37-годишна българска юристка е в Украйна в момента и служи в Третия международен легион като боен санитар. В началото на войната жената основава хуманитарна организация и отива в Украйна с благотворителна мисия, предава Novini.bg.

Тя решава да помага на войниците на бойното поле.

"Дойдох през 2022 г. с моята хуманитарна организация, за да помогна на украинците да се преместят в по-мирни райони. Посетих Чернигов след бомбардировките и бях шокирана.

Реших да направя нещо повече. Исках да помагам и реших, че ще остана до край, докато не изчерпам възможностите си", разказва 37-годишната българка, цитирана от портала "Suspilne".

Заедно с двама украинци тя основава хуманитарна организация, която прави жизненоважни доставки до цивилни, които живеят близо до фронтовата линия.

След това започват да помагат на армията и едновременно да евакуират цивилни от полско-украинската граница до Нидерландия, Германия и Белгия, като им осигуряват убежища. 

Българката споделя, че преди конфликта в Украйна не е имала военен опит. Преди това е работила като юрист и политолог.

"Когато видях болката в украинските майки и сълзите на децата, атаките по цивилни и болници, осъзнах, че човечеството е за това да си помагаме един на друг. Реших аз да съм човек, който да помага на другите в нужда. Това беше моя избор", посочва още тя.

По време на COVID пандемията българката е работила за Червения кръст в Нидерландия като парамедик към болница и е завършила няколко медицински курса там.

Тя посочва и кой е бил най-ужасяващия момент от войната - когато участва в нощна операция с лодка в Херсон.

"Нашият екип не виждаше къде сме. Имаше голям риск да бъдем застреляни от руски дронове, затова трябваше да плуваме.

И това беше най-ужасният момент, защото със спасителни жилетки и всичко останало ти просто трябва да плуваш, да се бориш за живота. Затова най-страшното място за мен беше Херсон", разказва българката.

По думите най-страшната рана е онази, за която нищо не може да се направи.

Нейният баща е работил в Украйна и обича страната. Сънародничката ни споделя, че майка ѝ плаче всекидневно за нея, но не разкрива точно къде е. Тя само си пише с родителите си, не говори по тях с телефона именно заради мерките за собствената си сигурност.

През 2022 г. дошла да види семейството си за Рождество Христово, след което се върнала в Украйна. Тази година тя отново планира да пропусне ваканциите.