Започналата на 24 февруари 2022 г. война в Украйна води до значително засилване на несигурността относно перспективите пред икономическата активност и инфлацията в България.

Това посочва БНБ с свой анализ озаглавен "Икономическа обвързаност на България с Русия, Украйна и Беларус и зависимост на българската икономика от използването на природен газ", той е част от редовното изследване на българската икономика и е поместен тук.

Целта на това тематично изследване е да представи до каква степен България е икономически обвързана по линия на външнотърговските и финансовите потоци със страните, които участват във военния конфликт (Русия, Украйна и Беларус) и да представи оценки за степента на зависимост на българската икономика от използването на природен газ предвид преустановяването на доставките от Русия на 27 април 2022 г. Външнотърговските потоци, особено по линия на вноса на ключови енергийни суровини от Русия (суров петрол, природен газ и ядрено гориво), представляват основният канал на икономическа експозиция на България към военния конфликт в Украйна

Вносът на стоки и услуги от Русия, Украйна и Беларус представлява 8.8% от целия внос на България през 2021 г. в номинално изражение, или 5.7% от БВП.

Българският износ на стоки и услуги за Русия, Украйна и Беларус възлиза на 3.3% от целия износ на България през 2021 г., или 2.1% от БВП, като е разпределен почти поравно към Русия и Украйна.

Вносът на България от Русия е значително по-голям от този от Украйна и Беларус и формира близо три четвърти от вноса на стоки и услуги от трите държави.

Внасяният от Русия суров петрол се използва в рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД. Според отчетите на компанията делът на внесения руски суров петрол в общия внос на суров петрол от страна на дружеството е спаднал от 92% през 2013 г. на 60% през 2020 г., като е бил частично заменен с внос на суров петрол от Близкия изток.

Природният газ представлява средно около 25% от българския внос от Русия при групата на минералните продукти и горивата за периода 2014–2021 г., като с повишението на цената му делът на газообразното гориво се е покачил до 44.1%84 през 2021 г. В допълнение България зависи от Русия за внос на ядрено гориво за „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, но данните за конкретните количества внос не са публично оповестени.

Природният газ и българската икономика

През 2021 г. България има нетен внос на природен газ, възлизащ на около 1.6% от БВП, като 76.1% от вноса е от Русия по дългосрочен договор с ООО „Газпром Експорт“.

По данни от енергийния баланс на България през 2020 г. общо вложеният в икономиката ресурс от природен газ е в размер на около 2524 хил. т.н.е.  преобладаващо от внос и в по-малка степен от изменение на запасите и местно производство.

Вложеният в икономиката ресурс от природен газ представлява 14.2% от общо използваната през годината енергия.

По начин на използване 41.4% (1045 хил. т.н.е.) от природния газ е вложен за преобразуване в други източници на енергия – най-вече топлоенергия и електроенергия.

Това се реализира предимно чрез инсталации за комбинира но производство на електрическа и топлинна енергия, които се използват например от някои от топлофикационните дружества в страната.

Останалата част от природния газ в България през 2020 г. (58.6% от цялото налично количество, или 1479 хил. т.н.е.) е била използвана за крайно потребление под формата главно на енергийно потребление и в по-малка степен като суровина, вложена в производствената дейност на фирмите в индустрията (неенергийно потребление).

По икономически сектори най-голям потребител на природен газ през 2020 г. (общо енергийно и неенергийно потребление) са:

индустрията (998.5 хил. т.н.е.)
транспорта (122 хил. т.н.е.)
услугите (99 хил. т.н.е.)
домакинствата (96 хил. т.н.е.).

Съответно в най-негативния сценарий, включващ пълно спиране на доставките на природен газ от Русия, липса на алтернативни възможности за набавяне на природен газ от друга държава и невъзможност за заместването му в краткосрочен период с други производствени фактори, може да се очаква, че брутната продукция и добавената стойност на сектор „D35: Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и газ“ ще се понижат със 76.1%.

В резултат на това общо за икономиката брутната продукция и добавената стойност се понижават съответно с 2.5% и 2.4%. Това обаче са директните загуби ако се изчислят и косвените то загубите в брутна продукция биха достигнали 5% от брутната продукция

С неруски газ, който е по-скъп с 10% от този на Газпром

Спирането на доставките на природен газ от Русия представлява негативен шок за икономиката както по отношение на реалната активност, така и по линия на динамиката на цените. В случай на преминаване на икономиката към алтернативни доставки на втечнен природен газ (LNG) през Гърция по цена, която е по-висока от тази на тръбния руски газ

Ефектите за българската икономика при хипотетичен сценарий, при който внесеният от Русия природен газ бъде заменен с внос от друг доставчик, чиято цена е с 10% по-висока от тази на руския газ.

При заместване на доставките на природен газ от Русия с по-скъпи алтернативи може да се очаква покачване на общото ценово равнище в страната, като оценките на базата на таблиците „ресурс – използване“ предполагат, че хипотетичен сценарий от по-висока с 10% цена на алтернативните доставки ще се отрази като повишение на цените на местно произведените стоки средно с 0.12%.