Председателят на националната огранизация на Жени ГЕРБ Ирена Соколова, която бе и депутат два мандата от партията на Бойко Борисов, бе част от 25-та юбилейна експедиция до Антарктида. Тя се включи в екипа като психолог и психотерапевт, пеше ПИК.

Ирена Соколова отиде на Ледения континент с мотива да събере материал за дисертация. Предмет и тема на изследването й е взаимодействието и общуването в малка група, в изолирана среда при трудни и екстремни условия. 

- На Антарктида с българската експедиция за първи път отива психотерапевт. Има ли нужда от такъв специалист там?

- Да, за първи път отива психотерапевт. За мене е голяма чест.  Нашите антарктици са малко и затворено общество, но от подбрани хора. Със и без психотерапевт групата се сработва добре. А и проф. Пимпирев се справя отлично като лидер. Наличието на психотерапевт може да намести отношенията.

- В екстремните условия на Ледения континент изострят ли се отношенията между хората?

- Колкото по-екстремни са условията, толкова по-голям е потенциалът за конфликти. Мястото на пребиваване е много тясно. Затова има високо ниво на агресивност. Но в случая с нашата експедиция нещата стоят различно. Всеки един от хората е влязъл със знанието за екстремните условия, които го очакват, и с мисията, която трябва да изпълни. Геолозите например, отидоха на друг остров да работят. Те трябваше да се свързват с групата, за да ни осведомяват дали са здрави, дали са добре и какво са свършили. Така е и с всички други специалисти. Всеки уважава работата на другия. Това е много голямо лекарство срещу стреса. Конфликтите възникват, когато всеки навлиза в работата на другия. На Антарктида това го няма. Всичко е установено предварително. За всяко нещо си има ред, дори и за битовизмите - кой ще готви, кой ще мие чиниите...Всички знаем, че отиваме в много обикновени и некомфортни условия.

- Хората са много любопитни да разберат условията, при които се живее на Антарктида?

- Имаме генератор, който осигурява осветление и отопление. Но той се гаси в 22 ч. и се включва в 7 ч. Така, че нощем спим на температури от рода на минус 20 градуса. Всички бяхмеи облечени с подходящи дебели дрехи и завити с термозавивки. Именно на Антарктида разбрах, че няма значение какви предизвикателства имаш пред себе си, важно е как ще се подготвиш за тях. 

- Всички си представяме, че на Ледения континент е много студено. А гледам на някои от снимките сте и без шапка?

- В момента там е лято и температурите са между минус 10 и минус 5 градуса. Проблемът на континента не са температурите, а вятърът. Когато той е силен, студът се усеща като минус 30 градуса. Има капки, които се забиват като ледени частици в лицето. Нашите костюми бяха така изработени, че да издържат на вятър със скорост от 20 м/сек.

- Какво си помислихте, когато стъпихте на континента?

- Успях. Колко е хубаво, че го направих. Антарктида е невероятно красиво място. Цветовете са прекрасни. А спокойната красота е толкова величествена. Дори в най-неблагоприятните райони на Южна Америка се раждат най-красивите и пъстрите цветя. Там лятото е много кратко и този цветен колорит компенсира. 

- Как се стига до Ледения континент? Вие как пътувахте?

- От София до Рим. И от там до Буенос Айрес. От Услая в най-южната част на Аржентина с кораб тръгнахме към Антарктида. На 15 - 20 км преди острова се прекачихме на лодки. Облечени бяхме с подходящи облекла, багажът ни бе в бидони, така че да може да се пренесе по водата. Ако паднеш в океана, за една минута умираш. 

- Какво видя цивилният човек във ваше лице на тази непозната земя?

-Дивата природа лице в лице. Видях диви животни, които не се страхуват от тебе, ако не ги заплашваш и ако не си по-висок от тях. Можеш спокойно да галиш пингвините и тюлените. 

- Ние, хората в България, пропищяхме света заради януарските студове. Помня в детството си, че е имало и по-голям мраз и сняг? Защо се разглезихме толкова?

- Защото не посрещаме зимата с добра подготовка. В България винаги е имало зима. но ние искаме да я посрещаме с летни стандарти. Не може с тениска, тънко якенце и леки обувчици да преживеем студовете. Трябва подготовка. А не оплакване. 

- Какво бихте казали на вашите колеги политиците след опита, който натрупахте в Антарктида?

- Важно е да се погрижиш за това, което правиш. Да бъдеш подготвен за всичко. Да не разчиташ само на другите. Ти си този, който обезпечаваш сигурността си и живота си. В групата ти си автор, а не само някаква част. Групата не може да те носи. 

- Какво си донесохте от Антарктида?

- Много по-голяма вяра в Бог. Видях, че Господ се е погрижил за всеки един от нас. А в битов плас си донесох едно камъче. Рожденият ми ден беше по време на престоя ми на Антарктида. И групата ми подари камък , върху който всеки написа послание към мене.