През май във Ватикана ще се проведе конклав - повече от 100 кардинали ще решат кой ще стане следващият папа.

Кой може да стане папа

Теоретично всеки човек, кръстен в Римокатолическата църква, може да стане папа. От 1378 г. насам обаче за понтифекси се избират само кардинали (а кардиналите на свой ред се избират от настоящия папа).

Не по-малка роля при избора на понтифекс играе родината на кандидата. От 266-те папи огромното мнозинство - 217 - са италианци.

Взема се предвид и възрастта: папата не трябва да бъде нито твърде млад, нито твърде стар. През последните около 200 години само четирима папи са били под 60 години в момента на избора, а през 20-ти и 21-ви век средната възраст на понтифика (отново в момента на избора) е 67,5 години.

Ето кои са основните претенденти за Светия престол

Пиетро Паролин, 70 г., Италия

Един от най-големите фаворити е кардинал Пиетро Паролин. От 2013 г. той е държавен секретар на Ватикана. На този пост той се опитва да изгради отношенията на Ватикана с Виетнам и Китай.

През 2018 г. Ватикана и Китай подписаха споразумение за назначаване на епископи. Споразумението беше важна историческа стъпка в отношенията между Пекин и Католическата църква, като същевременно предизвика остри критики и обвинения в „сътрудничество с комунистите“.

Името на кардинал Паролин се споменава и във връзка със случая на присвояване на 350 млн. евро през 2021 г., но срещу кардинала не са повдигнати обвинения.

Високата позиция на кардинал Паролин във ватиканската йерархия, дипломатическият му опит, близостта с покойния папа Франциск и произходът му са в негова полза. Кардиналът е от Северна Италия, докато последните трима папи не бяха италианци: Франциск произхождаше от Аржентина, Бенедикт XVI - от Германия, а Йоан Павел II - от Полша.

Матео Дзупи, 69 г., Италия

Друг италианец, за когото се говори като за възможен бъдещ папа, е архиепископът на Болоня Матео Дзупи.

Дзупи, който стана кардинал през 2019 г., е смятан за един от най-прогресивните претенденти за ролята на понтифекс. Той кара колело из Болоня, либерално се отнася към еднополовите връзки и ЛГБТК+ общността като цяло, подкрепя правата на затворниците и е против смъртното наказание.

През 2022 г. е избран за председател на Италианската епископска конференция.

Дзупи работи с общността „Свети Егидий“ - католическа асоциация, посветена на социалното служение.

През 1992 г. екип, включващ Дзупи, посредничи в преговорите, довели до края на гражданската война в Мозамбик и подписването на мирен договор.

През 2023 г. папа Франциск назначава Дзупи за пратеник на Ватикана по въпросите на мира в Украйна. В това си качество архиепископът на Болоня посещава Москва и се среща с патриарх Кирил. Дзупи се среща и с украинския президент Володимир Зеленски.

Пиербатиста Пицабала, 60 години, Италия

Пиербатиста Пицабала е най-младият кардинал сред тези, които медиите и букмейкърите определят като фаворити за папа. Той става кардинал едва през 2023 г.

Опитът му в Близкия изток е в негова полза: от 2020 г. Пицабала е латински патриарх на Йерусалим.

Когато Хамас напада Израел на 7 октомври 2023 г., Пицабала предлага себе си като заложник - в замяна на отвлечени деца.

Йерусалимският патриарх се въздържа да се изказва по спорни теми, което може да играе в негова полза, отбелязва „Ню Йорк Таймс“. Възрастта обаче вероятно ще играе срещу него: той е доста млад за папа.

Петер Ердьо, 72 г., Унгария

Архиепископът на Будапеща Петер Ердьо е смятан за най-обещаващия кандидат за папа от консервативното крило на църквата.

Той се противопоставя на еднополовите бракове и на разрешаването на разведени и повторно женени католици да получават причастие.

Унгарският кардинал е описван като поддръжник на министър-председателя Виктор Орбан. Когато през 2015 г. папа Франциск призова католическите свещеници в Европа да приемат бежанци, Ердьо заяви, че това би било като „трафик на хора“.

Въпреки това, както отбелязва Ройтерс, Ердьо никога не се е противопоставял открито на папа Франциск - и може да се разглежда като компромисен кандидат: консервативен, не много харизматичен, но прагматичен.

Ердьо е избиран два пъти за председател на Съвета на епископските конференции на Европа - през 2005 и 2011 г. Именно европейските кардинали сега формират мнозинството в конклава, който ще избере новия папа.

Ердьо е експерт по църковно право и владее няколко езика, включително руски. Назначен е от папа Йоан Павел II през 2003 г. и става най-младият кардинал по онова време (оттогава насам е имало кардинали, по-млади от Ердьо).

Луис Антонио Тагле, 67 г., Филипини

Луис Антонио Тагле е наричан „азиатският Франциск“ и може да стане първият папа от Югоизточна Азия - точно както Франциск стана първият понтифик от Латинска Америка. Именно в Азия католическото население в момента нараства най-бързо.

Преди да стане отговорен за евангелизацията във Ватикана, Тагле беше архиепископ на филипинската столица Манила.

Той е смятан за прогресивен кандидат: Тагле нарича позицията на Католическата църква по отношение на еднополовите бракове и разводите твърде остра. В същото време той се противопоставя на абортите, като ги сравнява с извънсъдебните убийства на заподозрени в наркотрафик във Филипините.

Тагле беше един от кандидатите още през 2013 г. (когато беше избран папа Франциск), но тогава беше твърде млад. Дори и сега обаче възрастта му - 67 години - може да се стори твърде млада за понтифик на конклава.

Питър Тарксън, 76 г., Гана

Първият кардинал от Гана, Питър Тарксън, принадлежи към прогресивното крило на Римокатолическата църква. Той е председател на папския Съвет за справедливост и мир - орган, който насърчава социалната справедливост, човешките права и мира.

В тази си роля Тарксън е присъствал на икономическия форум в Давос и се е изказвал по въпросите на климатичната криза, наред с други неща. Той поддържа традиционните възгледи на Католическата църква за хомосексуалността и брака, но се противопоставя на криминализирането на еднополовите връзки в Гана.

През 2023 г. Тарксън заявява в интервю за Би Би Си, че се моли да не бъде избран за папа.

Робер Сара, 79 г., Гвинея

Друг възможен кандидат от Африка е кардинал Робер Сара от Гвинея. За разлика от Тарксън, Сара е с консервативни възгледи. Той се е изказвал срещу „джендър идеологията“ и ислямския фундаментализъм.

През 2020 г. Сара е съавтор на книга с бившия папа Бенедикт XVI, в която се застъпва за запазване на практиката на целибат за католическите свещеници. Тогава папа Франциск обсъжда възможността да позволи на женени свещеници да служат в енориите в амазонската гора, където има недостиг на духовници.

Книгата беше възприета като предизвикателство към действащия папа. Сара скоро подаде оставка от заемания от него пост във Ватикана.

Сара е наричан „паралелен авторитет“ на Франциск. В този смисъл неговата кандидатура е дори по-консервативна от тази на Ердьо.

Марио Грек, 68 г., Малта

Марио Грек е генерален секретар на Синода на епископите. Смятан е за традиционалист, но след избирането на папа Франциск през 2013 г. започва да възприема по-прогресивни възгледи. Сега той подкрепя общността на ЛГБТ+ и мигрантите и се обявява против дискриминацията, както и подкрепя идеята църквата да се променя в крак с времето.

През 2015 г. той заяви, че църквата трябва да бъде „опит за общение с Бога“, а не „организация за морал“.

Ройтерс отбелязва, че Грек произхожда от малка страна, така че кандидатурата му не би трябвало да предизвика дипломатически или геополитически проблеми.

Жан-Марк Авелин, 66 г., Франция

Архиепископът на Марсилия Жак-Марк Авелин е наричан Йоан XXIV - заради външната си прилика с папа Йоан XXIII.

Кардинал Авелин е близък сътрудник на папа Франциск, като споделя много от възгледите на покойния понтифик. Той е роден в Алжир от родители имигранти от Испания и се премества във Франция, след като северноафриканската страна получава независимост.

През 2023 г. Авелин организира Средиземноморски срещи за християнски младежи в Марсилия. Специален гост на срещите е папа Франциск.

Авелин може да стане първият папа от Франция от XIV в. насам. Архиепископът на Марсилия обаче не говори италиански език (но го учи), което може да се окаже пречка за избирането му. /Източник: Телеграф