В последните години името на Евгени Генчев е едно от най-обсъжданите в публичното пространство у нас. Той стана известен като Ерген №2 с участието си в „Ергенът“, а после и със своята музикална кариера. Сега показва и завидни умения в кухнята в шоуто „Хелс Китчън“. За участието си в него казва: „Обичам да готвя. И когато правя нещо – го правя 100%“. Дисциплината, която изгражда като музикант, му носи и първите имунитети в шоуто. А на въпроса кое ястие е по-добро от секса, той отговаря с усмивка: „Една хубава морковена торта може да се доближи“.

Евгени е роден на 22 юни 1989 г. в Пловдив и от ранна възраст проявява интерес към музиката. Талантът му на пианото се откроява още в детските години, което го насочва към професионално музикално образование. От години има участия на големи сцени в България и чужбина, където печели признание от публика и специалисти. Репертоарът му обхваща както класически произведения, така и модерни интерпретации, което го прави разпознаваем и харесван артист. И докато у нас често го наричат „любовника“ от риалити формати, в чужбина го посрещат на крака и го наричат „маестро Генчев“.

Между тези две реалности 36-годишният пианист дълги години работил като охрана в Лондон, искал само едно – баща му да каже: „Гордея се с теб“. Това той споделя откровено в скорошно интервю пред Мариан Станков – Мон Дьо.

Историята започва от детството. Младият галант не израства в музикално семейство. Когато се е родил, родителите му живеели на село и гледали крави и свине. Светът на класическата сцена бил напълно чужд за тях. „Те няма как да разберат моя свят. И да се опиташ да им го обясниш, няма да го разберат“, казва Евгени.

Едно от най-болезнените неща в живота му се оказва връзката с баща му Танко, който мечтаел да стане актьор, но се отказал след неуспешен прием. Когато синът му поема по артистичен път – и то успешно – се появява конфликт.

„Напрежението в тези взаимоотношения идва от една страна – ти си мое дете и аз се гордея с теб, а от друга – как може ти да не направиш същия избор като мен? От ранна възраст, когато присъстваше на моите уроци с професори, които пред него са казвали, че съм гениален, той винаги казваше, че това е невъзможно. Винаги е бил скептичен. Искаше още доказателства. И аз винаги трябваше да се доказвам.“

„До даден период се опитвах да се докажа на баща си. Но в един момент осъзнах, че нямам нужда. Чувствах родителите си доста неангажирани, защото имах дебют в залата на филхармонията в Санкт Петербург – огромна зала с много история. Бил съм на 17–18 години. Дори не ми звъннаха след концерта. В края на деня след това им се обадих, за да им кажа, че впрочем е минал много добре, ако се интересуват. Тогава ме болеше, защото очаквах емоционална подкрепа. Не си избираш родителите – те са такива, каквито са.“

Днес отношенията между Евгени и баща му са по-спокойни, но дистанцирани.

Преди три години той влезе в „Ергенът“, за да търси любовта, и наистина я намери… за малко. Двамата с една от участничките – Валерия Георгиева – бяха заедно около 2 години, дори се сгодиха, но всичко приключи миналата година.

Евгени призна открито пред Мон Дьо, че много е страдал за Валерия:

„Аз я бях приел за човека, с когото ще си умра. Ала когато умираш всеки ден заради този човек, той няма място в твоя живот. Дадох последен шанс за промяна. Трябваше да настъпи метаморфоза, което нямаше как да стане. Но аз си бях навил на пръста. В търсенето на тази фикс идея мисля, че бях прекалено краен.“

„Ние предадохме идеята за тази нестихваща любов – защото любов имаше. Времето винаги беше нейно и никога наше или мое. Така че прецених да не правя повече жертви със себе си. Последно за жена плаках заради Валерия. Тя ми разби сърцето.“

„Най-големият компромис, който съм дал в любовта, е това да бъда всеотдаен. Когато дадеш всичко, ти се изпразваш от съдържание. А когато съдът е празен, човек изгубва интерес и започва да гледа другаде.“

„Но вече не съм сам. Щастлив съм и вярвам, че най-хубавото е пред мен.“

Сега Валерия има връзка с транспортния бос Ваньо Алексиев, а маестрото пази личния си живот по-далеч от прожекторите. Той разкрива, че най-големият му страх не е провалът, а „че времето минава и че музиката може да остане единствената ми любов“.

Музикалният талант на малкия Евгени пръв забелязва оперният певец Мирослав Димитров.

„По радиото пуснаха Камелия Тодорова – „Чакам те сутрин рано, пак да чуя твоя глас…“. И ми направи впечатление, че Евгени след 30–40 минути я запя в същата тоналност, абсолютно по същия начин, а той е все пак 5-годишно детенце“, разказва Димитров.

За да убеди баща му, че Евгени действително има качества на музикант, няколко години по-късно неговият ментор го води при големия български диригент и композитор маестро Иван Маринов.

„Свиреше много сложни мелодии. ‘Моля ти се, пей с тонове това, което чуваш – първия глас’. Евгени го изпяваше. ‘Сега ниския глас, сега средния глас’. Това е изключително трудно!“

Тогава Иван Маринов затворил рояла и казал:

„В моята практика – а той е над 70 години – не съм виждал такова дете. За първи път виждам такъв феноменален слух. Това е уникално.“ /Източник: Хотарена