23.09.2020, 08:58 | Бизнес
СПОДЕЛИ:
Кризата, породена от глобалната пандемия, засегна изключително сериозно световната икономика. Основните мерки за противодействие от страна на правителствата и централните банки са допълнителните бюджетни разходи и провеждането на стимулираща монетарна политика, пише "Труд". Това не можа да спре икономическия спад, но позволи сравнително бързо възстановяване на финансовите пазари в повечето от водещите световни икономики. Това възстановяване не е равномерно и засяга преди всичко котировките на основните високотехнологични гиганти.
Сравнително оптимистичното състояние на глобалните финансови пазари е съпроводено с ниски и дори отрицателни лихви при ниска инфлация, независимо от предупрежденията, че печатането на пари ще доведе до покачване на ценовото равнище. Тенденциите на основните компоненти на българската финансова система- банковия сектор, финансовия пазар и публичните финанси, показват както прилики, така и съществени разлики, в сравнение с глобалните тенденции и развитието на финансовите системи на страните от еврозоната и ЕС. Особено интересно е движението на лихвеното равнище на междубанковия депозитен пазар. След кризисната 2008 година лихвите на този пазар рязко спадат, като от края на 2017 година са, и продължават да бъдат, устойчиво отрицателни. Феноменът на отрицателните лихвени проценти все още не е достатъчно изяснен теоретически, но са очевидни две неща- първо, отрицателните проценти на българския междубанков пазар са под силното влияние на политиката на Европейската централна банка и второ, функцията на парите като средство за запазване и съхраняване на стойността се сблъсква с временната и частична неспособност на банковата система да гарантира тази функция. Паралелно с това, лихвите по новите кредити и депозити в лева също спадат, но като цяло спредът между доходността по пасивните и активните операции на банките остава относително постоянен. Това говори за силно сегментиране на българския кредитен пазар. Имаме от една страна междубанков кредитен пазар, който е силно интегриран и зависим от международния пазар на заемни средства и кредитен пазар между банките и реалния сектор в България, който показва относително обособеност от международните тенденции. Това сегментиране на вътрешния кредитен пазар има негативно отражение върху обема на отпуснатите кредити и говори за отсъствие на достатъчна конкуренция между банковите институции. Независимо от значителния спад на лихвите по привлечените от банковия сектор средства, размерът на депозитите в българските банки расте, особено през 2020 г.. Това отразява наличието на процес на изместване на кривата на търсене и предлагане на пари (т. нар. крива LM). Очевидно става въпрос за нарастване на предпазното и спекулативно парично търсене от страна на икономическите агенти от реалния сектор и в частност на домакинствата. Тъй като банките не са в състояние да инвестират нарасналия приток на депозити, резултатът е увеличаване на свръх резервите на търговските банки в БНБ.
По такъв начин банковата система на България се оказва неефективна от гледна точка на трансформирането на спестяванията в инвестиции. Поради отсъствието на ефективен механизъм за насочване на паричните ресурси към реалната икономика, нарастването на паричната маса съвпада със свиване на вътрешното търсене и дефлация на основните ценови индекси (кривата IS се измества в ляво). Нарастването на паричната маса при свиване на инвестициите естествено води до нулеви и отрицателни лихвени проценти. Освен в банкови депозити, паричните спестявания могат да бъдат инвестирани на капиталовия пазар. Независимо от ниските и дори отрицателни лихви по депозитите, българският капиталов пазар не дава признаци за съживяване, т. е. свободните парични ресурси не се насочват към закупуване на акции и облигации. Именно в това е основното различие между българската финансова система и финансовите пазари в САЩ и Европа. Този разлика обаче не е просто следствие от неразвитостта и отсъствието на конкуренция на българския финансов пазар. Основната причина е в невъзможността за провеждане на активна монетарна и фискална политика. Кризата, породена от мерките за ограничаване на разпространението на Ковид 19, доведе да нарастване на бюджетните разходи и продължаване на политиката на количествени облекчения, провеждана от двете страни на Атлантика.
Тази политика се свежда до масови интервенции на финансовия пазар от страна на ФЕД и ЕЦБ. Закупуването на държавни и корпоративни ценни книжа от страна на централните банки означава прехвърляне на ликвидност от банковия сектор към капиталовите пазари. Точно това не може да стане в рамките на българската финансова система. БНБ, в условията на паричен съвет, не може да реализира една от суверенните функции на пълноценната централна банка, а именно извършването на операции на открития финансов пазар. При това положение свръхрезервите на търговските банки в БНБ водят единствено до увеличаване на валутния резерв на централната банка, т. е. до инвестиции в чуждестранни държавни ценни книжа. Това положение е рисково, той като инвестициите в чуждестранни активи често е съпроводено с отрицателни лихви, което създава условия за декапитализация на БНБ. Картината се допълва и от това, че българският бюджет продължава да бъде активен, т. е. първичното и касовото салдо са положителни, поне до края на м. юли. Активното бюджетно салдо не позволява инвестиране на свободните парични ресурси в ДЦК.
По принцип се приема, че дефицитните бюджети изместват частния сектор от капиталовия пазар. Това е вярно при ограниченост на свободните парични ресурси. Тогава финансирането на бюджетните дефицити води до повишаване на лихвения процент и ограничаване на възможностите на частния сектор да финансира своите инвестиции. При излишък на пари и отрицателни лихвени проценти, нещата се променят. Финансирането на фискалния дефицит и емисията на нови ДЦК очевидно дава възможност за по-пълно използване на паричните излишъци и натоварване на икономиката. Точно това не може да се реализира в условията на паричен съвет при орязани функции на централната банка и прекомерни фискални ограничения. Сегашната криза е учебникарски пример за недостатъците на валутния борд в условията на икономическа и финансова криза. Това е още един довод в полза на политиката на присъединяване към валутно-курсовия механизъм 2 и в перспектива към пълноправно участие в колективните механизми на еврозоната./Източник: БЛИЦ
6 банки ни скубят с променени такси
19.04.2024, 15:50 | Бизнес
МОН купува първите за страната училищни електробуси
19.04.2024, 12:23 | Бизнес
Правим ядрено гробище близо до София
19.04.2024, 08:41 | Бизнес
Енергийни експерти: Има опасност България да не получи средства по втория транш на ПВУ
19.04.2024, 08:40 | Бизнес
България на второ място в Европа по ръст в цената на жилищата
19.04.2024, 08:26 | Бизнес
Изхвърляне и извозване на строителни отпадъци
18.04.2024, 17:07 | Бизнес
Ученици от Руското проследиха промяната в профила на Перник
19.04.2024, 14:54
Перничанката Изабел се окичи с Европейско злато
19.04.2024, 14:50
Премахват хексагона от Парка на предизвикателствата в Перник
19.04.2024, 11:16
МВР - Перник проведе важна среща с общинското ръководство и шефове на учебни заведения
19.04.2024, 10:57
Най-красивата пернишка миска каза „Да“ за втори път на Малдивите!
19.04.2024, 08:17
Перничанин скъса нервите на Ники Кънчев
18.04.2024, 15:17
Ергенът подари колие на Йоана, а после нацелува всички моми
18.04.2024, 11:18
В ход е кандидат-курсантската кампания на Академията на МВР
18.04.2024, 09:59
Двама перничани спечелиха пари от телевизионно предаване, трети чака своя ред
18.04.2024, 08:28
20-годишен юбилей празнуваха пернишките русофили
18.04.2024, 08:13
Перник представи своите икономически перспективи на среща с търговско-икономическия съветник на посолството на Испания
17.04.2024, 16:27
Перничани блокирани в Дубай! Отмениха полета за България /Видео/
17.04.2024, 13:37
Перничанка към местната управа: В Перник искаме и богат културен живот, освен търговски центрове
17.04.2024, 13:10
XVIII Международен конкурс за млади изпълнители на класически инструменти в Перник
17.04.2024, 11:45
Иззеха автомобила на пиян шофьор от Рударци
17.04.2024, 10:16
Иззеха суха зелена листна маса, реагирала на...амфетамин в Перник
17.04.2024, 10:13
Арест за 14-годишен в Перник: Бил майка си и баба си
17.04.2024, 10:00
Пепи Еврото навремето бил шеф на Гешев, наказал го с командировка в Перник
17.04.2024, 08:51
Миньор празнува 105 години от създаването си
17.04.2024, 08:30
Фермерски и арт базар на български стоки този уикенд в Перник
17.04.2024, 08:19
6 банки ни скубят с променени такси
19.04.2024, 15:50
Кунчев: Късно е потърсена помощ за починалите от коклюш бебета
19.04.2024, 15:20
Ученици от Руското проследиха промяната в профила на Перник
19.04.2024, 14:54
Перничанката Изабел се окичи с Европейско злато
19.04.2024, 14:50
65 картини наредиха в традиционната изложба на ЦПЛР в Радомир
19.04.2024, 14:43
Детската градина в Брезник става супер модерна
19.04.2024, 14:23
Внимание! Застудяването носи инсулти и инфаркти
19.04.2024, 13:50
Как да не преядем с яйца и агнешко по празниците
19.04.2024, 13:19
Жена с порезни рани, мъжът ѝ я зацелил с чиния
19.04.2024, 13:13
ЦРУ: Без помощ Украйна може да загуби войната още тази година
19.04.2024, 13:10
Даниел Митов отказа да е външен министър
19.04.2024, 13:08
Силно земетресение удари и Гърция, след Турция
19.04.2024, 12:42
Засега спорните министри остават
19.04.2024, 12:34
МОН купува първите за страната училищни електробуси
19.04.2024, 12:23
Първи смъртни случаи от коклюш у нас
19.04.2024, 12:19
Премахват хексагона от Парка на предизвикателствата в Перник
19.04.2024, 11:16
МВР - Перник проведе важна среща с общинското ръководство и шефове на учебни заведения
19.04.2024, 10:57
Атанас Запрянов: Ударът в Иран е ограничен по военна цел, няма опасност за България
19.04.2024, 09:16
Обръщайте левовете в евро преди да е нагазило у нас!
19.04.2024, 09:03
Денков: Кирил Петков счупи маса, защото Борисов започнал да говори лъжи
19.04.2024, 09:00
АНКЕТА