Актуалното в Перник и региона

Вижте една разтърсваща изповед на Павел Найденов

Общество

23 дек. 2015, 08:41

Вижте една разтърсваща изповед на Павел Найденов

Снимка: Архив

Бащата на убития магнат Илия Павлов, Павел Найденов, е роден на 16 юни 1937 година в софийското село Долни Богров. Връстник е на царя, а Борис III спасява от смърт неговия баща. Завършва техникума по обществено хранене в столицата. През 70-те и 80-те години държи популярната закусвалня „Попското”, както и някогашния денонощен магазин срещу Съдебната палата. Работил е и в чужбина - в Швеция и Монголия. Сега кротко върти ресторант с фитнес на софийската ул. „Калоян”, притежава спортен комплекс с два тенис корта, ресторант и закрит басейн в Божурище, фабрика за контактни лещи в Суходол, къща с магазин в Долни Богров, отдава имоти под наем. На бай Павел наскоро му се роди правнучка. Най-голямата дъщеря на Илия, Венцислава, роди наследничка на ливанеца с бахрейнско гражданство Тарек Микнас. Алба вече е наследница на хотелиерски и рекламен бизнес за милиони.
Репортер на „ШОУ” използва щастливия повод и потърси бай Павел, а той, откровен както винаги, направи своята искрена изповед пред народното издание:

- Бай Павле, честита правнучка! Кой ти съобщи за щастливото събитие – раждането на малката Алба Микнас в Дубай?
- Обади ми се българката, която работи в офиса на фамилията във Вашингтон и поддържа къщата. Тя ми каза: „Имаш правнучка!”. Веднага набрах Дарина и тя ми съобщи, че тъкмо пътува към Дубай, отива да я види. Те са в много добри отношения с Венци, защото от 8-годишна живее с нея. Поръчах да ги поздрави всички. Разбрах, че майката на Венци, Антоанета (първата съпруга на Илия Павлов – б. а.), също е заминала при тях. Развълнувах се, как не... Дочаках правнучка, дар за Коледа и Новата година...

- Сега по празниците със сигурност ще ти е по-топло на душата. Защото е чудно как в такива дни, когато чувствата на човек са по-изострени и е склонен да прави равносметки, толкова години вече преодоляваш мъката от загубата на децата си?
- Връщане назад няма. Преживявам си мъката сам, не я споделям с никого. Не искам никой да ми съчувства. Не ходя никъде, където ме познават и ми изказват съболезнования. Тежко ми е, като ме обсъждат. Като съм сам - ида на черква, запаля свещ, какво друго мога да направя... Тихо, скромно, и това е. Не ми е присъщо да рева и да търся съчувствие

Ходя на гроба на Илийчо, на гроба на Славчето

и внука ми Полчо. Обикновено съм с мои приятели, с които не се натъжаваме един друг – просто отиваме да почетем децата ми, без скимтене и недомлъвки – като мъже.
Другарите ми казват: „Ще вървим напред! Все нагоре!” (усмихва се тъжно). Това е. И моите приятели си имат проблеми. Всички живи хора имат проблеми. И богатите, и бедните... Богатите също плачат, както има една приказка.
Никога не ми е минавала мисълта: „Защо точно на мене се случи?”. Нямам грехове, не съм ощетил никого - да съм взел, пък да не връщам, нямам кредити, нямам задължения към никого. Някъде, където съм помогнал, не са ми върнали, но аз ги разбирам - няма човекът, не може, какво да прави?..

- Тежки ли са понякога нощите ти, сънуваш ли?
- Сънувам, че виждам Илийчо, Славчето, искам да ги пипна, пък не мога. Често водя диалог със сина ми в съня си: „Какво правиш, що правиш, къде ходиш?”. А той: „Бързам, имам работа! Баща ми, ти какво?”. „И аз имам работа”. „Хайде, после ще се видим!”. Както е било някога. (дълго мълчание).

- Доста спортуваш, може би това те крепи физически поне, поддържа духа ти?
- През ден правя 10 различни упражнения във фитнеса – на гладиатора, с гиричките - програма имам, която си я правя. Тенис играя, щом отида на корта в Божурище и си намеря партньор. Движението и работата ме държат във форма. Както казват хората: Мога да пия, мога и да се бия!
Но се въздържам, не искам да съм лош човек! Имам приятели, които мислеха, че ще изпият пиенето на света, обаче отдавна ги няма... Никога не съм прекалявал.
Като се случи това със сина ми, после с дъщеря ми, доста заорах. Отворих се на пури, пиене. Постоянно пиех, пушех, не беше добре това.

Пиех по цял ден

Не съм се напивал, не е имало такива случаи. Но като си стресиран, като пиеш, а не ядеш, то се отразява. По цял ден седях тук, в кабинета на „Калоян, далече от света. И сега се ограничавам от светски изяви. Не танцувам, на хоро не мога да се хвана да играя, на кино не ходя. Нямам сърце за такива работи, откакто се случи това с Илийчо, със Славчето, с Полчо...
Не ходя в хотелите на корпорацията, защото като отида, се разстройвам. Хората ме познават и ме обичат. Но изказват съболезнования. Не обичам да ме съжаляват.

- Обиждал ли си се, когато са наричали сина ти „мутра”?

- В очите не ми е казвано това... Понеже и той произлиза от борческите среди, затова му го прикачиха - като е бил борец, значи е като тези, дето правят лошо! Въпреки, че пътят му беше различен, базата беше различна... Това не ме е засягало, защото съм знаел какво прави той, а какво правят някои други. Когато съм се срещал с тези, другите момчета, винаги съм ги съветвал да не правят лоши неща, да не малтретират хората, да се борят за преуспяване, да работят повече...
Ние никога не сме се унижавали - нито Илия, нито аз, да малтретираме някой за 100 лв. Не беше в нашия стил, беше ни чуждо такова поведение. Но други предпочитаха кражбата, отколкото да правят някакъв бизнес. Защото кражбата е чиста печалба - само има малко страх! А и Илийчо никога не се е напивал по кръчмите и да започне да се прави на голям, да се бие. Учил съм го да се облича с костюм и вратовръзка, да се храни по етикета, да дава бакшиш...

- Способен ли си да простиш на убийците на децата ти?
- Прошката е голямо нещо и за да прости човек, трябва да има голямо сърце. Убийците съжаляват за това, което са направили, и няма да са спокойни до края на живота си. Убийците и поръчителите нямат добри дни и нощи. Бог бави, но не забравя. Не знам кои са убийците му, но мисля, че цял живот

Илия ще тежи на съвестта на ликвидаторите


си. Нека Господ да ги съди! Пожелавам им да им се случи това, което те вършат на другите.
Има и друго нещо - много от убийците, които изпълняват такива поръчки, не са между живите. Такъв е стилът и методът на подобни хора, които правят поръчкови убийства. Уговарят някого да извърши атентат, казват: „Ето ти тези пари, като свършиш работа, ще дойдеш еди къде си!”. Той отива да си вземе останалите пари, а те го ликвидират. За да не разкрият поръчителите, убиват изпълнителите. Така завършват такива хора...

- Сигурно тези дни си спомняш как празнувахте Коледа и Нова година, когато Илия и Славка бяха малки?
- Когато Илия и Славка бяха деца, Коледа и Нова година сме ги празнували семейно с всичките салтанати. Ако не сме били вкъщи, сме се събирали в ресторанта, в който работя. По тези празници има ритуали, които са спазвани от по-възрастни ни роднини, след това и ние сме ги правили. С тамян и с кандило обикаляме къщите да гоним злите сили... Но така беше, че имахме много къщи, имоти – кои да обиколиш по-напред. Там, където сме на празника, почитаме светците, а после обикаляме и другите места. От 70-те години на повечето празници сме били в къщата ни на ул. „Граф Игнатиев”.

- Разсъждаваш ли често за живота, за хората? Какво ти се иска да им кажеш?
- Сега преди големите християнски празници, си мисля: Как така се случи, че знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем, добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините, отидохме до Луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед, покорихме космическите ширини, но не и душевните, правим по-големи неща, но не и по-добри неща... Ето такива неща си мисля. Не трябва да сриваме, а да надграждаме. Много съм си мислил през годините и как да се излекуват тези болни хора, на които им правиш добро, а те ти отвръщат с лошо. Ти си благоразположен към тях, те не са благоразположени към теб. Не искам да споменавам имена, може да са се поправили.

- Ще простиш ли на Иван Костов за действията му към бизнеса на сина ти?
- Не е важно дали аз ще простя. И да му простя

съдбата няма да прости на Иван Костов

Той е един студенокръвен човек. Не трябваше да му се възлага такава важна задача, да управлява държавата. Пожелавал съм му винаги да е жив и здрав, да си гледа семейството, да си гледа дечицата, но да остане политически труп. И мисля, че това стана. Обществото трябва да му потърси сметка за допуснатите грешки и аномалии.

- Хора твърдят, че Илия е плащал рушвети на Иван Костов. Ти знаеш ли такова нещо?
- Не, не знам такова нещо. Не ни е притискал за пари. Това за него би било много дребна работа. Костов не искаше да общува с нас. Неговата цел, беше да си създаде собствен кръг. Той искаше да си създаде хора, които ще му служат и занапред. Нямаше за цел да играе на дребно и да вземе, примерно, 100 000 лв. един-два пъти. Целта му беше и когато не е вече министър-председател, да има някаква рента.

- Как виждаш последните събития в държавата, кризата в правителството?

- Наследниците на Костов са същата марка като него. За мен постъпката на Радан Кънев е много погрешна. Смятам, че той е завистлив и това го прави от завист към ГЕРБ. Не е правилно да си разпрегнеш коня от каруцата, да го яхнеш и да избягаш, да оставиш работата недовършена. Това е незряло поведение за мен. Костов ги е подковал до известна степен, но дали е съгласен с това, което сега направиха, не съм сигурен. Ако е съгласен, много жалко. Защото и да има нови избори, те може и да не влезат в парламента. Радан Кънев има високо его, но високо его се гради на базата на свършена работа. Цели се високо, но това му поведение и тази мазна физиономия, няма да се харесат на хората. Прави се на интелигентен, но си личи колко е незапознат какво е държавническо поведение, човекът.

- Да те питам и за последната гореща клюка, която витае в медиите – наистина ли Дарина се е омъжила тайно за актьора Джулио Берути, дала му и „зестра” 6 млн. евро?!

- Дарина няма такива възможности, няма такива финанси, а и не е будала да даде на мъж толкова пари, за да му стане жена! Тя не е закъсала нито физически - красива е, нито умствено - интелигентна е, че да даде пари на някой си, да се ожени за нея. А и Дарина няма толкова пари за такива разходи. В корпорацията няма формирани такива печалби, за да може тя да разполага с тях. Става въпрос са определени, броени пари. Има хотели, има имоти, но резултатите не са толкова големи, че да раздава милиони на някого. Освен това

тя издържа две деца, къща, пътува много

няма как да стане това. Но да си пишат, Дарина не се притеснява от това. А 10-те хиляди долара месечно, които получавам аз от корпорацията, пренасочвах към внуците да подпомагам обучението им. Отстъпвал съм ги на децата. Сега, те вече са големи. Щастлив съм и доволен, че вече няма за кого да се грижа, а те ако имат възможност, могат да се грижат за мене. Осигурени са и съм доволен от това.

- Дарина обаче е стълб за децата си, в това няма съмнение...
- Дарина има желание да прави нещо, не обича да се шляе и да лежи на някой лев, който има. Натурата й е такава. Тя общо взето е добра жена. Децата свещенодействат над нея: „Мама, мама!”. Като ги питам, ще идват ли в България, те ми отговарят: „С мама!” Като пораснат още малко, като мине още малко време, нещата се променят и „мама” става „баба”... Тя сега с Венци няма кръвна връзка, освен че се почитат и обичат двете, така че още не е съвсем баба...

- Дарина сподели в едно интервю, че тази дума е забранена от нея...
- А как да й викат: „Стара майко!” ли?. Всичко си идва с времето. Едно мислиш, друго става. Много не са искали да са баби, ама са баби и то мили баби. Аз на моята баба й виках като малък: „Мама дърта!”.

Каре

Завеща на внука последните вещи на Илия

Последните вещи, с които е разполагал Илия Павлов преди убийството му, от скоро са притежание на неговия син Илия-младши. Бай Илия ги пазел дълги години, а миналото лято ги предал на неговия наследник.
„На Илия най-после успях да подаря специалната кутия с вещите на баща му, които толкова години пазя за него - часовника му, пръстена му, златната запалка, един златен ланец и златни бутонели, писалката му... Още в „Пирогов” в оня страшен ден ми дадоха вещите на сина ми и аз ги пазех за неговия син”, признава бай Павел.
Той предал наследството на сватбата на Венцислава юли миналата година. „Тогава плакахме всички... Аз, Паола,, Венци и Илийчо. Бяхме четиримата тогава в моята стая. Говорихме си кой на кого прилича. Казаха ми: „Ние всички приличаме на твойта рода!”. Илийчо много прилича на баща си като младеж, като тийнейджър. Той ще се промени с годините, ще направи бузки и още повече ще заприлича... Паола е голяма красавица, голяма! Венцислава много прилича на баба си, на Илия на майка му. Тя почина млада от инсулт. Беше много красива. Казваше се Венета. Викахме й Венче.
На Паола и на Даринка подарих по едни златни обички с монограма на „Мултигруп”, лъвчето. На Венцислава от баба й имаше оставени едни по-големи обички, които малко актуализирахме, сложихме им също монограм на „Мултигруп” и един медальон със Света Богородица, изписана на него”, разкрива единствено пред „ШОУ” бай Павел.

Зетят Тарек върти бизнес за милиони

Бай Павел е впечатлен от своя зет Тарек Микнас и от неговата фамилия. „Тарек е активен участник в бизнеса на семейството си и това личи от тяхното финансово състояние. Много весел човек, с хубаво чувство за хумор. Гледам го на сватбата, аз пия уиски и той пие уиски. Значи, не е въздържател. Е, то не значи, че като пиеш уиски, си пияница! Как да не пийне човек на сватбата си, малко за настроение!”, казва през смях Найденов.

Той е доволен още, че внучката Венци се чувства щастлива със съпруга си. „Това ме радва като дядо. На сватбата им беше една голяма лудница! На блок маси беше всичко, отиваш и си взимаш. Много салати, задушени и печени ястия, най-различни сирена, кашкавали... Всичко, което го има тука, го имаше и там. Десертите бяха торти и сладки. Имаше лятна градина, времето беше хубаво, със специално осветление вечер”, разказва още бай Павел.

Eдно интервю на Валерия КАЛЧЕВА

Споделете

0 коментара за “Вижте една разтърсваща изповед на Павел Найденов”

Вашият коментар

Полетата отбелязани със звезда “*” са задължителни за попълване! Вашият Е-mail няма да бъде публикуван.