Болничните листове да станат изцяло електронни и хората да не носят хартиен вариант на шефа си. Сега дигатално те отиват само в Националния осигурителен институт (НОИ). Тази промяна в Закона за здравето предлагат от “Демократична България” от 1 юли 2026 г., пише Lupa.bg

Ще се изпращат по електронен път чрез Националната здравноинформационна система към системата за сигурно електронно връчване. Ако това се приеме, до 1 юни догодина всички работодатели ще трябва да си направят профил в системата за сигурно електронно връчване по Закона за електронното управление с актуални данни за контакт - телефон и електронен адрес.

Осигурените ще ги получават на посочен от тях електронен адрес, като ще имат право и на хартиен документ, ако искат.

Самоосигуряващите се обаче също ще трябва да направят свой профил в системата за електронно връчване, за да идва болничният лист на мейла им. За 8 месеца министърът на електронното управление ще трябва да синхронизира системата за сигурно електронно връчване със здравноинформационната.

На този фон расте “цената” на болничните. През миналата година НОИ е платил с над 233 млн. лв. повече за болнични и техният размер общо е стигнал рекордните 956 млн. лв.

Причините за този значителен ръст са три. Основната е, че българите боледуват все повече. Изплатените работни дни м.г. са стигнали 16 786 836 лв., което е с 2 млн. повече в сравнение с предходната година.

Заради ръста на заплатите пък расте и обезщетението, и така средно на ден се е плащало по 56,96 лв., а година по-рано - 49,68 лв. Третата причина е, че от началото на 2024-а третият ден обезщетение се върна в НОИ, затова размерът му се повиши от 70 на 80% от среднодневното брутно възнаграждение. Според влезлите в сила промени в Кодекса за социално осигуряване първите два дни се поемат от работодателя в размер на 70%, а от третия ден се включва НОИ с 80%.

В последните години работодателят плащаше 70% за първите три дни, а НОИ се включваше от четвъртия с 80%. Бизнесът се бори 15 г. да отмени това си задължение, което влезе уж като временно през 2009 г. заради кризата.

“Над 1,3 млрд. лв. ще бъдат разходите за болнични тази година. Всеки трети лист е измама и корупция. Решението е първите два дни да се плащат от работника, вторите два от работодателя, а следващите - от НОИ след заверка от упълномощен лекар или служба”, написа във фейсбук Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България.

Иначе работещите българи ползват болнични средно два и половина пъти в годината. Средната изплатена сума на един болничен лист през миналата година е била 425,96 лв. - увеличение с 39,05 лв.
През миналата година най-масово са се изписвали от 4 до 7 дни лечение вкъщи.

Такива са били 943 131 от първичните болнични листове.

До два дни пък са изписани 263 712 листа, а над месец - 149 хил. 147 216 родители са взели болнични, за да гледат деца или роднини. Осигурителният институт е изплатил общо 52 млн. лв. на семейства, които е трябвало да си останат вкъщи заради боледуващо дете. Средната продължителност на този вид болнични е шест дни. По-често грижите се поемат от майките. 11 058 мъже са ползвали болнични за грижа за близък.

Най-често болничен лист е изписван на хора над 65 г., които продължават да работят - ползвали са общо 1 715 985 работни дни, за тях са платени малко над 48 млн. лв. Те обаче получават и едно от най-ниските обезщетения на ден (от 49,54 лв.).

Втората най-боледуваща група са хората на 55 г. - отсъствали са 35 млн. дни, като на ден те са получавали по 58,25 лв.

Статистиката сочи, че в най-дълги болнични са били работниците от малките предприятия. Така във фирми до 9 души един човек е ползвал средно по 10 дни, а в тези с над 500 души - 7 дни.

Най-много болнични - 360 хил., логично са издадени на софиянци. В Пловдив те са почти три пъти по-малко - 117 хил. В топ 3 с 67 хил. обезщетения влиза и Варна.

Най-малко болнични са ползвани във Видин - едва 5825. Под 15 хил. са в Добрич, Търговище, Монтана, Силистра, Разград, Кърджали, Кюстендил, Ловеч и Перник.

Продължава тенденцията, че болничен лист най-често се дава за вирусна инфекция. Такъв е бил всеки десети през изминалата година, или 330 941 болнични листа. На второ място българският работник е страдал от остра инфекция на горните дихателни пътища - 316 375 броя, а на трето място остър бронхит - 171 409.