Игуменът на Гигинския манастир архимандрит Никанор отказва да се яви на среща с патриарх Даниил, след като по думите му е бил поканен за разговор от викарния епископ на Софийската митрополия. Това стана ясно от официалното му изявление, публикувано във фейбсук, в което отправя остри критики към предстоятеля на БПЦ, пише Lupa.bg

Христо Мишков, както е рожденото име на бившия борсов играч, прави на бъз и коприва дядо Даниил, който според него е превърнал църквата във враг на България.

Но нека прочетем думите на Никанор:

ОФИЦИАЛНО ИЗЯВЛЕНИЕ

Вчера, на 27 юли по телефона ми се обади викарният епископ на Софийска Митрополия, за да ми каже, че патриарх Даниил ме бил викал да се явя днес в 14:00 ч. в Митрополията.

В тази връзка, с настоящото уведомявам патриарх Даниил, че нито днес в 14:00ч., нито когато и да било друг път, ще се ява в сградата на ул.”Калоян” 7 в София, докато той я обитава. Бог да съкрати тези дни!

Може би не всички знаят, но аз никога не съм подавал писмена молба да бъда приет в организацията “Българска православна църква”. На 21 юли 2004г. тежко въоръжени мъже нахлуха в нашия манастир и със сила ни “присъединиха към каноничния Синод”. За което българската държава впоследствие беше осъдена в Страсбург.

Вече част от структурата на БПЦ-БП, съм се трудил по съвест за нейното материално и духовно добро. Какво съм направил и какво ще оставя като мое наследство след смъртта си, е известно на всички. Патриарх Даниил не е допринесъл и една хилядна спрямо това. И всички около него да се съберат - също.

Още при избирането му за патриарх понечих да се махна от БПЦ, тъй като счетох - и считам - това за особено мерзостно престъпление спрямо православната вяра и спрямо българския народ. Ще видите, че с времето всички ще се съгласите с мен. Явих се на разговор с него, но той ме задържа с лъжливи обещания, че сме щели да работим с него за доброто на БПЦ. И почти веднага започна подмолна административна война срещу мен и срещу братството на Църногорския манастир.
Преди година и половина, както се полага по Устав, аз се оттеглих от игуменството на манастира, за да мога да получа отпусно от БПЦ и да се потрудя другаде на Божията нива. Патриарх Даниил презря волята на манастирското братство и не спази Устава на БПЦ.

Оттогава и ние го презряхме.

Игумените на Дивотинския и Бистришкия манастир получиха отпусни писма в рамките на 24 часа. Аз чакам близо 550 пъти по 24 часа - това ако не е дискриминация, какво е?

Напомням на патриарх Даниил, че църковната дисциплина се основава не на принуждение, а на обич и на духовен авторитет. Поради тази причина аз няма как по съвест да бъда негов клирик, нито да проявявам и най-малкото “послушание” спрямо него, тъй като:

- същият не е доказал безспорно, както изискват каноните, че няма отношение към убийството на свещеник Стефан Камберов преди 24 години. Аз не мога да правя послушание към набеден в съучастие в убийство;

- същият многократно оправдава престъпното руско нападение над Украйна, досега не е проявил и капка състрадание на дело към страдащия украински народ и неговите деца. След като през есента приехме група украински деца в манастира бях извикан в митрополията и ме наказаха с “аргос”. Вчера изпратихме втора група деца и - отново ме викат в митрополията. Случайност? Не мисля. Аз нямам дял с тези хора;

- същият обеща, но отказа да се срещне с младеж, който искаше лично да му свидетелства за възможни педофилски попълзновения в манастир под негово ръководство. Аз не мога по съвест да имам послушание към епископи, които отказват да разследват докрай подобни сигнали;

- същият вместо да работи за консолидацията на нашето общество, за възцаряването в него на дух на търпимост, състрадание, търпение и любов, насърчава и участва в прояви, които насаждат нетърпимост и злостна омраза към цели групи от обществото.

За мен това е подмяна на православната вяра;

- същият не се е отрекъл публично от ереста на “руския свят” и “православния шахидизъм”, които със своите действия още като митрополит е доказал, че подкрепя. Докато не се отрече публично от тези ереси, аз не мога да го приема за православен патриарх и не мога да служа под негов омофор;

- нарече избора на един чужд президент “завръщане на нормалността”, но аз не мога да приема за нормално да не се оказва подкрепа на нападнатия по-слаб и да се създават нови военни конфликти по земята. “Нормалното” за патриарх Даниил не е нормално за мен и поради това не мога да имам нищо общо с него и иже с ним.
Този списък може да бъде продължен до безкрай, защото се попълва всекидневно. Още са пресни самочинните му, без надлежно решение на Св.Синод, намеси в работата на светската власт у нас и на независимия съд в Украйна.

Считам, че нормално мислещ, психически и морално здрав човек, не може да служи едновременно на Христос и под омофора на патриарх Даниил. Поради това от година и половина чакам отпусно писмо.

Вместо това Атанас Трендафилов, играещ го “патриарх”, си е внушил, че има някаква власт над мен.

Е, с настоящото му заявявам, че няма никаква!
Нещо повече.

Давам му последен шанс да ми подпише отпусно писмо и да се разделим поживо, поздраво. Не мислете, че ми е много забавно да се занимавам само с неговите глупости.

Реши ли пак да ме “наказва” и т.н., този път няма да си играя на църква и ще го пренебрегна.

Поисках сам да си тръгна от Църногорския манастир - не рачи. Остана ли, обаче, ще трябва да ме изведе от там мъртъв! Зная, че той има опит в тези работи, но пък мен не ме е страх!

Ако Бог ме е призовал да се опитам да запазя и да служа на евангелската проповед в България в благословено “непослушание” към Атанас Трендафилов, ще последвам този призив свише без колебание! Още повече, че много наши сънародници спряха да посещават храмовете след неговия “избор” - и за тях някой трябва да се погрижи да не остават без духовно окормление.

Преди 180 години българският народ започна наглед обречена борба против фанариотството, което беше превърнало Църквата в оръжие срещу българщината, против неговата идентичност и народна свяст.

Днес в ръцете на Атанас Трендафилов - “патриарх Даниил”, Църквата отново е враг на своя народ и работи против интересите на тези, които я издържат материално, бидейки пленена и заробена, вкарана в демоничните кремълски коловози.

Отново сме призвани към църковно-народна борба, ако искаме да имаме истински православна и истински народна църква, за каквато се бореха нашите възрожденски будители, а не жалко подобие на църква - лакей на руския империализъм!

Време е т.нар. “патриарх Даниил” да си ходи!