Дъщерята на президента Румен Радев – Дарина, за пръв път проговаря публично за личния си живот. Поводът за откровенията на наследничката на държавния глава е късометражно филмче, посветено на театралната трупа, в която тя играе. От 9. клас Дарина е част от актьорите в училищната школа „Ле Страпонтен“ към столичното 35-о СУ „Добри Войников“. Тъй като от тази есен президентската щерка е в 12. клас и ѝ предстои да бъде абитуриентка, това е последната ѝ година като част от трупата. Заедно със съучениците ѝ на прощаване решили да направят емоционален филм, в който разказват за най-паметните си моменти в „Ле Страпонтен“.

Първият въпрос, на който Дарина отговаря, е как е попаднала в трупата. Тя се съгласява с обясненията на своя приятелка, че всичко е започнало в парка „Гео Милев“, където седели на пейка и решили, че сами ще измислят пиеса, с която да се представят пред учителите и да заявят желанието си да влязат в кръжока.

„Решихме, че ще сме много яки и оригинални. Аз играх мъж, защото си мислех, че по-добре мога да изиграя мъж. Нашето влизане беше много необикновено. Мислехме, че ще научим френски. Това не се случи. Не и от трупата. Аз научих само моите реплики“, започва разказа си щерката на президента. Попитана кой е най-емоционалният ѝ момент в „Ле Страпонтен“, тя изпада в дълго сантиментално откровение, което записва с камерата на телефона си, а очите ѝ се насълзяват от вълнение.

„Най-емоционалният момент за мен в трупата беше, когато аз и Йоана (нейна съученичка – б.р.) разбрахме, че имаме възможността да играем „Елена Сергеевна“ в Москва. Просто си представете – 5 души се събират отново, за да се прероди всичко това, което сме направили. Кой в Китай, кой в университет в София, кой все още в 35-о училище, се събират отново и се свързват, и правят нещо невероятно за едни 40 минути на сцена. Нещо магическо просто. Аз не мога да го опиша с думи. Вие просто си представете. Чувството, когато се сбогуваш с нещо толкова ценно и неповторимо за теб и след половин година, ето така, просто от нищото, то се преражда и ти имаш възможността да го изживееш наново. Това е най-хубавото чувство, което човек може да изпита някога. То е неповторимо. Обожавам го. Не мога“, споделя Дарина.

Разказът ѝ продължава с размишления на тема какво означава трупата „Ле Страпонтен“ за нея. „Какво означава „Ле Страпонтен“ за мен... Не мога да го опиша само с една дума. С „Ле Страпонтен“ съм все едно в сън. Един невероятен сън, от който никога, ама никога не искам да се събуждам. Хората плачат на твоя пиеса. Не очаквах, че сме способни на такова нещо. Не очаквах, че сме способни толкова много да се свържем с публиката. Няма как да го опиша това чувство, хора. Цялата гордост, когато хората ти се изправят на крака“, казва отново през сълзи Дарина и продължава, правейки най-сериозното признание, че именно в школата е открила човека до себе си. Както неотдавна „Ретро“ разкри, това е синът на бившия министър Зинаида Златанова – Камен, който е възпитаник на същото училище и към момента е студент в Китай.

„Там намерих любовта, приятели, там намерих страстта си към театъра. Мисля, че в „Ле Страпонтен“ намерих всички неща, от които човек има нужда, за да бъде щастлив в живота. Ще помня всяка една усмивка, всяка една сълза, всяка една прегръдка, преди да излезем на сцена, всяко едно нещо. Бях толкова погълната от всички тези емоции, че нямаше време да мисля за края. Не мога да си представя да свършат всички тези фестивали, цялото това крещене на мадам за френския ни. Обичам ви, „Ле Страпонтен“. Толкова много. Всеки един от вас. Благодаря ви, че ви има и че съм част от цялото това преживяване“, завършва интервюто си Дарина.

Според запознати амбициите на дъщерята на президента за бъдещето също били свързани с театъра, като най-вероятно щяла да кандидатства в НАТФИЗ. Припомняме, че тя е по-голямото от двете деца на Румен Радев. Синът му Георги също е ученик, а паралелно с това гради и футболна кариера. И двамата наследници на държавния глава живеят при първата му съпруга Гинка, а досега той не е забелязван в публиката на спектаклите на Дарина, нито на мачовете на Георги.