200 българи са се сдобили със селски къщи в сръбски села веднага след границата, пише Телеграф

Причините са близостта до София, тройно по-ниските цени и почти липсващата селска престъпност у западната ни съседка.

Тенденцията е започнала преди няколко години и се е засилила с рязкото поскъпване на цените на недвижимите имоти в България през и след пандемията. През това време цените на имотите в Сърбия бележат генерално по-кротък ръст, а в граничните райони такъв почти не се забелязва.

По тази причина дори и в момента могат да се намерят къщи в селата в община Цариброд (ср. Димитровград) на цени под 10 000 евро, нещо немислимо от другата страна на границата – в София-област.

Причината е, че пазарът се води от това каква е отдалечеността от съответната столица, обясниха за „Телеграф“ брокери. Докато селата около Драгоман се водят съвсем близки до София и цените са високи, община Цариброд се води граничен, беден и много отдалечен от Белград район, което определя и цените.

В същото време особено след пускането на магистралата София-Калотина до селата около Цариброд се стига за около час от София.

„В България последните години има главозамайващо поскъпване на имотите и хората просто се оглеждат за алтернативи“, коментира за „Телеграф“ Александър Димитров, председател на българското сдружение „Глас“ - Босилеград. Според него разликата в цените е от два до три пъти за сходни селски имоти.

Сред другите причини, които привличат нашенци в сръбските села, е ниската престъпност. „Когато решихме да купуваме селски имот, основното наше притеснение бе престъпността по селата у нас.

Ние нямахме намерение да живеем там постоянно, а искахме имот предимно за уикенди и ваканционни периоди. Информацията за безконтролната престъпност в малките и ненаселени български села ни тревожеше.

Същевременно в Сърбия този проблем почти не съществува. Макар и много беден, пограничният район там е много спокоен, някак носталгично старовремски и усещането е за сигурност“, коментира за „Телеграф“ Михаил Чипилов, софтуерен инженер, собственик на къща в царибродското село Радейна.

Той споделя и че заради близостта с българската граница в имота си ползва 5G домашен интернет директно от български оператор.

Според купувачи местните власти правят всичко възможно, за да способстват сделките с цел селата по границата да се предпазят от обезлюдяване. По тази причина брокери или директни купувачи могат да разчитат на пълно съдействие в община Цариброд за осигуряване на документи от кадастъра и помощ в административните процедури и откриване на партиди за ток и вода.

Ключова подробност е, че с цел да се стимулират покупките в Сърбия няма данък за сделките в по-изостаналите региони (виж карето). 

Най-сериозният проблем с имотите в сръбските погранични райони е летният достъп до тях, казват собственици.

„От началото на юли до края на август ГКПП Калотина е буквално блокиран от гастарбайтери, пътуващи между Западна Европа и Турция – юли в едната посока, август в другата.

В много случаи се чака по 3-4 часа, което за хора, които отиват до имота си за един уикенд, е изцяло непрактично“, коментира за „Телеграф“ собственик на къща в с. Лукавица, Царибродско.

Заради колоните от автомобили семейството му е спряло да ползва имота в летните месеци и планира да започне да пътува до него след 1 септември. Причината е, че алтернативният път, през ГКПП Стрезимировци, Трънско, е 210 км и отнема близо 4 часа.

До 10 000 евро дава сръбската държава на всеки местен, решил да закупи селска къща в обезлюдяващ се, беден или пограничен район. Според мащабната програма на сръбското министерство за грижа за селата субсидията се дава на всеки закупил такъв имот, независимо от цената му.

Така ако селската къща струва до 10 000 евро, тя реално излиза безплатна на купувача. B пpoгpaмaтa мoгaт дa ce вĸлючaт пълнoлeтни житeли нa cтpaнaтa, вĸлючитeлнo caмoтни poдитeли и двoйĸи дo 45-гoдишнa възpacт. Финансирането за 2024 г. стига, за да бъдат субсидирани сделките за 3000 селски къщи. През последните три години над 10 000 сделки са били субсидирани по програмата.