Бъдещето на проектите за АЕЦ „Белене“ е преди всичко решение с огромно социално-политическо значение и всяко по-нататъшно забавяне може да се окаже пагубно за бъдещето на ядрената енергетика на България, както и за енергийната сигурност в средносрочна перспектива. Такава теза заяви проф. д-р Янко Янев, директор на Институт за управление на ядрените знания, Виена в рамките на третия международен енергиен форум, организиран от АБВ, под наслов „Енергетика, икономика, сигурност- актуални измерения“.

Аргументите, представени в тази оценка, внушават продължаване на проекта АЕЦ „Белене“ – не сляпо, но основано на комплексен анализ, посочва проф. Янев. „България е изправена пред нови генериращи мощности през следващите десет години и всички варианти и технологии трябва да бъдат оценени при равни условия. Това означава също така, че на правителството на България се предлага да преразгледа своята настояща пасивна позиция по отношение на бъдещето на проекта АЕЦ „Белене“. Няма световен прецедент, където ядрени проекти са напредвали без участие на държавата“. Той добави, че има много начини за участие – от пряка финансова подкрепа, гаранции по заеми, данъчни кредити до дългосрочни споразумения за закупуване на електроенергия и договори за ценови разлики.

 Проблемите на енергийния фронт, започват да стават критични за бъдещето, и на малка държавата като България, коментира проф. Атанас Тасев, енергиен експерт. „Руският газ заема 38% от доставките на газ за Европа, което в термините на европейското законодателство, означава, че червената линия отдавна е премината, но Европа не се възмущава. Доставките на газ от Норвегия ежегодно намаляват значително и трябва да бъдат покрити по някакъв начин. Най-важният въпрос е дали руският газ е нужен на Европа. Проблемите на енергийния фронт, започват да стават критични за бъдещето, и на малка държавата като България. За проекта „Южен поток“, когато всички твърдяха, че е геополитически проект, стана ясно, че Русия не желае да загуби най-големия си пазар – европейския. Газът постепенно ще заеме значително по-голямо място, отколкото в момента. Нашата енергийна зависимост е значително по-ниска от средните европейски показатели. Либерализираният газов пазар в Европа продава на по-високи цени, отколкото нелиберализираният енергиен пазар в България. Пита се кое е по-доброто“.

Георги Първанов, президент на Р България (2002-2012 г.), заяви, че трябва да се пристъпи към изработване на нова енергийна стратегия, по-дългосрочна, по-всеобхватна, стъпваща на реални проблеми и търсеща решения. В изявлението си в рамките на третия международен енергиен форум, организиран от ПП АБВ, той бе категоричен за необходимостта от съединяване на експертизата и енергийната дипломация, както и по-висока политическа чуваемост.

„Да не подвеждаме под един негативен знаменател работата на всички политици. Имаше и такива, които искрено се бореха нещата да се получат. Бих препоръчал да се върви към обиране на напрежението. Това е добър повод да се свали градусът на напреженията между институциите, като нямам предвид между президента и правителството, а в по-широк план. Експертизата и енергийната дипломация е важно да се съединят“, каза Георги Първанов. Според него в прилаганата в момента енергийна стратегия отсъстват ключови аспекти.

„В енергийната стратегия темата за ядрената енергетика е сдъвкана на една страница. АЕЦ „Белене“ отсъства. Направили сме енергийна стратегия за външна консумация, да я покажем на някого навън. Бягахме от зависимост от Русия, а сега имаме зависимост и от Русия, и от Турция“.

Според Георги Първанов е необходимо държавата ни ясно да степенува приоритетите си. „Енергетиката е високо технологичният ни отрасъл. От него трябва да започнем. Да заделим и там 2-3 милиарда, както ги заделихме за новите самолети. Проблемът няма да се реши с изкуствени мерки, каквито и тези дни чувам от процедурната опозиция. Трябва реално и дълбоко да се влезе в икономиката, да се влезе в енергетиката“, каза още Георги Първанов.