Близо 21% от сънародниците ни или приблизително 1,5 млн. българи са живели през 2018 г. в материални лишения, показват данни от анализ на Евростат за стандарта на живот в ЕС и за възможностите на европейците да плащат безпроблемно сметките си, пише Марица.

Средният показател за гражданите на ЕС, които са били в материални лишения през миналата година е бил 6,2%, отчита европейската статистика или приблизително три пъти по-нисък показател в сравнение с данните у нас.

Все пак страната ни е номер 1 сред 28-те членки, като е регистрирала най-голям процент намаление на жители, които са живели в материални лишения в рамките на две календарни години - от 30% през 2017 г. - до 21% през м.г., т.е. само за една година около 10% от българите са повишили стандарта си на живот.

За сравнение само преди 8 години около 45% от сънародниците ни са били в състояние на тежки материални лишения - през 2010 г. процентът на сънародниците ни в материални лишения е бил 45,7%, като през всяка от следващите години е намалявал, за да се стигне до почти два пъти по-нисък дял на българи, които не могат да си позволят да плащат неотложни сметки.

Най-висок дял на хора, които са били изложени на материални лишения у нас е регистриран средвъзрастното население над 65 години - близо 50%, както и сред децата до 16-годишна възраст - 38%, отчита още Евростат.

Според данни на Националния статистически институт (НСИ) за миналата година най-голямо перо в разходите на българина са били плащанията за храна - близо 30%. Втори по големина разход са билиплащанията за жилищни нужди - 18%, трети - за социални осигуровки и данъци - 13% и т.н. Най-малко разходи българинът е отделял за свободно време и отдих, както и за облекла и обувки - средно по 4%, сочат данните на НСИ.

От друга гледна точка най-висок дял от доходите на българите се формират от заплати - близо 55%. На второ място българинът разчита на доходи от пенсия - близо 28% и на трето - от самостоятелна заетост - около 7%.

През 2018 г. 6,2% от населението или около 31 милиона души в ЕС са били в ситуация на тежки материални лишения, т.е. да не могат да си позволят да плащат безпроблемно сметките си за необходими или желани неща от живота си.

Най-ниски нива на тежки материални лишения през миналата година са били регистрирани в Швеция - 1%, Люксембург - 1,2% и Холандия - 2,4%. За разлика от тях България е страната с най-висок дял на жители с тежки материални лишения - 21%, следвана от Румъния и Гърция - по 17%.

Данните за живеещите в материални лишения за съседните ни страни са както следва: в Турция - 45%, в Република Северна Македония - 41% и в Сърбия - 36% от жителите на тези страни са изпитвали затруднения при плащане на желани или необходими неща от бита си.

Според европейската статистика показателят "тежки материални лишения" се отнася до жители на ЕС, които не могат да си позволят поне 4 от следните 9 елемента, които повечето хора смятат за желани или необходими, за да водят адекватен живот: да плащат сметките си навреме; да поддържат дома си нормално топъл; да посрещат без проблеми неочаквани разходи; да ядат месо /или риба/ редовно; да вземат една седмица почивка далеч от дома; да притежават и ползват телевизор; пералня; кола; телефон.

Един от основните показатели на стратегията "Европа 2020" е снижаване прага на бедност и материални лишения в ЕС от 31 милиона през м.г. - до 20 милиона души през следващата година, показват данните на Евростат.