На 40 километра от София, в югозападната част на Витоша, се е сгушило китното пернишко село Боснек. В него има извор, известен сред месните като Живата вода.
Изворът получава названието Чешмата на щастието от османския пътеписец Евлия Челеби. Водата извира от устата на каменна крокодилска глава. Според народните вярвания тя притежава невероятна лечебна сила.

За разлика от нормалните чешми водата от тази в Боснек тече на различни интервали от време. Тя може да спре за няколко минути или за няколко часа, а след това отново да тръгне. Интервалите не се подчиняват на никакви правила и на практика нямат никаква логика. Науката тук е безсилна и никой не може да предскаже кога и колко вода ще тече. Именно това загадъчно поведение е родило много суеверия за Чешмата на щастието.

Едно от поверията гласи, че когато пред извора застане грешен човек, тя тече едва-едва или пресъхва. Когато човекът е праведен, тя потича с пълна сила.

Легендата гласи, че на върха над извора имало езеро. В което живеел воден бик, който нападал добитъка на селяните. За да спасят животните си, те закачали ножове и остри предмети на роговете им. В една от битките водния бук бил смъртно ранен. За да се спаси, той се гмурнал в езерото. Водата станала кървава, а след това езерото пресъхнало. Според вярването, когато бикът се обръща в земните недра, спира и пуска притока към извора.
 
Изворът е изключително популярен. Всеки ден на Чешмата на щастието идват хора, за да си налеят от лечебната вода. Само избраните обаче черпят от живителните ѝ сили.
Спорадичните извори са голяма рядкост. В Европа има само още един такъв. Той се намира във френските Алпи.
Тръгнете ли към Чешмата на щастието, ще ви е нужен високопроходим автомобил. Село Боснек се намира на около 15 км от Перник, а пътят до извора е черен. Пеша разстоянието може да се премине за около час и половина. До извора има пещера и заслон.