До 120 лв. на ден може да си докара берач на билки в Родопите. Ако е по-сръчен, може да стигне и до 150-160 лв. Най-много по това време на годината може да се спечели от малинова шума. Така берачите наричат малиновите листа за чай, предава ПИК.

“Малиновата шума е приятна за бране. Плащат я по 60 стотинки килограма. На ден могат да се направят и по 200 кила. По-сръчните правят и по 300”, казва Детелин, който е пристигнал за малиновия сезон в Родопите чак от Горна Оряховица. Малко по-скъпо - по 75 стотинки, плащали за къпинова шума, но храстите са бодливи и доста дерат берачите, затова те не я обичат много-много. Най-труден за бране бил гръмотрънът - изкупуват го по 1,20 лв. килото Сравнително добре върви и жълтият кантарион - по левче за килограм.

Детелин разказва, че вече 5-6 години дойде ли лятото, стяга куфарите и пристига обикновено в района на Пампорово. Тук се присъединява към групата на други берачи, които идват от цялата страна. Тази година бригадата им наброява около 20 души.

Детелин бере с колегата си Живко, който е от Стара Загора. Ангажиментът им към малините ще трае не повече от месец. Това е краткият период, в който те зреят. Така, когато берачите шмулят листата и сред тях попаднат малини, те придават допълнителен вкус на изсушения чай.

Преди и след малините събират други билки, но малиновата шума се бере по-лесно, казва Детелин.

Стават сутрин рано, надиплят по няколко огромни чувала и ги привързват към тялото си. Най-важното са дебелите ръкавици, които не се късат. Без тях малиновите храсти бодат безпощадно. Да не говорим за копривата, която дебне зад много от тях.

Още преди 7 ч, докато е хладно, отговорникът Васил ги разкарва с кола в района, а следобед им се обажда, за да разбере къде са и да ги прибере заедно с огромните чували. След като ги натоварят на колата, ги носят към пункта, където претеглят събраното и им плащат, а после се отдават на заслужена почивка.

Спят срещу 5 лева в хотел недалеч от Роженските поляни. Хапват по тройка кебапчета и бира пак срещу толкова. “Това е много добре, мога да спестя доста. В добри месеци могат да се направят и до 3000 лева на месец”, хвали се Детелин.

Той разказва, че преди години работил в Германия в строителството. Днес там все още е много голяма част от семейството му - жена му се труди в кухня, децата му също са в строителството. На него обаче не му харесало и решил да се прибере.

“Тук ми е по-добре. Събирането на малинова шума не е толкова трудно и човек е сред природата. Чувствам се добре”, казва Детелин.

Той се възмущава от ромите, които казват, че нямат работа, и заминават в чужбина да просят или да крадат.

“Само излагат България. Срам ме е. Който не го мързи, работа има, стига да искаш, а не да търсиш оправдание”, разсъждава Детелин.

Той и колегата му признават, че предпочитат храстите, които не са много далеч от пътя, защото пълните чували са доста тежки и обемни и се носят трудно. Така не лишават туристите във вътрешността на курорта, които искат да опитат сладките родопски малини нагоре по скатовете.

“Началниците са изкарали разрешително за района, знае се, че събираме малинова шума, всичко е законно”, обяснява Детелин. Чувал е, че билките се изнасят в Германия, но не знае подробности.

Той разказва, че колкото и невероятно да изглежда, лятото не е единственият активен сезон за събиране на билки.

“Почва се през април- май. Летните билки свършват в края на август и началото на септември. Тогава всичко изсъхва и се берат корените. Започва се от ноември. Дори в късна есен и началото на зимата може да се събират полезни растения”, разказва Детелин.

Едно от тях е чобанката. Плащат я по 25 стотинки килото. Друго е пищялката. Понеже стъблото е доста високо, а коренът е дълбоко в земята, берачите носят лопатки, с които окопават около нея, за да я извадят от земята.

“Корени от пищялка и чобанка могат да се вадят из цяла България, не само на Пампорово”, вещо обяснява Детелин. Той е вадил такива корени и край Бузлуджа.

Събирачите на малинова шума в Родопите тази година са късметлии в сравнение с търсачите на боровинки и горски ягоди. Минка и брат обхождат с почти празни кофи поляните между родопското село Стойките и връх Снежанка в напразни надежди, че ще ги напълнят.

“Слаба работа. Миналата година сме правили по 20-30 кила боровинки и по 5-6 кила ягоди на ден. Тази година не можем да направим и 10”, ядосва се Минка. Според нея малките плодчета са били ударени от градушка и затова не могат да се намерят. Според други берачи боровинките и горските ягоди дали слаба реколта заради сушата в последните седмици. Тя и брат са взели и децата си, за да изкарат някой лев, но реколта няма.