Управляващите от „Прогресивна България“ поставят като ключова цел дефицитът в бюджета да бъде овладян в рамките на 3%, а първите мерки ще засегнат най-вече неефективните разходи в публичната сфера. Това заяви пред БНТ депутатът Константин Проданов, председател на временната парламентарна комисия по бюджет и финанси, ден след като вицепремиерът и финансов министър Гълъб Донев представи първия пакет за финансова дисциплина.

Според Проданов мерките са "само началото, а не краят", защото преди окончателния бюджет трябва да бъде направен подробен анализ на реалното състояние на публичните финанси.

Основната линия е ясна - повече ефективност, повече оптимизация и отказ от практики, които държат бюджета под постоянен натиск

"Амбицията на правителството на Румен Радев е да се вместим в 3% бюджетен дефицит“, заяви Проданов.

По думите му това не е само политическо намерение, а цел, записана директно в програмата на „Прогресивна България“. Той подчерта, че много лош сигнал би било България да не се справи с дефицита в първата си година в еврозоната, затова са необходими по-твърди действия в публичната сфера.

"Тези мерки са само началото, а не края. Не гледам на тях като лоши и добри, важно е публичните финанси да бъдат поставени под контрол“, обясни Проданов.

Според него идеята е дефицитът да се използва целево, а в добрите години държавата да се стреми към баланс или дефицит, близък до нулата, за да трупа резерви за по-трудни периоди. „В добрите години да се стремим към дефицит близък към нулата и да трупаме пари за по-лошите години“, каза той.

Най-конкретната мярка, потвърдена от Проданов, е указанието от 1 септември всички министерства да намалят разходите си с 10%. Той обаче подчерта, че това няма да означава намаляване на заплатите на служителите

"От 1 септември сме дали указания на всички министерства да намалят разходите с 10%, но да не се намаляват заплатите. Това ще стане със съкращаване на незаети щатове“, каза депутатът от „Прогресивна България“.

Проданов обясни, че подходът е съобразен със състоянието на пазара на труда. Според него директното съкращаване на хора би било проблем в условия на икономически спад и висока безработица, но сегашната ситуация е различна. „Оптимизацията, която предлагаме, е много по-щадяща в условията на прегряващ пазар на труда. Сега, ако излезеш на пазара на труда, можеш много лесно да си намериш работа, т.е. пазарната конюнктура ни помага в момента“, заяви Проданов.

По думите му всяко ведомство ще прецени как да извърши оптимизацията, а подходът ще бъде на база анализ, а не механично орязване.

Проданов посочи, че сред първите стъпки е замразяване на заплатите на министри и депутати.

За чиновниците такова замразяване няма да се прилага, но заплатите им ще се определят година за година според конкретни показатели, включително приходите

Особено остро беше поставена темата за възнагражденията в бордовете на държавни предприятия. Проданов заяви, че има случаи със заплати от 20 000 до 30 000 лева - много над възнаграждението на президента. По думите му подобни разлики не са морално издържани, независимо дали става дума за печеливши или губещи предприятия.

Той отхвърли твърденията, че „Прогресивна България“ залага на популизъм със замразяването на възнагражденията на министри и депутати. Според него мярката е част от по-широк опит за възстановяване на реда и баланса в публичните финанси.

Проданов не се ангажира с окончателна позиция дали държавните служители ще започнат да плащат осигуровките си по нов начин. Той заяви, че това предстои да се изясни.

Темата остава сред чувствителните въпроси в бюджетния дебат, защото засяга както разходната част на бюджета, така и равнопоставеността между публичния и частния сектор. Засега управляващите поставят фокуса върху по-бързите и по-ясни мерки - оптимизация на разходите, съкращаване на незаети щатове, ограничаване на прекомерни възнаграждения и по-строг контрол върху публичните пари.

Проданов подчерта, че не се предвижда изкуствено напасване на бюджета чрез прехвърляне на приходи от бъдещи периоди към настоящия.

На въпрос дали „Прогресивна България“ ще повтори практиката да се изтегля плащане на данъци от следваща година към текущата, както е било направено с банковия сектор, той отговори категорично: "Няма да уйдурдисваме"

Проданов очерта тежката сметка, пред която е изправен бюджетът. По думите му към края на април дефицитът е 1,4%, или около 1,7 млрд. евро. Към това се добавят около 2 млрд. евро неразплатени, но фактурирани от държавата дейности, още около 1 млрд. евро по общинската програма, както и несигурността около средствата по Плана за възстановяване и устойчивост.

"Към днешна дата без тези мерки нещата изглеждат много зле. Имаме общо дупка към 7 милиарда евро, а във фискалния резерв са 6,8 млрд. евро, който не препоръчвам да бъде изхарчен“, заяви Проданов.

Той уточни, че във фискалния резерв има около 6,8 млрд. евро, но неприкосновените средства са около 3 млрд. евро и не бива да се пипат изцяло, защото държавата би останала без буфер.

"Дългът е неизбежност в момента. Въпросът е кога да го изтеглим. Според мен трябва да го направим по-скоро, защото конюнктурата в момента е по-благоприятна“, каза Проданов

Допълни, че не е проблем част от дълга да бъде емитиран и на вътрешния пазар, защото това може да има антиинфлационен ефект.

Въпреки строгия тон за разходите, Проданов даде ясен сигнал, че капиталовата програма няма да бъде жертва на бюджетната консолидация. "Инвестициите ще бъдат приоритет в новия бюджет, те няма да се режат“, заяви той.

Така управляващите се опитват да разграничат два вида разходи - текущи, които могат да бъдат оптимизирани, и инвестиционни, които трябва да останат двигател за растеж. Именно това е и една от ключовите линии в новия бюджетен подход - дисциплина в администрацията, но без отказ от проекти, които могат да носят икономически ефект.

Проданов подчерта, че конкретните сметки ще станат ясни след анализа, но посоката вече е зададена. Целта е бюджетът да бъде ефективен, публичните финанси да бъдат стабилизирани, а България да покаже в първата си година в еврозоната, че може да управлява дефицита без паника и без отказ от инвестиции.