80-годишният юбилей на Боян Радев съвпада с премиерата на новия документален филм за него в рамките на фестивала „София филм фест“. Две прожекции са предвидени в програмата на фестивала – на 23 март от 18.00 ч. и от 20.30 ч. в Дома на киното. За първи път за публиката ще се отворят и шампионското сърце, и пещерата със съкровища от легендарната колекция на Боян. 

В този филм един човек на ръба на живота потегля към миналото, за да се срещне със себе си – среща на борба и помирение, на творчество и разруха. Пред какво ще се изправи накрая? Заедно с него в това пътешествие ще бъдат неговите приятели – треньорът Слав Славов, скулпторът Павел Койчев, реставраторът Емил Чушев и фотографът Бончук Андонов. За да помогнат да намерим мярката за това какво е Боян Радев. „Един невиждан гладиатор, който е повече от нахален облак от дим на пура, повече от пернишки диалект, говорещ за изкуство и повече от бивш бонвиван с кариран костюм и бомбе...“. Така го е видял режисьорът Николай Василев. Филмът изследва тази двойственост на душата му – на грубия гладиатор и финия познавач на красотата.

„Гладиатор“ е истинска история, но сякаш е написана за Холивуд. Без да предлага смайващи обрати в стил „007“, филмът е прелюбопитно документално изследване за силата на човешкия дух.

Едно момче, захвърлено при баба и дядо на село, в зората на българския соц, учи до четвърто отделение и отива да работи в ТКЗС като каруцар. Преди да навърши 16 години, става миньор. Една манерка вода го среща на селската чешма с бивш борец. Човекът се смайва от яките мускули на момчето, голо до кръста в жегата. И го води в Перник – да го покаже на треньорите. Така започва кариерата на Боян Радев. Борбата ще стане големият изпит в живота. Тренира „до умирачка” и спи на тепиха в залата, защото няма пари да се връща всеки ден до село. Само 6 години по-късно в Токио ще спечели първото си олимпийско злато в класическата борба, а на игрите в Мексико ще повтори успеха си. Става първият двукратен олимпийски шампион в историята на българския спорт. Същият ден взима решение – целува тепиха и се разделя със спортната кариера на самия връх.  Годината е 1968-а. Някак очаквано бившият борец става охранител в УБО. Издига се до кадрови разузнавач в Първо главно управление на ДС, пращат го на работа във Виена, в Дом „Витгенщайн” .

Това полуграмотно момче без образование и офицер от тайните служби взривява всички представи за бившите борци. Започва да купува картини още през 70-те, а след престоя си във „Витгенщайн” е напълно обсебен от тихата лудост на колекционерството. Започва да събира живопис от български класици и се интересува от материалното, само когато му попълва колекцията. Бай Дечко Узунов го обиква като син, Атанас Яранов, Павел Койчев, Светлин Русев и Иван Вукадинов са негови съветници.  По-късно самият Боян ще каже: „Колекционерството ме спаси като личност”. 

Всъщност той е направил една своеобразна национална галерия със същия хъс, желание и воля, с които се бори за спортните си отличия. Колекцията на Боян е паметник на българската пластическа култура. Притежава и огромна сбирка от антични предмети, които дарява на Националния исторически музей. Неслучайно продължава да получава световни отличия – „Златната огърлица” на Световната федерация по борба, най-авторитетното отличие на олимпийското движение – ордена "Пиер Дьо Кубертен”.

Филмът е  със специален диплом от фестивала „Златен ритон“ 2022. В главната роля е Боян Радев, режисьор е Николай Василев, сценаристи – Петя Тетевенска и Свобода Маданска, а оператор – Борислав Георгиев. /Източник: Нова ТВ