Европейският съюз се сблъска с нарастваща вълна от недоволство заради отмяната на санкциите срещу двама руски милиардери, като някои държави членки заявиха, че този ход подкопава важен стълб в подкрепа на военните усилия на Украйна и изпраща сигнал, че блокът е склонен да се поддаде на изнудване, предаде Ройтерс. 

След натиск от страна на Франция и въпреки призивите на Украйна, вчера ЕС се съгласи да прекрати замразяването на активи и забраните за пътуване, наложени на руско-узбекския магнат Алишер Усманов и на Михаил Фридман, съосновател на един от най-големите руски конгломерати.

Франция е информирала партньорите си, че Азербайджан използва случая със санкциите срещу Усманов, за да окаже натиск върху Париж във връзка с двама френски граждани, задържани в страната, съобщиха трима дипломати пред Ройтерс.

Днес президентът на Азербайджан Илхам Алиев помилва френски гражданин, осъден за шпионаж – ход, който Париж определи като „хуманитарен жест“.

Настояването на Франция за отмяна на санкциите срещу Усманов подтикна Люксембург да поиска същото отношение и за Фридман, който е завел иск за 16 милиарда щатски долара срещу страната заради замразяването на активите му.

Бил Браудър, британски финансист и противник на руския президент Владимир Путин, заяви, че всеки санкциониран руски олигарх сега ще започне да си сътрудничи с „диктаторски режими от треторазреден тип“, за да си осигури лостове за влияние и да постигне отмяна на санкциите.

„Франция току-що отвори огромна кутия на Пандора“, написа той в Екс.

Според дипломати другите правителства са сметнали, че нямат друг избор, освен да приемат искането на Франция, което Париж обвърза с националната сигурност, в замяна на удължаването с още три години на санкциите, свързани с Русия, за около 3000 други лица и организации.

Дипломати от редица държави изразиха надежда, че дългият период на удължаване ще предотврати подобни опити от страна на други държави в близко бъдеще. Франция успя да наложи искането си отчасти защото срокът на действие на санкциите изтичаше.

В рамките на ЕС едни от най-острите критики дойдоха от балтийските държави. Латвия първоначално блокира решението, преди да се съгласи да се въздържи при гласуването. Естонският външен министър Маргус Цахкна заяви пред Ройтерс по време на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, че този ход изпраща „много лош сигнал в неподходящ момент, когато Русия всъщност оказва засилен натиск върху Украйна“.

Дипломати от ЕС, пожелали анонимност, заявиха, че в 27-членния блок се шири недоволство заради това решение.

„Това със сигурност не е момент, с който можем да се гордеем“, отбеляза един от тях.

Владислав Власюк, пълномощникът по въпросите на санкционната политика на украинския президент Володимир Зеленски, заяви, че е шокиран от новината, че ЕС се готви да отмени санкциите срещу двамата милиардери.

„Наистина не можех да повярвам. Изобщо не очаквах подобно нещо“, каза той.

Той приветства решението за удължаване на санкциите с три години, но попита: „Наистина ли си струва да се заличат имената на две фигури от такъв мащаб?“

Помолен да коментира това решение по време на брифинг в Брюксел, говорителят на ЕС по въпросите на външната политика Кристиан Виганд подчерта решението за удължаване на санкциите и заяви, че блокът ще продължи да налага нови ограничителни мерки.

„Приехме 21 пакета със санкции. Паралелно с това работим и по нов пакет санкции“, каза Виганд.

Той посочи, че ЕС иска да засили натиска върху руския военнопромишлен комплекс и върху „сенчестия флот“ от танкери, превозващи петрол и газ.

Дипломатическата служба на ЕС предложи включването на около 1600 нови позиции в санкционния списък. Някои дипломати изразиха надежда, че държавите членки на ЕС бързо ще одобрят тези допълнения, за да покажат, че блокът остава ангажиран с политиката на санкции.

Някои дипломати поставиха под съмнение аргументите на Франция за настояването ѝ да бъдат отменени санкциите срещу Усманов. Френските представители често изглеждаха неуверени, когато защитаваха позицията си и когато журналисти ги питаха дали случаите, свързани с Азербайджан, са истинската причина за това решение.

Високопоставен европейски служител заяви, че Париж е загубил значителна част от авторитета си, което може да затрудни прокарването на инициативи в рамките на ЕС в момент, когато Еманюел Макрон навлиза в последните месеци от президентския си мандат.

Гунтрам Волф, старши сътрудник в брюкселския мозъчен тръст „Брьогел“ (Bruegel), заяви, че този ход няма да окаже съществено влияние върху войната в Украйна, но изпраща „много негативен сигнал, че ЕС е готов да прави повече или по-малко спорни изключения в момент на политически натиск“.  /Източник: БТА