"Няма политическо решение за локалите, което да се приложи от днес за утре, защото каквото виждаш като дете вкъщи, това правиш и навън, каквото виждаш, че е успешно, това копираш". Това каза пред БНР Христо Петров, евродепутат:

"Не е тайна за никого, че най-имитираните хора и хората, на които най-много се подражава в България, са от страна на мъжете - престъпници, от страна на жените - проститутки. Това са моделите на подражание и ние не можем да очакваме да искат нещо друго. В момента, в който успешните хора в България и примерите за подражание станат лекари, архитекти, учители, учени, тогава може би нещо друго ще получим като обществена ситуация, поне в сферата на децата".

"Допускам, че за всяко нещо, за което човек не желае да понесе собствена отговорност, спокойно би могло да бъде прехвърлено на мен", коментира в интервю за предаването "РадиоТочка" на програма "Хоризонт" Петров:

"Минаха две години, откакто писах песента "Депутата Христо", не съм променил мнението си за много неща, но съм променил начина си на работа". 

"Членовете на Европейския парламент, поне от българска страна, имат известна отговорност, да не кажа вина, затова че много хора се чудят какво работят евродепутатите и с какво се занимават", добави още евродепутатът:

"Тази вина се дължи на един прост факт - това е една машина, която работи доста сложно, имам предвид Европейския парламент и въобще институциите". 

"Допускам, че за всяко нещо, за което човек не желае да понесе собствена отговорност, спокойно би могло да бъде прехвърлено на мен", коментира в интервю за предаването "РадиоТочка" на програма "Хоризонт" Петров:

"Тази вина се дължи на един прост факт - това е една машина, която работи доста сложно, имам предвид Европейския парламент и въобще институциите". 

Христо Петров обясни каква е работата му в Европейския парламент:

"Когато става дума за социална дейност в Европейския парламент, сте в странната ситуация - да трябва всичко да го пришиете към конкурентоспособност, тоест обясняваме надълго и нашироко, за да си намерим мнозинство, че когато едни деца нямат базово образование, когато едни деца нямат обувки, за да отидат на детска градина или не могат да четат и да пишат, това да дадеш пари за тяхното образование, не е просто наливане на едни пари, а инвестиция, защото тези деца един ден, ако нищо не направим за тях, от тези деца момчетата ще станат престъпници, момичетата ще станат нещо, което не искаме да станат. Тази цена, която ще платим тогава, ще е по-висока от това, което бихме инвестирали сега. Това е всъщност, което се опитвам да направя тук".