Извънредно заседание на комисията по конституционни въпроси и разгорешен дебат за промените в основния закон. Повече от 6 часа депутатите заседаваха и дискутираха с експерти изменията. Именно промените в Конституцията са в основата на парламентарното мнозинство на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС. Заявката е промените да бъдат приети до края на годината.

Депутатите решиха:

• 3 март остава национален празник;
• Народното събрание да може да приема закони за избор на регулатори с квалифицирано мнозинство - 2/3 или 160 гласа;
• За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който има и друго гражданство, но е живял последните 18 месеца у нас;
• Главният прокурор ще има право само на един мандат - намален от 7 на 5 години.

ВСС се разделя на съдебен и прокурорски съвет, като:

• Съдебният съвет ще има 15 членове - председателите на ВКС и ВАС, 8 членове, избрани от съдиите и петима - от Народното събрание;
• Прокурорският съвет ще се състои от 10 членове, сред които: главният прокурор, двама - избрани от прокурорите, един - избран от следователите и шест, избрани от Народното събрание.

Депутатите обаче не успяха да се разберат за списъка от хора, между които да се избира министър-председател в случай на служебно правителство, затова подминаха тази точка и най-вероятно ще продължат с обсъждането ѝ утре.

Решението за двойното гражданство предизвика дебати в комисията, на която присъстваха и експерти.

Проф. Екатерина Михайлова: преподавател по конситуционно право: Ще има натиск от определени лица - защо някой ще маже да стане депутат или министър, а не съдия. Решението е политическо.

Доц. Наталия Киселова: Защо точно 18 месеца?

Гроздан Караджов- ИТН: По-скоро би трябвало да се допусне до упражняването на власт. Двете гражданства създават права и задължения. Ако имаме двойно гражданство с Руската федерация, тя ни обявява за вражеска страна и това предизвика задължения за руските граждани? И какво прави българският министър или народен представител?

Атанас Славов - министър на правосъдието: Трябва да имаме предвид следното. Последните 30 години значителна част от българската национална общност се намира в други държави. Трябва да отчетем, че когато една трета или една четвърт от българите са извън страната, трябва да ги включваме в българския политически живот. Въпросът не е стоял за Кирил Петков, а е принципен.

Председателят Радомир Чолаков гласува против с мотива, че няма точни данни колко българи имат двойно гражданство, колко живеят в чужбина и къде живеят.

"Ще помисля за преходна разпоредба да се отложи влизането в сила на текст, докато не разберем колко българи има с двойно гражданство, къде живеят. Докато българската държава не е готова, аз не мога да подкрепя този текст".

"Възраждане" присъстваха на комисията, но не се регистрираха със следния аргумент:

"Тези промени са във вреда на българските граждани. Ще паднат в КС всякакви решения", каза Златан Златанов от партията.

Условието за съществуването на правителството е конституционната реформа, посочи Радомир Чолаков.

"В резултат на обществените дискусии, които проведохме, вносителите редактираха редица предложения между първо и второ гласуване, така че това, което ще видите сега е консолидираното мнение с включени всички уместни и конструктивни забележки по време на обществената дискусия. Конкретно? Например за главния прокурор, за правомощията на прокуратурата, за това, че все пак се запазва общ орган за взаимодействие между двата съвета - прокурорския и висшия съдебен, по отношение на конституционната жалба. Навсякъде бяха чути предложенията на гражданското общество и на професионалните общности".

Промените не са радикални, увериха от ПП-ДБ.

"Има предвидено общо събрание на ВСС и висшия прокурорски съвет - това е този формат на сътрудничество между двата съвета, който всички поискаха и от страна на съдиите, и от страна на прокурорите, и от страна на Венецианската комисия. Връщат се указите на президента при назначаване и освобождаване на ВКС и на ВАС, и на главния прокурор, отпада възможността за втори мандат на същите тези на тези позиции. Работата на НС не може да бъде заложник на желанията на една трета от народните представители и трябва да се отпуши работата. Все пак един от основните приоритети на настоящото мнозинство е именно изменението в Конституцията", заяви Никола Минчев.

Един от текстовете, предвидени в промените - "Науката, образованието и културата са първостепенни национални ценности" също предизвика въпроси:

Доц. Наталия Киселова - преподавател по конституционно право: Не е ли здравето първостепенно също? Защо не е в Конституцията?

Гроздан Караджов - ИТН: Да отпадне този първи параграф, за да може при друга поправка на Конституцията да се намерят точните думи. Като сме казали първостепенни, да кажем кои са второстерепенни.

Радомир Чолаков - председател на конституционната камисия: Текстът става: "са национални ценности".

Дебатите в комисията продължават и днес - от 10 часа сутринта. /Източник: БНТ