Бившата казарма в центъра на Радомир, която от тази година окончателно е собственост на общината, е в пълна разруха.Още в началото на този век след като военното поделение бе закрито, общината по инициатива на тогавашния кмет Златко Стойчев поиска от държавата имотът да й бъде прехвърлен безвъзмездно. Преговорите между местната администрация и министерството на отбраната са продължили 8-9 години, водени от четирима кметове и през 2012 г. 154,170 дка с построените на тях 58 сгради е решено  Министерството да преотстъпи безвъзмездно имота. Едва тази година обаче  Министерският съвет финализира със свое решение  преотстъпването.

За времето от закриване на военното поделение до момента имотът е подложен на вандалско разграбване и унищожение. Гордостта на Радомир е, че месеци след Освобождението в началото на октомври 1878 година в града с дарения на местните жители  и с доброволен труд започва изграждането на първата в свободна България казарма. Месеци по-рано в града е настанена Трета дружина на Българското опълчение, преименувана в Трета Радомирска дружина, а в началото на  септември в града пристига пеша дружина с командир Константин Борисович Чиляев с 59 офицери, 7 музиканти, 516 редници и 19 нестроеви чинове. Тя донася в града Самарското знаме, а офицерите изработват плана на казармата от 4 еднакви по големина сгради всяка за по една рота. В основите на една от сградите е положен акта за постройките и пускат различни видове монети.

От славното минало вече нищо не е останало. За времето от закриване на военното поделение до прехвърляне имота на общината за кратък период от време районът е охраняван от частна охранителна фирма с невъоръжени гардове.  За гордостта на радомирци, че тук е съхранявано Саморското знаме напомня паметна плоча на сградата, където се е помещавал щаба на поделението. Сградата е в пълна разруха. Още по-плачевно е състоянието на останалите сгради, от които тук-там са останали полуразрушени стени, други са напълно унищожени. Преди време пожар унищожи една от първите построени сгради, голяма част от оградата е открадната,  вратите на казармата висят  на пантите си, а паркът с дърветата е потънал в бурени.

През есента на миналата година дори фирма започна разрушаване на стари постройки в района, но след сигнал до прокуратурата събарянето бе преустановено. От тогава купища строителни материали стоят в двора. Според прокуратурата няма закононарушение и преписката е прекратена. Дали под тези руини някъде не е акта за постройките или под някоя от полуразрушените постройки, никой не може да каже. Ако Министерството на отбраната, а по-късно и общината бяха проявили  грижи за опазване на казармата от вандалските набези,  една от първите постройки можеше да се превърне в исторически музей, каквато идея имаше настоящия кмет Пламен Алексиев по време на предишния му мандат.

 След решението на Министерския съвет за безвъзмездното преотстъпване имота на общината по думите на Алексиев той може да се превърне в техно парк, логистичен център, парк... Друга идея е да се разработи план, да се докара газопроводната мрежа до имота и да се отдава на фирми на отделни парцели. До момента обаче нищо от тези намерения не е реализирано.