Във времена на пандемия, и непрекъснато навлизащи новости липсата на здравната карта и досие носи след себе си само недостатъци отколкото ползи. Има създадена възможност през сайта на НЗОК всеки да получи достъп до своето здравно си досие, но отново достъпът е свързан с посещение на място за издаване на УКД или чрез личен електронен подпис. Тук важно е да споменем, че се виждат само интервенции, които са отчетени и заплатени за всеки от нас от НЗОК. Това не е ефективно и работещо! Нима ако ми е правена операция, която съм платила изцяло от своя джоб не трябва да присъства в моето здравно досие ?! Това всъщност е просто отчет за това какво е платила НЗОК за мен... Здравно досие е по европейските и световните стандарти е нещо съвсем различно. То трябва да съдържа цялата медицинска документация и изследвания. В тази единна електронна система трябва да присъстват всички болници, лекари, лаборатории и аптеки. Въвеждането на такова здравно досие би пресекло много неправомерно пуснати клинични пътеки, извършването на неправомерни интервенции, изписването неправомерно на скъпо струващи и също забранени медикаменти и ред други нередности. От години в България се издава Европейската здравноосигурителна карта (ЕЗОК). Всеки може да я получи срещу заявление напълно безплатно и дава на своите притежатели възможност да получат спешна и неотложна медицинска помощ в ЕС, ако ситуацията е инцидентна. Притежанието на европейска здравна карта дава гаранция за същото обслужване, тарифа и процедури в държавата-членка: на престой, като това, което бих получила, ако бях гражданин на тази държава. За толкова години говорене и обмисляне в България все още няма въведена здравна карта. По предварителна информация, тя трябва да бъде с чип, на който се записват данните за здравословното състояние на пациента. Всеки трябва да притежава такава карта, за да посещава личния си лекар, за лечение в болница, за зъболекар, да си купува лекарства в аптеката, без да носи каквито и да било други документи със себе си като направления, рецепти, резултати от изследвания и подобни. На практика картата е "здравен паспорт", който прилича на познатите здравни картони и съдържа информация за алергии, кръвната група, контакти на близки и др. - електронно копие на здравното досие на всеки. Във времената на пандемия и хора с толкова много придружаващи заболяване, тази карта щеше да даде едно спокойствие и за медицинския персонал и за пациента. На този етап здравната карта просто се превръща в необходимост. За електронно здравеопазване се говори и уж се действа от поне 18 години насам. Преди време в публичното пространство се появиха няколко IT- компании с предложение да дарят 15 000 часа труд за здравноосигурителната система и това бе рекламирано от управляващите на специална пресконференция. Държавата, обаче не смята да се възползва от помощта, защото програмистите не познавали 25-те закона за здравеопазването, системата била стратегическа и затова трябвало да се възложи на специален изпълнител. Това се проточва твърде много във времето и само е в ущърб на хората и системата.