Мнозина може да се изненадат, но България се оказа, че може да заема и първо място в ЕС - при това по ръст на заплатите. За десетте месеца на тази година у нас средното възнаграждение се е вдигнало с 15,4%.

На второ място е Унгария с 14,5%. Далеч назад от нас остават държави като Франция и Германия, а средният ръст за целия ЕС и е 4,6%.

Това са данни на официалната европейска статистическа служба Евростат. Но данни пак от нея бързо попарват оптимизма на потребителите в България, когато заплатите се преизчислят през покупателната способност. Защото ръстът на възнагражденията у нас явно не е достатъчен, за да догоним останалите европейци.

Един от примерите за това са цените на горивата. От началото на войната в Украйна цените на енергията буквално литнаха до небесата, а това качва инфлацията и води до общо обедняване.

Това бе и основната причина редица държави да започнат да отпускат помощи за горивата. В България тя е 25 ст. на литър при зареждане на личния автомобил и важи само за най-масовия бензин и дизел. От Института за пазарна икономика са направили сравнение в ЕС на цените в контекста на състоянието на домакинските бюджети.

За база са взети котировките на масово използвания бензин А-95 в страните от ЕС и те са съпоставени с последните достъпни данни за средния разполагаем доход на лице от домакинство. Комбинирането на двата индикатора позволявало да се определи покупателната способност на доходите, измерена чрез количеството гориво, което могат да си позволят в отделните страни.

И тук идва лошата новина за българските потребители - оказва се, че те са сред бедняците, защото единствените, които купуват по-малко горива, са румънците.

Разликите в отделните европейски страни наистина са впечатляващи. Ако в България и Румъния с разполагаемия доход може да се купят съответно 303 и 258 литра, то в Люксембург количеството е в пъти повече - 2055 литра.

В горната част на класирането попадат страни като Австрия и Ирландия, където има съчетание от високи доходи и сравнително ниски цени на горивата на фона на останалите европейски държави. А съседна Гърция е относително близо до България по покупателна способност според горивата. Това е следствие на високата средна цена на бензина в страната, където литър се продава за над 4 лева.

Значителни разлики се виждат и в цените на горивата в ЕС въпреки общата акцизна политика и минималните ставки. Най-евтин е бензинът в Малта, където струва 2,62 лева, и в Полша - 2,72 лв. И в двете страни обаче има специални режими, които регулират цените за крайните потребители. На другия полюс в Европа са част от скандинавските страни и Гърция, където цените са над 4 лева.

Друга тенденция, която са установили от Института за пазарна икономика, е тази, че във всички страни нарастването на цените на горивата е много по-стръмно от това на доходите.

Измерена през литрите бензин се оказва, че покупателната способност е намаляла навсякъде.

Най-голям спад обаче има в държавите с относително високи доходи – Люксембург, Австрия, Дания. Заради наложените регулации най-малко покупателната способност е намаляла в Унгария. В България спадът, измерен през горивата, е над 30% за година.

Експертите от института все пак правят уточнението, че сравнението е най-вече илюстративно, защото средните доходи не отразяват разликите в структурата на отделните европейски страни и склонността за разходи за гориво при отделните групи по доходи.

Въпреки това те показвали ясно големите разлики в покупателната способност в различните части на ЕС.

Трудно обаче само на база на това сравнение можело да се отговори на въпроса дали държавните интервенции при горивата са довели до желания резултат. В някои случаи потребителите били предпазени от ценовия шок, но оставало неясно как това се е отразило на държавния бюджет и дали е довело до изкривяванията на пазара.

В България например даваната в момента държавна помощ от 25 ст. на литър се очаква да свърши до края на този месец или най-късно в първите дни на декември. От бюджета бяха отпуснати 150 млн. лева за отстъпката и парите вече са на привършване, тъй като средно на ден се изразходват по 1 млн. лева.

Донякъде надежда за потребителите у нас може да вдъхнат очакванията на ЕК, че през 2023 година цените ще започнат да падат, а възнагражденията да се вдигат. Това теоретично би могло да върне част от загубената покупателна способност.