Той крачи към върха. В никакъв случай не се е отказал. Една загуба не може да го пречупи или да го откаже. Той просто не е такъв човек. Тези, които го познават, са наясно, че едно поражение може само да забави по пътя, но не и да го отклони от голямата цел. От мечтата, която преследва. Световният връх. Той със сигурност е един от спортистите, които носи достатъчно известност на България. Боли го обаче, че все още има хора, които не признават успехите му и си мислят, че животът му в Германия е път, осеян с щастие и рози.

А как започва всичко? Колко лишение, физическа и душевна болка е бил принуден да изтърпи, за да стигне днешния си връх. Кубрат Пулев има живот досущ като на Пепеляшка или на американски тийнейджър от гетото. Боксьорът е роден на 4 май 1981 година в София. Син е на известния боксьор в тежка категория и шампион от 50-те и 60-те години на миналия век Венко Пулев, който почина преди няколко години. Именно бащата е човекът, който изиграва основна роля за бъдещето на Кубрат Пулев. Историята е повече от трогателна. Пулев-старши е роден в края на 30-те години на миналия век. Прави сравнително добра кариера на ринга, но в живота и по-точно в любовта не му върви. Сменя жените често. Една, втора, трета...От първата си съпруга Венко има дъщеря. Втората му ражда общо четири деца – две дъщери и двама сина. Така от двата си брака

Венко има пет деца

дъщерите Ана, Виктория и Боряна, и синовете Кубрат и Тервел. Пулев-старши е добър боксьор, но в правенето на синове хич не го бива. От първите три опита – три щерки. Той обаче не се отказва, иска да има двама сина, които да го наследят в боксовата зала. Така сравнително късничко, след 50-ата си годишнина на бял свят се появява първата гордост на Венко – Кубрат. След 2 години идва и Тервел. “Освен боксьор баща им беше запален историк. Обичаше България, съветваше синовете си никога да не изоставят родината си, да я обичат и да бъдат патриоти. Затова им даде и тези имена”, споделя бивш приятел на Пулев-старши. Двамата братя влизат за първи път в залата в жк. “Младост” през 1994 година, Кубрат е на 13, а Тервел на 11 годинки. Преди това баща им обикаля столичните зали, пробва ги в “Левски” и “Академик”, но условията не му харесват. И така в ЦСКА. Първи треньор им е Михаил Таков. Бащата на Таков е един от съперниците на Венко Пулев по онова време. Двамата сополанковци приличат на закачалки, дрешките им висят отвсякъде. Кубрат тежи 40 килограма, Тервел още по-малко. Първите им мачове са при децата, но братята бързо влизат в ритъм. Таков и други треньори си спомнят, че били сред най-пъргавите за своята възраст, дори и малко напреднали. Първите уроци Пулеви взимат от баща си. Венко им купува чували и ръкавици и ги тренира в мазето в блок №225 в “Младост 2”. Винаги обаче казва: “Кубрат, ти си по-голям, отстъпвай на брат си, само се защитавай.” След време Кобрата разказва: “Той малък, малък, ама ме тряскаше по главата, а аз не смеех да го ударя, тъй като така беше казал баща ни.” Кубрат се записва в спортното училище на ЦСКА “Генерал Владимир Стойчев”. На ринга няма проблеми, но в училище не го бива. Не е бил двойкар, но не и отличник. Математиката го мъчи най-много. За разлика от него Тервел се справя блестящо, не случайно след това следва за юрист. За жалост

майка им почива рано

докато той е едва на 12 годинки. За тях остава да се грижи единствено баща им и трите им каки. Венко Пулев вече отдавна захвърлил ръкавиците трябва да изхранва по някакъв начин многолюдното семейство. Хваща се на работа, първо като таксиметров шофьор, след това кара автобус №88 в градския транспорт. “Той беше стълб на семейството и отгледа и възпита децата си, както подобава”, споделят негови близки. Най-голямата кака на боксьорите - Ана, има близнаци, най-малката Боряна има две момчета, а Виктория - момиче. Тервел Пулев също е татко, има двама сина от волейболистката Диана Ненова. В името на наследниците му няма нищо изненадващо - след Кубрат и Тервел идват още двама български владетели – Калоян и Аспарух. Единствено Кубрат Пулев все още няма наследник. Половинката му Андреа отдавна говори за деца, но и двамата споделят, че им е рано, искат първо да изградят кариери и след това да мислят за бебета. Само преди няколко дни темата отново бе повдигната, а Кубрат заяви: "Двете ми големи мечти са световната титла и да имам голяма фамилия."

Останали без майка двамата братя са най-големите приятели, бранят се един друг на улицата. Благодарение на баща си не тръгват по кривия път, избират залата вместо наркотиците. Въпреки че самият Кубрат Пулев е споделял, че е можело да избере и по-лесния начин за печелене на пари. “Хора виждаха, че имам позиция и думата ми се чува сред приятелите. Искаха да стана част от техните групи, но отказах. Не е за мен този живот, исках да пробия в бокса и го направих”, спомня си Пулев. През 2002 година е първият сериозен успех на боксьора, печели емблематичния турнир за Купа “Странджа”, а е само на 21 години. През 2005-а завоюва бронзов медал на световното първенство в Китай, а през 2006-а - и на европейското в Пловдив. Идва 2007 година, една от най-тъжните в живота на братя Пулеви. В началото на месец септември Кубрат е на турнира “Златен пояс” в Констанца (Румъния). С него е личният му треньор Михаил Таков и селекционера на националния отбор Ангел Ангелов. Кубрат стига без проблеми до финала, но...точно в деня, в който боксьорът трябва да излезе, за да спечели златния медал, защото той е абсолютен фаворит, от България долетява ужасната новина. Баща му е на легло, всеки момент ще си отиде от този свят. “Събирай си багажа и се връщай в България. Никакъв турнир, няма да се биеш”, казват Михаил Таков и Ангел Ангелов. Кобрата се прибира моментално в София, но...заварва баща си починал. Не успява да го види жив, за да чуе последните му думи, желания или наставления. “За Кубрат баща му беше идол, както на ринга, така и в живота. Обичаше го и

прие тежко смъртта му.

Той обаче не изразява емоционално мъката си. Боляло го е, мъчно му е било, но не изпадна в тежка депресия, вдигна се и продължи напред”, разказват негови приятели и треньори за най-тежкия момент в живота на боксьора. Всичко се случва няколко дни преди световното първенство в Чикаго. Жребият не е благосклонен към българина, изправя се срещу една от легендите в аматьорския бокс – италианеца Роберто Камареле, който впоследствие става и олимпийски шампион. През 2008 година съдбата му поставя ново изпитание. Пулев участва на първата си и последна Олимпиада като аматьор. Губи злощастно още на старта от млад кубинец. В България го сриват до земята, в боксовите среди започват да шушукат, че той е поредният, който не става за нищо. През това време шеф на федерацията по бокс е Марин Димитров. Кубрат не му спестява нищо, критикува го постоянно, твърди, че в националния отбор тъне мизерия и хаос. И е така, пари няма, боксьорите нямат ръкавици, чували, анцузи. Бият се в мухлясали зали. След Олимпиадата идва и Европейското в Ливърпул (Англия). Кобрата става европейски шампион и приключва с аматьорския бокс. “Взимах заплата 800 лева. Всъщност, получавах по 500 и после звънях по сто пъти, за да си прибера останалите 300. Моята заплата и на Детелин Далаклиев бяха най-високите, представете си останалите момчета как са живели. Все си виках, айде още един медал за България, айде още един медал, но в един момент реших и приключих с аматьорите”, споделя боксьорът. В най-трудните години един от хората, които постоянно помагат на Кубрат, е благодетелят на “Литекс” Гриша Ганчев. Дълго време боксовият клуб носи името “ЦСКА – Литекс” и е безспорен №1 у нас. Не само това, Кобрата минава за любимец на Гришата. “Често му помагаше с пари. Семейството на Кубрат живееше трудно, не мизеруваше, но и не можеше да си позволи всичко. Ганчев няколко пъти му е давал средства”, казва източник на БЛИЦ. През 2008 година обаче бившият състезател по борба решава да прекрати издръжката на клуб “ЦСКА – Литекс”, заради финансовата криза. Парите спират и е време Кубрат да се ориентира в живота. Взима едно от най-трудните решения в кариерата си, да напусне клуба, националния отбор и като цяло аматьорския бокс.

Връщане назад няма

веднъж откаже ли се и премине при професионалистите, не може повече да се бие като аматьор. Доста преди Олимпиадата в Пекин германската фирма “Универсум” се свързва с него и му предлага договор. Да стане спаринг партньор и да помага в подготовката на боксьори в Германия. Отлична възможност на първо време да трупа опит и да се докосне до големия професионален бокс. Договорът с немците му дава привилегия след време, ако го харесат, да остане в Германия и да се бие за някои от професионалните клубове. Дали са го харесали?! Отговорът вече е налице. Кубрат Пулев е идол в Германия, спечели два шампионски пояса и е кандидат за световните титли на Владимир Кличко. Момчето от мазето в “Младост 2”, което изтърпява всички житейски неволи, вече е световна звезда. Уважават го и дори в Берлин кръстиха хотел с името “Кубрат”. Българин със същото име купил хотела, който се казвал по друг начин. Нашенецът също се казва Кубрат и впоследствие преименувал хотела – в своя чест и заради успехите на най-добрия български боксьор.

На 19 септември 2009 Кубрат Пулев дебютира на професионалния ринг. В първия си мач българинът разби румънеца Флориан Бенке с технически нокаут. Последваха още 19 поредни победи за общо 20 последователни успеха. Пулев спечели вакантната Интерконтинентална титла на 22 октомври 2011 година след бой срещу Травис Уокър. На 5 май 2012 дойде и вторият сериозен успех - Кобрата спечели Европейската титла, след като надви Александър Димитренко с нокаут в 11-тия рунд. 

Стъпка по стъпка, тренировка след тренировка, тонове удари в главата и десетки спаринги го изправиха пред заветната цел. На 15 ноември 2014 година Кубрат Пулев се изправи срещу все още тоталния доминант по това време Владимир Кличко. Двубоят за шампионските пояси се превърна в събитието на цялата година за България. Няколко месеца преди него голямата игра около организацията мина всякакви граници. Първоначално двамата трябваше да се срещнат през септември, но травма на украинеца отложи двубоя за ноември. Още тогава се появи версия, че Кличко вероятно бяга от допинг и затова е поискал нова дата. Това бе и една от темите, които Пулев използва, за да дразни противника. Но и това не спря мощната и добре смазана империя на братята Кличко. Те така подготвиха почвата, за да бъде всичко сигурно за успеха на Владимир. Стигна се до циркове в дните и часовете преди мача. Дори бе отказано на Пулев да се бие със собствените му ръкавици... Истината е, че и клубът на българина - "Зауерланд" не успя да се пребори и да защити интересите на Кубрат. Появиха се различни информации за поведението на германците, един от които, че не са платили нужните пари, за да може българинът да претендира за всички шампионски пояси на Кличко. Освен това треньорът Ото Рамин така и не успя да го подготви максимално добре за двубоя.

И последва загуба.
Кличко нокаутира Пулев в 5-тия рунд

Българинът бе на колене. Временно. След двубоя се роди онази реплика, която стана част от фолклора - "Продължаваме напред". Кобрата продължи, не си позволи да се оправдава. "Благодаря на българската публика. Българите не се предаваме, продължаваме напред. Това че имаше късмет, не значи че се предаваме. Българите сме големи и велики, да знаете, никога не се предаваме. Обичам ви." Последва слизане от сцената. За кратко. Време, в което Кобрата премисляше грешките, анализираше и отново тренираше. Смени треньора си и заложи на Ули Вегнер. Имаше голяма вероятност българинът да напусне "Зауерланд", за да потърси друго по-добро предизвикателство, но остана верен на германците. Винаги ги е ценял и уважавал заради дисциплината, условията и точността, при които работи в последните 7 години. С новия треньор Пулев вече изигра три мача, победи и в трите. Класата на първите два съперника не бе висока. В третия мач обаче Кубрат победи Дерек Чисора и завоюва за втори път европейската титла. Сега обаче тя няма да остане негово притежание, тъй като изтича срокът за защита. Целта пред българския боксьор обаче не е защита на този пояс, а преследване на големите шампионски колани. Тези, които вече са притежание на Тайсън Фюри, прекратил наказателната акция на братята Кличко в последните 20 години. "Искам нов мач с Кличко, имам да му връщам. Дано се съгласи", каза преди няколко дни Кубрат Пулев. Българинът със сигурност е натрупал опит от грешките си и няма да ги повтори. Той крачи към върха и не се е отказал.../БЛИЦ