На 14 октомври 2021 г., по случай Петковден, празника на гр. Трън, професор д-р Владко Мичов Иванов дари на библиотеката три екземпляра от новата си книга. Това съобщиха от общината. 

Той е роден, израсъл и получил образование в трънската гимназия "Гео Милев". Преподава в няколко университета на България. Винаги е изтъквал, че принадлежи преди всичко на трънското общество.

"С голямо преклонение към моите праотци, трънските учители, строители и духовни будители  и към всички хора от моя край правя този скромен жест на почит и благодарност в деня на Света Петка - наша закрилница. Пожелавам здраве и мечти на на нашите деца, на всички трънчани и на избраните от тях водители", каза той послучай празника.

Дарението е Първи том от трилогията "Българите". Той е базиран на “Geticа” - малко известен труд от 551 г., на Йордáн (Iordannis), римски автор, роден сред гетите в Мизия. С развитието на изследването са вкрючени много автори, геополитически, етнокултурни и исторически анализи. Целта е да се отговори на вечния въпрос в нашата история - защо сме траки по ген и земя, славяни по език и култура и българи по име и държава. Повествованието тръгва от Средновековието към Съвремието, но се връща и назад към Древността, като се изтъква важен кръстопътен факт – през IV в. от историческата сцена е снет огромният (по Херодот) народ на траките. През целия V в. Рим дели Европа с хуно-българите, които изчезват подобно на траките и през VI в. същите земи се заемат от славяните. Но през VII в. българите отново създават държави от Бояно (Италия), през Балканите и дн. Украйна до Волжска България. Тази историческа постановка е нелогична - няма как огромни владетелски народи да изчезват за исторически миг и на тяхно място, също за миг, да се появяват други. Стига се до тезата, че от Адриатика до Бактрия от памтивека живее един народ, разделен на много племена, воден от разнолики родове, религии и евразийски политически съюзи. Сред този етно-културен океан се очертават българите като общност от братски племена, водени от озарена знат, прославени с победи, строителство на бели градове от Берат и Белград до Велики Болгар на Волга, пазещи в името си спомен от арийските времена (болг-арии) и създатели на азбуката за цялата общност, владееща Скития. Тоест. България е синоним на впечатляващ духовен простор в Яфетовите следпотопни земи. Изследването е базирано на факти и научна логика, подчинено на обща методология, чрез която да се търсят, сравнят и интерпретират изворите и мненията на изследователите. Авторът изрично подчертава, че повечето факти и проблеми в неговия труд са известни отдавна, но не са включени в националната институционална, духовна и образователна система като монолитно познание. Напротив, постоянно се променят празници, отхвърля се построеното от българите след Освобождението, сменят се ориентации през 20 – 30 години и резултатът е ясен – липса на устойчива национална ориентация. Без да отрича трудове, теории, автори и политически позиции (всички трябва да се възприемат като част от българския градеж), книгата апелира за консенсус по основните национални ориентири за изграждане на устойчив народностен светоглед и държавна стратегическа линия. Авторът използва готовите продукти на съвременната генетика, лингвистика, антропология, история и политология. Намерени, анализирани и представени са много публикации в интернет, специално внимание се обръща на новите автори, които още се приемат с недоверие в научната общност. В книгата могат да се намерят много лични, социалнополитически, етнокултурни и геополитически постановки. Изворите са подредени логично спрямо централния стълб на повествованието - „Getica“. На базата на множество доказателства, авторът прави извода, че този труд от недалечния за историята IV в. е специално конструиран хибриден инструмент с добре подредени данни и сцена, за да обслужи геополитиката на отстъпващата от света аристокрация на Рим и възхода на новото имперско управление в Константинопол. Това е град, създаден и управляван от траки. В това познавателно поле авторът открива контурите на специално завещана схема от сънародника ни Йордан, от която след време ние, неговите наследници по род ще можем да формираме научноиздържана стъпаловидна хипотеза за нашия първонарод. Главният герой на повествованието са славните гети, владетели на Рим, Балканите и Скития. Техният последен водач Теодарих Велики е роден в Панония, води хилядни войски откъм Дон, получава образование в Константинопол и  е владетел на Рим. Той решава, че съюзът между гети и римляни ще обедини Яфетовия народ. Не случайно, неговата администрация поръчва двата основополагащи труда на обединена Европа - „Getica“ и „Romana“. Авторът анализира детайлно неуспеха на това велико европейско дело, прави асоциации с ЕС, Русия и дилемите на Евр-Азия.

Въпреки историческите неправди спрямо нашия народ, книгата отстоява, че не трябва да сеем вражди, край нас са все народи с велико минало - от Месопотамия до Елада, Рим и Германия. Заедно с тях трябва да търсим тайните на Евразия, в центъра на която се заплита генетичната, етно-културната, ценносттната и политическата черга на българите. Авторът подчертава, че книгата не е плод на случайности, тя се базира на множество доказателства за тракийските племена, включително за нашенското племе граи (агриани). Като ревностен почитател и познавач на Трънско, той свързва уникалния трънския говор със Солунско-Панонското наречие на което се гради делото на Светите братя Кирил и Методий. Това е езикът на Черноризец Храбър, на Българската книжовна школа и на първоруските летописи.