толкова бързо се завъртяханещата, че нямаше време да се замислим - кой как е реагирал, кой пръв какво еусетил. Беше едно голямо торнадо. Докато разбера какво се случва, две седмиципо-късно вече живеехме заедноПосле се сгодихме, а малко по-късно сеоженихме. Носехме се две педи над земята. Дори не искахме, не се стремяхме даосъзнаем какво правим.Всичко беше импулсивно. Крояхме планове за бъдещето, но въпроси от сорта на"Какъв ще бъде съвместният ни живот?" и "Как и дали ще се разбираме", не сме сизадавали. Емоциите и страстите бяха съвсем различни. Бяха ни завладелимаксимално. Бързахме. Бяхме отнесени от вихъра.- Той как се мотивираше, че се е влюбил от пръв поглед? Андрей беше иостава голяма звезда. Не си губеше ума лесно.- Приемаше, че всичко това е знак от Съдбата. И двамата бяхме категорични, чена този свят няма нищо случайно. Фактът, че той е актьор, а аз работя в банка,се оказа без значение. Едно от най-хубавите неща на връзката ни беше, че всекиимаше своя територия. Може би по-късно той щеше да се опита да ме убеди дапремина в неговата, но не се хвърли веднага да ме променя.- Как ти предложи да се ожените?- Беше много романтично! Отидохме в прекрасен ресторант и Андрей поръчашампанско. Без дори да разбера,бе пуснал годежния пръстен в чашата ми.Наистина беше прекрасно. Представяхме си по идентичен начин сватбата - малка,спретната и стилна.- Твоето семейство хареса ли го?- Че кой можеше да не го хареса?- Ти кога го видя за първи път в театъра?- Две години преди да се запознаем - в "Секс, наркотици и рокендрол". Зажалост, не успях да гледам повечето от неговите спектакли. Бяха ги свалили -никой не разбра защо. Нито той, нито приятелите ни, нито публиката. Тези, коитоса ги свалили, си знаят най-добре. Но пък ние бяхме непрекъснато заедно, така четой всичко ми изиграваше.- Тогава, когато беше в Театър 199 на "Секса", какво си помисли занего?- Какво друго, освен "Боже, какъв мъж - талантлив и красив!". Но веднага сидадох сметка, че около него вероятно винаги е пълно с много жени. Оказа се, четой е може би най-моногамният мъж, когото познавам. Обратно на това, което симислят хората. Когато е с някой, е само с него. Така беше и с приятелите си.Свидетел съм, че много държеше на тях.- Кога те представи на майка си?- Две седмици след онази вечер в клуба. Дорето ме прие невероятно добре.Разбирахме се и продължаваме да се разбираме прекрасно. Веднага казах наприятелките си, че съм случила на свекърва. Андрей само й беше казал: "Това етя". Майка му е интелигентна и фина жена. Винаги е искала той да е щастлив, такаче нямаше как да не ме приеме. Е, предполагам, по-точно - надявам се, че и азимам някаква заслуга за това тя да ме харесва.- Какво обичахте да правите заедно?- О, какво ли не! Най-много - да пеем. В къщи - с часове, без да ни омръзненито за миг. Всевъзможни парчета - като започнем от Нанси и Франк Синатра истигнем до много други. Любовта към музиката толкова много ни обединяваше! Достасе образовах покрай него. Събирахме се с приятели - най-вече с Диана и Васко.Грабваха китарите и нищо друго не ни интересуваше. Прекрасни изживявания, коитоостават завинаги. Луди киномани сме. Обожаваме "Град на ангели" с Никълъс Кейджи Мег Райън.- Научи ли те на руски романси?- Направи ме още по-голям фен на "Любе". Въпреки че в училище не съм училаруски език. Не беше лесно, но започнах да навлизам и да се справям приличнозаради Андрей. Вече съм много навътре с творчеството на Висоцки.- Бяхте ли на сватбено пътешествие?- Не, така и не успяхме да го сместим в графика ни. Импровизирахме.- Кога планирахте да имате деца?- Ако се беше случило веднага, сега може би всичко щеше да е различно.Андреймечтаеше първо за дъщеря. Но Господ реши друго.- Беше ли започнал вече да работи върху последния си моноспектакъл"Влез в час"?- Гого Даскалов, който си отиде от тоя свят преди Андрей, му беше оставилпоследния си превод. И Андрей искаше да го постави на всяка цена. Простоизчакваше удобен момент и място в афиша. Много пъти ми изиграваше текста. Бешенахъсан.- Как комбинирахте ангажиментите му в парламента иудоволствията?- Андрей винаги е бил много отговорен човек. Никога нито за миг не си зарязаработата. Всъщност разбрах, че е депутат едва седмица, след като се запознахме.През ум не ми минаваше дори. Но ходеше всеки ден на работа в Народнотосъбрание.- Разказваше ли ти какво се случва там?- Без подробности. Но бързо разбра, че не може да направи всичко онова, коетомного му се искаше. Беше тъжен, след като стана ясно, че няма да му го позволят.Обясни ми, че е влязъл в политиката, за да подкрепи своята гилдия и най-вечезаради вярата в Негово Величество Симеон II. По един или друг начин постоянно гостопираха и се чувстваше непълноценен. Разработваше проект как да бъде осигурендостъпът на инвалидите до различни институции. И понеже Андрей е изключителночувствителен, трудно приемаше, че нещо толкова полезно е зациклило.- А по това време започнаха да падат и представлениятаму...- Ужасно навътре приемаше събитията. Но нямаше как да не бъде толкова раним -затова беше толкова велик актьор. Преживяваше болезнено действителността. Товамалко или много започна да се отразява и нашите отношения. По никакъв начин неможех да му помогна, защото трупаше всичко вътре в сърцето си. Опитвах се да горазведрявам. Надявам се да съм успявала поне малко. Но горчивината оставаше. Пъки в крайна сметка той си е доста труден характер. Андрей винаги се е държалдобре с всички и малцина бяха тези, които подозираха какво бушува в душата му.Сложен, ужасно сложен. Това му изиграваше лоши шеги. Допълнително помрачавашевсекидневието му. Когато крайният му понякога идеализъм се конфронтираше среалността, резултатът беше мрачен.- Ревнуваше ли те?- Ще излъжа, ако кажа "не". Аз пък бях горда, че го харесват толкова многожени. Че имам такъв мъж до мен и че всъщност аз съм неговата съпруга. Изпитвахудоволствие, че дамите му отправят погледи, изпълнени с възхищение и дори сжелание. Не го ревнувах и защото никога не ми е давал поводи.- Е, ако един аристократ не ревнува...- В крайна сметка не това го сломи. Съсипа се, когато разбра, че постояннотоспъване в политиката и в театъра е съвсем тенденциозно.- Как си го обясняваше?- Със завист. Как да получи възможност да се изяви, когато ще стане ясно, чее по-добър от някой друг? Имаше една фраза: "Държат се така, все едно, че меняма".- Андрей обаче никога и по никакъв начин публично не каза нищо лошоза никого...- Знаеше, че подобно поведение и говорене е бумеранг.- Ти разбираше ли го правилно?- Имахме много общи неща в характера си. Дори прекалено. Гледайки се единдруг, все едно, че се виждахме в огледало. Но понякога това, което е отсреща, нети харесва. Аз бях така с него, той беше така с мен. Нито един от двамата нямашекак да скрие отрицателното у себе си.- Ти какво се опитваше да бориш у Андрей?- Пристъпите на самосъжаление, които му се отразяваха много зле. Приемашенесгодите крайно тежко. Опитвах се да го държа на повърхността. Да променяначина, по който виждаше нещата от всекидневието. Убеждавах го, че нищо не епровалено, че всичко предстои. Че не бива да се обръщаме назад и постоянно даговорим, че нещо не е станало. Но Андрей потъваше в негативните факти. Зажалост, не успях да се преборя. И това започна да клати отношенията ни. Защотона моменти той се настройваше отрицателно към усилията ми да го променя в тезиму вярвания.Сякаш не искам да му помогна, а му натрапвам мнението си, философията си,желанията си. А всичко, което съм правила, е било за негово добро. Виждах, чеотровата го изяжда отвътре. И не можех да се помиря. Бях убедена, че Андрейможеше и щеше да направи страшно много неща в бъдещето. Но вече беше заелпозицията "Ти не ме разбираш!". Постарах се да превърна минусите в плюсове. Теостават.- Кога реши да го напуснеш? В кой момент у теб задейства инстинктътза самосъхранение?- Казах на Андрей, че да се съберат двама души, трябват двама души. И за дасе разделят, е същото. Всичко е 50 на 50. Никой не е виновен или невинен на стопроцента. Всеки има грешки и недостатъци, никой не е идеален. Сега, обръщайки сеназад, вярвам, че съм опитала всичко, за да съхраня положителното между нас.Може би това беше една от най-големите причини да се разделим - еуфорията илюбовта да останат непокътнати. Никой и никога да не може да ни ги вземе. Нопонякога се случва така. Няма застраховка. Нито Андрей, нито аз сме лесни хора.Винаги обаче сме туширали противоречията.- Светските клюки пречиха ли ви?- Повече на него, отколкото на мен. Той усещаше постоянно погледите,непрекъснато чуваше приказките зад гърба ни. Докато аз нямах сетива за тях.Поемаше целия негативизъм, който го разяждаше.- Как преживя мига, в който ти се изнесе от дома му?- Беше тежко и за двамата. Като че ли не разбра защо си тръгнах. А може би азне намерих точните думи, за да му обясня. Той е личност на полюсите. Приемавсичко на живот и смърт. А аз бях много млада и зелена, учех се в крачка.Разбира се, това не оневинява грешките ми. Но му казах: "Искам си човека, скогото се запознах! Искам да бъдеш отново този, в когото се влюбих! Върни мистария Андрей!"- Говорихте ли за развод?- Да. Даже се шегувахме, че ще бъдем образец на разведена двойка с прекрасниотношения- Когато си отвори очите от комата обаче, ти беше донего?- Да. Бях там. В началото погледът му беше по-мътен, но после - съвсем ясноме видя. Осъзна го категорично. Дори го накарах да каже трите ми имена и той гонаправи. Въпреки това обаче Диана, нашата приятелка, го запита: "Искаш ли тя дае тук до теб?" И той отговори: "Естествено". Много съм благодарна за всичкотова, което преживяхме през последните дни от живота му. Иначе нямаше да сипростя никога. Успях отново да говоря с него, да се смея с него, да му кажатолкова много неща. Благодарна съм на д-р Симеонов от "Токуда", който го върнаот онзи свят, за да преживеем заедно тази седмица. Да се сбогуваме.- Когато му извадиха тръбата от гърлото, отговаряше лити?- Трудно, но го правеше. Когато дойде напълно на себе си, поиска китарата си.Майка му даже му занесе mp 3-та, за да слуша "Любе". Всякак се опитвахме даповдигнем духа му. Шегувахме се. Не се държахме с него като с болен човек.Мъчехме се отстрани да изглежда така, като че ли нищо не се е случило. Бяхмеготови за всякакво шоу. Чувството за хумор не го напусна и в най-лошите моменти.Последния път, в който го видях, беше буден. Помоли ме за студен чай и тръгнахда му купя. На излизане му козирувахме с Диана: "Разрешете да напуснем!" Тойсъбра сили и с подходящата гримаса отговори: "Свободно!"- А по вестниците се изписа какво ли не...- Нямам думи! Небивалици, болни фантазии! Не правят чест на никого! Андрей еартист, който винаги се раздаваше на своята публика до край. Затова и изгоря.Неслучайно казваше: "Ей, този български народ му е толкова лесно да се обедини"против", а му е толкова трудно да се обедини "за". Написаха, че е умрял отСПИН. Че като излязъл от комата, казал, че там е страшно и черно. Пълно безумие!Но има Господ - той всичко вижда.- Сега на дневен ред е темата за имотите...- Не се омъжих за Андрей заради апартаменти или банкови сметки. Дори когатокоментирахме развода, не е ставало и дума за делене. Нито за миг не съм ималанамерение да искам каквото и да било. И сега ще бъде така - нямам никаквипретенции.Не си отиде длъжник. Всички сметки с "Токуда" ще бъдат уредени -парите, събрани от "Байландо", плюс тези от сметката, която бяхме открили занего. Слава Богу, има и добри хора.- Виждаш ли се с майка му?- Да, опитвам се да я подкрепям. С каквото мога да й помогна, ще го направя.Нейната мъка е най-голяма. Но за нас двете винаги ще си остане жив - усмихнат,талантлив, съпричастен към болките на хората, изключително забавен. Въпреки чесега сигурно забавлява една друга публика - тази в небесния театър. Вярвам, че ена слънчево и достойно място и че никога няма да бъде забравен.Източник: в. "Стандарт"