В работата на ЦИК липсва прозрачност. Зад "протоколни" решения например остава скрито разпределението на държавните средства за кандидатите в предизборните кампании. Това се посочва в доклад за работата на избирателната комисия, изготвен от Института за развитие на публичната среда, който СЕГА цитира.

Тези въпроси трябва да залегнат в основата на предстоящи дебати за състава, числеността и начина на конструиране на ЦИК, както и за гарантиране на безпристрастността на нейните решения. Самите членове на комисията многократно са повдигали въпроса за недостатъчния административен капацитет, който да подпомага работата им.

Екипът на Института за развитие на публичната среда (ИРПС) е прегледал протоколите от общо 174 заседанията на ЦИК от началото на годината до 11.12.2023 г. Докладът дава информация за участието на членовете на ЦИК в заседанията, тяхната продължителност, както и информация за членовете, събрали най-много и най-малко отсъствия. ИРПС заключва, че комисията трябва да се справи със сериозни ''хронични проблеми''.

Според публичната информация, Георги Баханов (от квотата на ГЕРБ) е отсъствал от най-много заседания – 36, а Емил Войнов (БСП) е с най-малко пропуснати заседания –  6. Най-често отсъствията са "извинени" – поради използване на годишен отпуск или по болест. Неучастието в заседания не се отразява върху възнагражденията на членовете на комисията. Съгласно подадените от тях декларации към Регистъра на лица, заемащи висши публични длъжности, бюджетът на ЦИК за възнаграждения на нейните членове за 2022 г. е възлизал на около 1,8 млн. лв.

В проведените 174 заседания, членовете на ЦИК са гласували 4504 пъти. Преобладаващата част от тези гласувания –  70,2% са били за т.нар. ''протоколни'' решения. Тези решения на комисията не се обявяват на сайта на ЦИК, което означава, че нямат публичен характер.

Такива например са свързани с писане на писма до различни институции, отговори на запитвания от граждани, определяне на хонорари по граждански договори, одобряване на транспортни и дневни разходи при командировки, създаване на нови секции на страницата на ЦИК и др., се казва в доклада. Те нямат пряко отношение към организацията на изборния процес, поради което с тях би следвало да се занимава администрацията на комисията.

Има обаче и ''протоколни'' решения, които засягат държавните средства за участниците в предизборните кампании - т.нар. медийни пакети, които ЦИК разпределя към различни доставчици на медийни услуги, подписали договори за излъчване на платена реклама с партии и кандидати. Зад тези решения остава скрита информацията относно разпределението на средствата за пакети. Според ИРПС този проблем може да бъде решен със създаването на публичен регистър с информация за разходването на бюджета за медийни пакети. Въпреки че комисията е разглеждала това предложение, към момента тя не предвижда създаването на подобен регистър.

Изборни експерти много пъти са повдигали въпроса дали числеността и структурата на комисията са достатъчни, или са необходими промени в правилника за дейността на ЦИК и на администрацията ѝ. Видно от гласуванията  през годината, които преобладаващо са по организационни въпроси, и тази ЦИК не е създала необходимия административен капацитет, който да подпомага работата ѝ, въпреки че самите членове на комисията са признавали нуждата от това. Интересно в това отношение е докладване от 29 май 2023 г. На него е потвърдено как дълги години, в противоречие с изискванията на Изборния кодекс, комисията не е създала обучително звено, отговарящо за организацията и провеждането на обученията на членовете на избирателните комисии.