Актуалното в Перник и региона

Ивайло Калфин: ЕС ни дава милиарди за нова икономика, а не за саниране

Политика

27 ян. 2021, 13:31

Ивайло Калфин: ЕС ни дава милиарди за нова икономика, а не за саниране

ЕС ни дава достъп до 30 милиарда лева, за да издигнем икономиката си до качествено ново равнище. Това е уникална възможност, която скоро няма да имаме. Ако я пропуснем, след това не можем да имаме оправдания, казва Ивайло Калфин, бивш вицепремиер и бивш съветник на еврокомисаря по бюджета на ЕС Гюнтер Йотингер, в интервю за Мediapool.

Г-н Калфин, България ще получи безвъзмездно 12 милиарда лева над парите от бюджета на ЕС, за възстановяване от икономическата криза породена от коронавируса. Има критики, че с тези пари няма да се изхарчат в обществен интерес, а ще продължи захранването на корупцията в страната.

Не мисля, че с европейските средства ще се захранва само корупцията. ЕК има достатъчно изисквания и тези пари се контролират по-добре от националните. Има европейска Сметна палата, ОЛАФ, а сега вече и европейска прокуратура. Големият риск е парите да бъдат използвани с ниска ефективност или да отидат там, където не е особено важно. Откакто сме в ЕС, България получава възможности и от нас зависи как ще ги използваме. Извън тези пари, България получава достъп до 4.5 милиарда евро заеми. Накрая се получава е уникална сума, която се договаря за използване за срок от три години. Ние никога не сме виждали толкова пари. Нито ще видим скоро след това.

Преди дни ЕК призова страните да си поставят по-амбициозни цели при използването на тези средства. Нашите цели изглеждат ли ви амбициозни?

Българското правителство изглежда като дете, което е влязло в магазин за играчки преди Коледа – иска едно, иска и другото. Губи се общата цел. Планът за възстановява на ЕС е уникална възможност. Ще повторя: ние вероятно никога повече няма да получим толкова пари от ЕС, за да постигнем целите си. С тях ние не просто трябва да възстановим икономиката си, а да качим на едно съвсем различно равнище. Особено по-отношение на зеления и цифровия преход. Трябва да имаме много ясни цели.

Виждате ли ги тези ясни цели? Има ли например отговор на въпроса за бъдещето на Маришкия басейн, за зелената енергетика и т.н.

България е поела ангажимент до 2050 година да постигне нулеви емисии. Извън този план, ние няма да имаме достъп до значителни средства. Как този план ще ни помогне да постигнем тази своя цел? Отговорът засега не го виждам. Със санирането на сгради няма да стане...

Правителството на Борисов изглежда планира да похарчи над 2 милиарда лева за саниране на сгради и улично осветление. Това нормално ли е?

Ако решим да сме добронамерени към правителството, трябва да кажем, че то залага на неща, които са му познати – строителство, саниране, изграждане на инфраструктура... Правителството не си поставя много амбициозни цели, каквито трябва да си постави. Ако говорим за зелената икономика, ние много ясно трябва да поставим въпроса за бъдещето на въглищните басейни и ТЕЦ-овете. Позицията на правителството е, че трябва да отлагаме максимално затварянето им. Колкото и да го отлагаме, в един момент ще трябва да ги затворим. И какво правим? Санирането на сгради не ни помага особено да отговорим на въпроса какво ще правим с хората от мините и ТЕЦ-овете, когато ги затворим. Как ще помогнем на регионите да не се обезлюдят? Какви индустрии можем да създадем там? Отговорите на всички тези въпроси трябва да ги виждаме в плана за възстановяване, но тях ги няма. Планът се занимава със съвсем различни неща.

Как би трябвало да изглежда един умен план за възстановяване на България, според вас?

Проблемът на България е, че ние нямаме готови идеи за възстановяване на държавата, които да стоят и да чакат финансиране. Сега тепърва ще трябва да измисляме такива. Ние никога не сме поглеждали по-напред. Много малко цели си поставяме за водене на смислена държавна политика, извън кутийките на европейските програми. Винаги досега подходът ни е бил: Ами има толкова пари от Европа, дайте да видим за какво да ги похарчим. Трябва да помислим по обратен начин. Да помислим къде трябва да бъде държавата ни след 10 години, какви средства са необходими и доколко европейските пари могат да помогнат. Цялата парадигма трябва да се смени.

Създаването на поредната администрация в лицето на новата агенция по иновации ме кара да бъда доста скептичен за възможностите ни да сменим подхода си към бъдещето. Първият ни проблем е, че ние нямаме готови планове, а 70% от парите по плана за възстановяване трябва да се договорят до 2022 година. Другите 30% до 2023 година. Парите трябва да дадат резултати до 2026 година. Всичко това показва, че няма време за дълги обсъждания и трябва да има готови проекти, които правителството явно не е подготвило.

България трябва да мисли основно за две неща. Как трябва да изглежда нашата енергетика и как хората да се адаптират към промените в цифровата и зелената икономика? Това включва и промени в образованието. Аз в този план чета много хубави пожелания за образованието, но те не са нещо различно от досегашното. Ние трябва да направим тотална образователна реформа, която да повиши качеството на образованието. Трябва да се направи и нещо друго - да се създадат умения на младите хора за адаптация към един постоянно променящ се пазар на бъдещето. Технологиите ще са различни, уменията ще са различни. Това, което младите хора учат днес, ще е много различно от това, което ще работят после. Образованието ни трябва да е съобразено с това, но аз не виждам да се работи в тази посока. Имаме срок до април да си представим първия вариант на плана за възстановяване.

Вие виждате ли някакъв шанс за актуализация?

Не. Аз мисля, че това правителство е напълно изчерпано откъм идеи. То се вижда и в този план. След 10 години управление, те няма какво ново да кажат, освен поредното строителство на инфраструктура и поредното изграждане на администрация, което няма да свърши работа. Надявам се следващото правителство да може да промени нещата и да заложи много повече на бизнеса. Държавата трябва да се занимава с образованието, налагането на равни условия и ясни правила, а иновациите трябва да бъдат оставени на бизнеса. По съвсем друг начин трябва да дойдат идеите. Ако говорим за зелена енергетика, аз бих попитал бизнеса как може да станат нещата и от каква помощ се нуждаят инициативните хора. Не е работа на държавата да дава указания.

Ако това не се случи, подозирам, че ще си останем със стиропора, VII блок на "Козлодуй" и огромна емиграция на млади и талантливи хора...

Да. Почвам да си мисля, че ние вече изпитваме някакво перверзно удоволствие да повтаряме, че сме на последно място по какво ли не. Да не забравяме, че Румъния почти настигна Гърция, а Чехия застигна Испания и Португалия по брутен вътрешен продукт. Ако ЕС се използва както трябва, това би направило живота в България много по-привлекателен и по-добър.

Интересно е, че в плана не е заложено нищо за построяване на нов релсов път, въпреки че това е най-екологичният транспорт към момента. Как си го обяснявате вие?

Това правителството е направило много малко за развитието на ЖП-транспорта. То хвърля всичко за автомобилната инфраструктура, но не бих казал, че и там има някаква особена ефективност. ЖПтранспортът е много по-екологичен, но и инфраструктурата му е много по-скъпа. Аз подозирам, че за релсовия път правителството разчита повече на бюджета на ЕС. В следващия бюджет на ЕС парите за инфраструктура са предимно за релсов път, но и това не е достатъчно. Ние отново си ограничаваме амбициите до парите, които идват от Брюксел. Това е много грешно.

Остава ли енергийният сектор подценен, нереформиран и запазващ статуквото на задкулисните енергийни играчи, на нестабилните цени и на замърсителите на околната среда?

Проблемите наистина са много големи. Те са свързани с прозрачността на пазара и начина, по който големите консуматори могат да разчитат на електроенергия. Тук големият въпрос е как ще изградим чиста енергетика. И въпросът даже не е, че някой ни натиска от Брюксел или че българите много искат да живеят с чист въздух, което се надявам да е нещо нормално. Тук става въпрос, че след 10 години, ако България продължава да държи на минното си производство, ние ще произвеждаме скъп ток, произвеждан от замърсяващи източници, а всички останали ще имат евтина електроенергия, произведена от възобновяеми източници. След 10 години ние ще сме в много по-тежка ситуация, но вече няма да има европейски пари, за да ги похарчим. Голямото предизвикателство е да използваме тази възможност, която е временна. После няма да я имаме. Според зелената енергия и намаляването на емисиите трябва да бъде основен въпрос още сега.

Планът за възстановяване предвижда за земеделието над 800 млн. лв. да се дадат за възстановяване на напоителните системи и едва 102 млн. лв. за дигитално земеделие. Това ли са приоритетите за селското ни стопанство?

Аз не знам дали това ще бъде прието. Напоителните системи не са свързани със зелената икономика, нито с дигитализацията. Ние сами разрушихме мелиорационната инфраструктура, за което правителството на ГЕРБ има значим принос. Това не означава, че ЕС трябва да ни подарява пари, за да я възстановяваме. Дигиталното земеделие е много важно, но тук има и нещо друго. Вижте какво се случва с прокарването на широколентов интернет в селските райони. За тази година имаше 30 милиона лева за интернет свързаност на селските райони, от които правителството се отказа и ги даде за субсидии на земеделските производители. След това се сети, че ще получим наказание от Европа и пак започна да мисли планове какво да се прави с интернета. Видя се, че има училища, които не могат да стартират дистанционно обучение, защото няма интернет в домовете на хората. Дигитализацията е много по-важна за ЕС от мелиорациите, а напоителните системи да си изградим сами.

Какъв е общият ви извод за българския план?

От него ние няма да постигнем качествено различна икономика и начин на живот, а утре обяснението, че нещо ни е много скъпо – като затварянето на въглищните централи и мините – няма да има никакво основание. Нашите европейски партньори ще ни кажат: "Дадохме ви 30 милиарда. За какво ги изхарчихте?" И тогава трудно ще можем да дадем смислен отговор.

Ами бяхме точно преди избори, моментът не беше подходящ за писане на планове, трябваше да спасим парите....

Аз не мога да разбера защо ЕС трябва да ни подсеща да си пишем програмите за развитие. Защо българските правителства, включително и това, нямат смелостта да погледнат 10 години напред и да кажат: Да, ние имаме идеи и търсим средствата, за да ги реализираме, но знаем какво трябва да се направи. Това, че идват избори, не може да е никакво оправдание, за това, че правителството няма визия и идеи за развитието на страната. Очевидно, правителството не просто няма намерение, но не го и интересува как държавата ще изглежда след 10 години, защото това ще е извън техния мандат.

Споделете

0 коментара за “Ивайло Калфин: ЕС ни дава милиарди за нова икономика, а не за саниране”

Вашият коментар

Полетата отбелязани със звезда “*” са задължителни за попълване! Вашият Е-mail няма да бъде публикуван.