Съотношението на сезонно коригирания дефицит на държавния бюджет към БВП през първото тримесечие за България е -5,6 на сто, сочат оповестени днес данни на Евростат, публикувани на сайта на статистическото ведомство. Бюджетният дефицит на страната ни по този начин се нарежда сред най-високите в ЕС като дял от БВП - на същото ниво е показателят за Франция, а с по-висок дефицит са само Унгария (-6 на сто) и Румъния (-7 на сто).

Промяната на показателя за страната ни спрямо предходното тримесечие е -9,1 процентни пункта, което е и най-голямото негативно изменение сред страните, обхванати от статистиката. Същевременно България отчита най-нисък дял на държавния дълг спрямо БВП сред страните от ЕС - 22,6 на сто.

През първото тримесечие съотношението на сезонно коригирания дефицит на консолидирания държавен бюджет към БВП възлиза на 3 на сто в ЕС и 3,2 на сто в еврозоната, отчита Евростат.

През първото тримесечие съотношението на дефицита на ЕС и на еврозоната към БВП е намалял със съответно 3,9 на сто и 4 на сто спрямо четвъртото тримесечие на 2023 г.

През първото тримесечие на 2024 г. общите държавни приходи в ЕС са 45,9 на сто от БВП спрямо 46,2 на сто през предходното тримесечие. Сезонно коригираните общи приходи в ЕС са се  увеличили с около 9 милиарда евро спрямо четвъртото тримесечие на 2023 г. 

Общите държавни разходи в ЕС са 48,9 на сто от БВП, което е спад спрямо 50,1 на сто от БВП през предходното тримесечие. Сезонно коригираните общи разходи са се понижили с около 29 милиарда евро спрямо предходното тримесечие.

През първото тримесечие на 2024 г. общите правителствени приходи в еврозоната са се увеличили до 46,2 на сто от БВП. Спадът спрямо 46,7 на сто през четвъртото тримесечие на 2023 г.  се дължи основно на лек спад в сезонно коригираните общи правителствени приходи в абсолютно изражение, както и увеличение на номиналния БВП. В абсолютно изражение сезонно коригираните общи приходи в еврозоната са намалели с около 2 милиарда евро спрямо четвъртото тримесечие на 2023 г. 

Общите правителствени разходи в еврозоната са 49,4 на сто от БВП, спад в съотношението спрямо 50,7 на сто през предходното тримесечие заради спад в сезонно коригираните общи правителствени разходи с около 31 милиарда евро, както и повишение на БВП.

Брутен държавен дълг в края на първото тримесечие на 2024 г. 

В края на първото тримесечие на 2024 г. съотношението на брутния държавен дълг към БВП в ЕС е нараснал до 82 на сто спрямо 81,5 на сто в края на четвъртото тримесечие на 2023 г., а в еврозоната се е повишило до 88,7 на сто спрямо 88,2 на сто.

Спрямо първото тримесечие на 2023 г съотношението на държавния дълг към БВП се е понижило, както в ЕС (от 83 на сто до 82 на сто), така и в еврозоната (от 90,1 на сто до 88,7 на сто). 

В края на първото тримесечие на 2024 г. общият държавен дълг се състои от 83,4 на сто дългови ценни книжа в ЕС и 83,9 на сто в еврозоната., 14 на сто заеми в ЕС и 13,6 на сто в еврозоната и 2,6 на сто валута и депозити, както в ЕС, така и в еврозоната.

Държавният дълг в края на първото тримесечие по страни членки 
Най-висок дял на държавния дълг към брутния вътрешен продукт (БВП) в края на първото тримесечие на 2024 г. се отчита в Гърция (159,8 на сто), Италия (137,7 на сто), Франция (110,8 на сто), Испания (108,9 на сто), Белгия (108,2 на сто) и Португалия (100,4 на сто), а най-нисък - в България (22,6 на сто), Естония (23,6 на сто) и Люксембург (27,2 на сто).
 
Спрямо четвъртото тримесечие на 2023 г. двадесет страни членки на ЕС са отчели увеличаване на дела на дълга си спрямо БВП за разглеждания период, а седем - намаляване. Най-силно е повишението в Словакия (+4,6 процентни пункта - пр.п.), Естония (+4,0 пр.п.), Белгия (+3,1 пр.п.), Румъния (+2,8 пр.п.), Унгария (+2,5 пр.п.) и Австрия (+2,1 пр.п.), докато спадове са регистрирания в Гърция (-2,1 пр.п.), Кипър и Нидерландия (по -1,2 пр.п.), Швеция и Ирландия (по -0,8 пр.п.), България (-0,5 пр.п.) и Германия (-0,2 пр.п.).

Спрямо първото тримесечие на 2023 г. дванадесет страни членки отчитат увеличаване на съотношението на дълга към БВП, четиринадесет - понижение, а в Ирландия показателят е останал без промяна. Най-голямо е нарастването в Естония (+6,3 пр.п.), Финландия (+4,2 пр.п.), Полша (+3,3 пр.п.), Словакия (+2,7 пр.п.), Румъния (+2,2 пр.п.), Литва (+2,1 пр.п.) и Белгия (+2,0 пр.п). Най-силно понижение има в Португалия (-12,0 пр.п.), Гърция (-9,6 пр.п.), Кипър (-6,8 пр.п.), Хърватия (-5,3 пр.п.), Нидерландия (-2,8 пр.п.), Испания и Германия (по -2,2 пр.п.).