Международната рейтингова агенция Fitch Ratings потвърди дългосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута ‘BBB’ с положителна перспектива.

Рейтингът на България е подкрепен от силната външноикономическа и фискална позиция на страната в сравнение с държавите със същия рейтинг, надеждната политическа рамка от членството в ЕС и дългогодишното функциониране на режима на паричен съвет.

Положителната перспектива отразява изгледите за членство на страната в еврозоната, което би довело до по-нататъшни подобрения на показателите за външната позиция на страната. Въпреки забавяне на процеса по приемане на еврото след януари 2025 г. и подновената политическа несигурност, Fitch Ratings отчита, че има широка политическа ангажираност на местно и на ниво ЕС за приемане на еврото. Всички законодателни мерки, които отразяват ангажиментите след влизането във Валутно-курсовия механизъм II, са приети. Законът за централната банка беше приет през февруари 2024 година.

Приемане на еврото: Инфлацията (според ХИПЦ) в България се понижи значително, но остава над тази на трите най-добре представящи се държави-членки на ЕС. Fitch Ratings очаква, че страната няма да изпълни критерия за ценова стабилност в средата на 2024 г. България възнамерява да поиска  изготвянето на оценка за напредъка си по критериите за конвергенция през второто полугодие на 2024 г., което би трябвало да позволи влизане в еврозоната по-късно през 2025 г. Според Fitch Ratings България би могла да изпълни критерия за ценова стабилност най-рано през четвърто тримесечие на 2024 г. и в зависимост от развитието на инфлацията в другите страни от ЕС.

България се очаква да изпълни всички други числови критерии за приемане на еврото (публични финанси, дългосрочен лихвен процент и валутен курс). Въпреки това липсата на стабилно правителство и потенциално дългите преговори за съставяне на коалиция биха могли да забавят влизането в еврозоната след 2025 г. Приемането на еврото е фактор, който подкрепя рейтинга на България.

Постепенно възстановяване на растежа: Българската икономика нарасна с 1,8% през 2023 г., подкрепена от силното потребление на домакинствата, положителен нетен износ и стабилен растеж на правителствените инвестиции.

Слабото външно търсене, подновената политическа несигурност и бавното усвояване на фондовете на ЕС ще забавят икономическата активност през първото полугодие на 2024 г., докато положителният растеж на реалните заплати и силният растеж на кредитите ще подкрепят частното потребление. Fitch Ratings очаква растежът на реалния БВП да се ускори до 2,4% през 2024 г. и до 3,1% през 2025 година.

По-бавно намаление на инфлацията: Инфлацията според ХИПЦ беше 3,1% през март 2024 г., което е над равнището на ЕС 27 от 2,6%, но под пика от 15,6% през септември 2022 г. Този спад се дължи главно на базовите ефекти, по-ниските цени на енергийните стоки и забавянето на инфлацията при храните. От Fitch Ratings очакват инфлацията да продължи да намалява, макар и с по-бавни темпове. Според рейтинговата агенция, мерките на правителството и връщането на някои данъчни ставки към стандартните им нива трябва да бъдат като цяло неутрални за инфлацията. Те очакват средногодишната инфлация да бъде 3,3% през 2024 г. и 2,9% през 2025 г., по-ниска от 8,6% през 2023 година.

По-големи фискални дефицити в средносрочен период: Дефицитът на сектор „Държавно управление“ беше 1,9% от БВП през 2023 г. Стабилният пазар на труда увеличи приходите от данъка върху доходите на физически лица и социалните вноски, докато по-високите социални и капиталови разходи натежаха върху разходната част на бюджета. Fitch Ratings прогнозират бюджетен дефицит от 2,9% през 2024 г. и 3% през 2025 година. Нарастващите социални нужди, забавянето на изпълнението на реформите и липсата на надеждно средносрочно фискално планиране, дължащи се на нестабилността на последните правителства, отслабиха фискалната позиция на България през последните години.

Фактори, които биха могли да доведат до положителни действия по рейтинга, са: Допълнителен напредък в присъединяването към еврозоната, като  потвърждение, че България е изпълнила критериите за членство и по-голяма сигурност относно вероятния момент за приемане на еврото; увеличаване на потенциала за растеж, чрез прилагане на структурни и управленски реформи за подобряване на бизнес средата и/или ефективно използване на фондовете на ЕС.

Фактори, които биха могли да доведат до негативни действия по рейтинга, са: Липса на напредък в присъединяването към еврозоната поради постоянна политическа нестабилност или неизпълнение на критериите за конвергенция; по-слаби перспективи за икономически растеж, в резултат на неблагоприятни политически развития, които утежняват изпълнението на реформите. /Източник: Lupa.bg