Между 4,50 и 5 лв. искат за кило лютеница предприемчиви баби на село, които са превърнали приготвянето на типично българската зимнина в сериозен бизнес. Лютеницата обаче не може да се купи, когато ви хрумне. Всичко става с предварителни заявки, които трябва да се дадат най-малко 3-4 дни по-рано.

В някои села предприемчиви пенсионерки дори са стегнали нещо като малки цехове и варят лютеницата в големи казани, разказаха за „Монитор“ доволни клиенти от Стара Загора. В цената не влиза амбалажът, обясни Петя Станкова, която за първи път тази година решила да пробва от лютеницата. Всеки си носи в каквото иска да му сипят поръчаното количество – буркани, кофи или друго. Станкова обясни, че лютеницата по поръчка идва много по-изгодно от тази, която може да се купи чрез Фейсбук или сайтовете за безплатни обяви. Там цените варират между 3 и 5 лв., но за бурканче.

При бабите цената също варира в зависимост от това на колко те купуват суровината и най-вече на пипера, който формира най-голямата част от себестойността на лютеницата.

От Асоциация „Български пипер“ съобщиха, че тази година цената на пипера ще е с една трета по-ниска от миналата година. „Миналата година цената на килограм червен пипер беше 70 стотинки, а тази година очакваме тя да падне до 50 стотинки“, каза председателят на асоциацията Георги Василев. И уточни, че това са цените на полето – без опаковка, без ДДС и транспорт. Според Василев колкото и да искат прекупвачите и търговците по пазарите да товарят цената конкуренцията е толкова голяма, че няма да успеят.

Лютеницата ще излезе най-евтина в средата на септември

когато цената на суровината ще стигне дъното, съобщи още шефът на асоциацията. Ниските цени това лято се обясняват с повечето засети площи и по-високия добив ще осигурят цялото търсене за суровина за домашна лютеница. Очаква се тази година добивът на пипер да стигне 190 хил. кг. Това е предостатъчно да се задоволи цялото вътрешно потребление за домашни нужди, посочи Василев.

Макар и доста по-ниска, производителите не са недоволни от тазгодишната цена на пипера, защото благодарение на държавните субсидии пак ще излязат на печалба. По думите на шефа на Асоциация „Български пипер“ миналата година те са отчели 120% печалба.

Миналата година те са получавали от държавата до 350 лв. на декар, но тази година сумата ще падне с над 50 на сто. Причината е, че общата сума на субсидиите е непроменена, а зеленчукопроизводството е скочило със 100%. Това е нещо, което не се е случвало в цялата история на България, каза Василев.

Този небивал ръст се дължи на четири основни продукта.

Производството на тикви скочи със 700%

Не по-малко впечатляващи са процентите за дините и пъпешите, при които производството за година се е увеличило съответно с 400% и 300 на сто. При зелето скокът е с 290%. Всички те са зеленчуци с ниска себестойност, обясни специалистът. И посочи, че при тиквите например разходите по производството са 80 лв. на декар, а субсидията е 300 лева.

Очаква се тази „порочна“ практика да се гледат масово продукти с ниска добавена стойност да се прекрати, след като влязат в сила новите правила. Според тях занапред субсидии ще се получават само след представяне на счетоводен документ – фактура или касова бележка. Сега това става само с приемно-предавателен протокол. Реално се прибира субсидията, а продукцията дори не се прибира, каза Василев.

В Кюстендил я правят с лукчета и локум

На кюстендилци пък изобщо не им трябва пипер, за да сварят лютеница. Нещо повече, за авангардната си рецепта те ползват лукчета и локум.
„Внучката не обича пипер и затова се видях принудена да измисля нещо“, разказа за „Монитор“ Еленка Кирова. Тя взела рецептата от своя роднина в  кюстендилското село Николичевци.
За да се получат 10 бурканчета от „странната“ за повечето хора лютеница, Еленка Кирова приготвя 5 кг домати, 15 обикновени лукчета и една кутия обикновен локум. Сол, черен пипер и олио слага на вкус. Всичко това се вари като нормалната лютеница, след което бурканчетата се варят за стерилизация.