Народният представител от „Възраждане“ Димо Дренчев отправи остри критики към  приоритетите на  Закона за лицата обслужващи кредити и купувачите на кредити, като подчерта, че текстовете не защитават интересите на българските граждани и малкия бизнес, а целят предимно стабилизиране на банковата система в случай на финансова криза.
„Този закон не е направен с цел да улеснява потребителите или да кажем жертвите на бързите кредити. Целта му е да спаси банковата система в случай на голяма, тежка, системна криза, когато се натрупат огромни количества необслужвани кредити.“, коментира Дренчев.
Той посочи, че вместо да се осигури защита за потребителите и фирмите, законът създава нови рискове и изкривявания на пазара, включително прекомерни правомощия за БНБ и КЗП, конфликтни текстове относно ролята на частните съдебни изпълнители: „Има населени места, където има само един частен съдебен изпълнител – той ще събира кредита и едновременно ще бъде лице, обслужващо кредита. Това е очевиден конфликт на интереси.“
Народният представител представи и конкретни предложения на парламентарната група на „Възраждане“ за изменения между първо и второ четене, сред които отпадане на изискването само акционерни дружества да обслужват кредити, защото това не е изискване по директивата, ограничаване правомощията на БНБ спрямо частни дружества, и уточнение, че нарушенията трябва да са доказани с влязло в сила наказателно постановление, за да не се допуска правна несигурност.
На направената реплика от народния представител Йордан Тодоров, който отбеляза с ироничен реализъм: „Не се случва за първи път текстове на „Възраждане“ да бъдат взаимствани. Те цели законопроекти ни взимат. Само и само да не бъдат приети под наше име.“, Димо Дренчев отговори:
„Не мога да кажа дали нещо е било взето директно от нашите предложения. По-скоро трябва да акцентираме, че всеки законопроект колкото повече пъти бъде преглеждан, толкова повече има възможност да бъде подобряван.“
В заключение Дренчев посочи, че въпреки формалната цел на закона, реалната му ефективност ще се определи от това дали бъдещите изменения ще се фокусират върху справедливост, баланс и защита на интереса на гражданите: „В законите трябва да има ясни дефиниции, за да няма място за субективна преценка и административен произвол.“