Българската народна банка прогнозира ускоряване на инфлацията през следващите години, показва първият за годината „Икономически преглед“, приет от Управителния съвет на институцията. Очакванията са годишната инфлация да достигне 4% в края на 2026 г., а средногодишната – 3.7% за 2026 г. и 3.2% през 2027 и 2028 г.

Годишната инфлация възлиза на 2.1% през февруари 2026 г., като забавянето ѝ спрямо декември 2025 г. (3.5%) се дължи главно на базов ефект, свързан с по-същественото повишение на цените на някои стоки и услуги в началото на 2025 г., както и на поевтиняването на транспортните горива през първите два месеца на годината. В резултат от ескалацията на конфликта в Близкия изток цената на суровия петрол на международните пазари нарасна значително през март, като се очаква това да окаже влияние за нарастване на цените на транспортните горива в страната през следващите месеци.

Ескалацията на конфликта в Близкия изток вече води до ръст в цените на суровия петрол, което се очаква да повиши цените на горивата в България през следващите месеци. Прекъсванията на корабоплаването през Ормузкия проток – ключов маршрут за доставки на петрол и втечнен газ – създават допълнителен натиск върху енергийните пазари.

БНБ предупреждава, че при по-негативно развитие на международната обстановка инфлацията може да бъде значително по-висока. При неблагоприятен сценарий тя ще надхвърли базовите прогнози с 0.7 процентни пункта през 2026 г., 1.4 пункта през 2027 г. и 0.6 пункта през 2028 г. При силно неблагоприятен сценарий увеличението може да достигне съответно 1.2, 3.4 и 2.3 процентни пункта, което отразява по-силен натиск от енергийните цени и вторични ефекти върху икономиката.

На този фон българската икономика запазва умерен растеж. През 2025 г. реалният БВП нараства с 3.2%, като основен двигател остава частното потребление. Очакванията са растежът постепенно да се забави до 3.0% през 2026 г. и 2.8% през 2028 г.

Пазарът на труда остава стабилен, с безработица от 3.5% и най-висок темп на нарастване на заетостта от 2008 г. насам. В същото време недостигът на работна ръка продължава да оказва натиск за повишение на заплатите, което също може да подкрепи инфлационните процеси.

От БНБ подчертават, че бъдещото развитие на инфлацията ще зависи в голяма степен от динамиката на международните енергийни пазари и геополитическата обстановка.