"Инфлация през миналата година почти не беше отчетена, което означава, че и потреблението е било ниско, за да се покачват цените. Държавата поддържаше вътрешното потребление. При такъв икономически спад в определени сектори е нормално потреблението да е ниско, както и общите ценови нива. За да се увеличи инфлацията трябват фискални стимули, а в еврозоната и монетарни. Което означава, че дългосрочно лихвите ще стоят ниски". Това заяви пред Lupa.bg финансистът Румен Гълъбинов.

„Това индиректно означава и кредитни облекчения за бизнеса и потреблението в България, и средносрочно покачване на цените, още тази година“, поясни експертът.

Когато има по-голямо предлагане на нещо, отколкото има търсене за него, цената остава ниска. Същото се получава и с лихвите. След като излезем от пандемията, ще трябва да се приспособим към свят, в който лихвените проценти, коригирани с инфлацията, са на нула или малко над нея“, посочи финансистът.

Световните цени на храните се повишиха за седми пореден месец към декември 2020 г. Най-много скочиха млечните продукти и растителните масла.

През 2020 г. световните производители на лекарства повишиха цените на над 860 лекарства средно с около 5%, припомни Гълъбинов.

 Производствените разходи са нараснали заради здравните и пандемични изисквания на коронакризата. Освен това износителите трябва да плащат повече такси за транспорт, тъй като има увеличение на международното търсене и недостиг на контейнери.

Глобалните цени на храните ще продължат да растат през 2021 г. за седма поредна година, подтикнати от продължаващата пандемия, суша и други фактори. Цените на храните се очаква да се увеличат с 3% до 5% през 2021 г., обърна внимание експертът.

„През 2020 г. COVID-19 постави големи предизвикателства пред глобалната хранителна система и веригите за доставки. Пандемията доведе до промени в потребителското търсене, забавяне и затваряне на заводи и дистрибуторски центрове, недостиг на работна ръка и логистични смущения, като всичко това повиши цените на храните“, обясни Румен Гълъбинов.