Рибарите от Бургаско масово са недоволни от невъзможността да ловят бели миди заради неприемливи правила на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, пише Труд.
„Истинска война е. Дебнат ни инспектори, играем си на криеница. Държавата ни дава разрешителни, а после ИАРА ни глобява на поразия. У нас няма регламент как точно да става уловът. Разрешителните са за това – да се прави с ръце. Невъзможно е, защото водата е много студена. Използваме кошници и други приспособления, но ни обвиняват, че с тях ровим дъното.” Това заявиха рибари, които в момента си изкарват хляба с вадене на бяла мида. Те отговарят на обвиненията с аргумента, че бялата пясъчна мида обитава прибоя и затова екосистемата не се нарушава както и да я ловят.
В нашето море има два вида бяла пясъчна мида – „Донакс“ и „Венус Галина“. В изобилие е в района на Приморско, както и край къмпинг „Градина“, „Аркутино“ и залива Вромос.
Истерията, подобна на златната треска, тръгнала преди година- две, когато станало ясно, че на чуждия пазар мекотелото се харчи като „топъл хляб“, разказват морските вълци.
Според опитни риболовци находища от бяла мида са факт почти навсякъде на юг от Бургас – край „Каваците”, „Дюни”, Царево и др. курорти.
Българското законодателство обаче разрешава наистина само мануалния метод за улова, т.е. с ръце. Рибарите разказват, че на ден могат да изкарват по 250 кг миди при изкупна цена около 8 лева. Чрез прекупвачи обаче в Италия, Гърция и Турция цената й достига до 25-30 евро за кг.
Рибарите отговарят на обвиненията, че за да я събират тралят, и унищожават дъното, с аргумента, че бялата пясъчна мида обитава прибоя и затова екосистемата не се нарушава, както и да я ловят.