Кабинетът „Радев“ представи проекта на Бюджет 2026 - първият държавен бюджет, изготвен в евро. В проекта е заложен дефицит от 5,7%, а очакваната инфлация е 3,6%. Предвижда се и промяна в максималния осигурителен доход.

Сред заложените мерки е и увеличение на винетните такси. От 1 август те трябва да поскъпнат с 30%. Планира се също разширяване на ТОЛ системите.

Финансовият министър и вицепремиер Гълъб Донев заяви, че правителството няма да отнема права на гражданите и няма да намалява доходите им.

"Държавният бюджет е най-важната политика на властта. На първо място , защото засяга практически всички членове на обществото. Вече на всички е ясно, че държавната хазна е в трудно положение. Това е резултат на необмислени и стихийни финансови решения, които са довели до тежки последици. Очакваните причини за значителния по размер дефицит се дължат на натрупани дисбаланси в резултат на ръста на разходи, най-вече в публичния сектор за персонал, социални плащания, компенасации за бизнеса и домакинствата, като в същото време приходната част остава непроменена", каза финансовият министър.

Той отбеляза, че в същото време приходната част на бюджета е останала практически непроменена, а в някои случаи са били прилагани еднократни мерки, които само временно са прикривали реалните дефицити.

„Приходите отдавна изостават спрямо разходите“, каза финансовият министър, който допълни, че Европейската комисия също е отчела наличието на сериозни дисбаланси.

"Когато говорим за необходимите трудни мерки искам ясно да възразя срещу спекулациите и апокалиптичните предсказания. Колкото и да е сложно правителството ще спазва едни политически принцип – няма да отнемаме права на гражданите и няма да намаляваме доходи".

По думите му това може да изглежда трудно постижимо, но е възможно, ако се подходи отговорно.

Относно осигуровките на държавните служители Донев обясни, че е било създадено излишно напрежение между служителите на публичния и частния сектор. „Стана ясно, че предвиждаме държавните служители да започнат да плащат личните осигурителни вноски. Това ще се случи поетапно от 1 август 2026 г . в съотношение 80 към 20, 80 за осигурителя , 20 за осигуреното лице. И следващия етап от 1 януари 2027 г., съотношението ще бъде като за всички останали", обясни финансовият министър.

Допълнително се предвижда разработването на допълнителен механизъм за поемането на личните осигурителни вноски в размерите за останалите категории лица като например за МВР и отбранителните сили. „Трябва да бъде ясно, че тези промени за посочените катогории лица предвиждат компенсиране на възнагражденията, така че да се запази постигнатия нетен доход“, каза още Донев.

Министърът отхвърли твърденията, че правителството планира замразяване на минималната работна заплата за три години. „Това е напълно невярно. Създаваме механизъм, по който ще бъде определен новият размер на минималната работна заплата за 2027 година“, заяви той.

Правителството планира допълнителни разходи за здравеопазване, образование и култура. Осигурени са и допълнителни 600 милиона евро за инвестиционната програма на общините, каза още финансовият министър.

Гълъб Донев заяви, че целта през 2028 г. е бюджетният дефицит да бъде до 3%. Първата стъпка е с настоящия бюджет, чрез редица мерки, да се постигне свиване на прогнозния дефицит от 7,4% на 5,7% за БВП 2026 г., обясни той, като по думите му ще се следва балансиран подход за свиване на разходната част в бюджета и ще се осигури темпо на приходите.
Относно мерките за повишаване на приходите Донев обясни, че се планира повишаване на маскималния осигурителен доход от 1 август 2026 г. на 2300 евро, като с това повишение се очаква малко над 90 млн. евро приходи.

По отношение на равнището на държавния дълг се очаква той да се повиши с 2,2 млрд. евро през 2026 година в допълнение с вече гласувания таван от 3,8 млрд. евро, като в края на годината да достигне 37,7 млрд. евро или 31,1 на сто от БВП. През 2027 година държавният дълг ще нарасне до 44,7 млрд. евро или 33,2 на сто от БВП, а през 2028 година нивото ще достигне 50,5 млрд. евро или 35,2 на сто от БВП.

Предвижда се нивото на фискалния резерв да бъде 2,6 млрд. евро в края на 2026 година.

Донев допълни, че се планира повишаване на максималния осигурителен доход на 2300 евро от 1 август 2026 година, като се очакват малко над 90 млн. евро приходи от това повишаване.

Предвижда се и повишаване на минималните осигурителни прагове за определени икономически дейности с 5 на сто, като очакваният положителен бюджетен ефект от това ще бъде около 40 млн. евро.

От 1 август се предвижда 30% увеличение на винетните такси и разширяване на ТОЛ системите, което се очаква да допринесе с 53 млн. евро. Предвижда се още увеличение на приходите от хазарт, да бъдат обложени печалбите с 10% на хазартната дейност на участниците, като ефектът тук е 100 милиона евро.

Финансовият министър отбеляза, че се предвиждат капиталови разходи от 9 млрд. и 360 млн. евро, като от тях националното съфинансиране ще е в размер на 4 млрд. и 28 млн. евро, а 5 млрд. и 331 млн. евро са средствата по Плана за възстановяване и устойчивост.

Бюджет 2026 ще бъде първият с толкова голям дефицит след повече от десетилетие. За последно дефицитът е бил над 3% през 2014 г. Премиерът Румен Радев обясни, че причината е във финансовата политика на предишното управление.

„Нашето най-голямо предизвикателство не е дефицитът, а заложената философия на бюджетиране, която се изразяваше в стремеж за рекорден ръст на разходите. В мимолетния опит да се направят българите богати с финансови гимнастики и с фокусиране единствено върху вътрешното потребление“, заяви Радев.

Той също даде уверение, че заплатите на държавните служители ще бъдат запазени.

„Няма да понижаваме нито с евро доходите на работещите, но с едно изключение - някои държавни предприятия и бордове“, заяви Радев.

Предстои проектът за бюджетната рамка да бъде гласуван от кабинета, а след това внесен за разглеждане в парламента.

Има ли разминавания?
След публикуването на проектодокумента става ясно, че при някои от числата, които бяха анонсирани от Министерство на финансите има разминаване. Така е с ръстът на брутния вътрешен продукт, който в публикувания проектобюджет е 2,6%, а не обявеният на брифинга - 2,9 на 100.

Разминаване има и в числото за инфлацията - в публикувания документ тя е 4,6, а обявената на брифинга - 3,6%.

От Финансовото министерство до този момент няма коментар. /Източник: БТВ