Олигархът Христо Ковачки се ожени за фолкпевицата Деси от Рударци и вече има две деца от нея.

Красивата брюнетка заряза чалгата и стана бизнесдама. Историята на двамата е разтегната в дълго изчакване и неувереност, докато стрелите на Амур ги пронижат в сърцето и в портфейла, пише ПИК.

Всичко започнало в далечната 1998-а. По това време Деси е певица, любимка на публиката и получава стотици писма от влюбени фенове. Тя е на върха на кариерата си, безспорна звезда. Логично е един водещ бизнесмен на рождения си ден да покани харесвана певица да повесели гостите му. За Деси това е поредното участие, съпровождано от емоцията на песента, аплаузите на публиката, редичката почитатели, гледащи я с възхита и протягащи снимката й или обикновен бял лист за автограф.

Сигурно е поздравила и рожденика и му пожелала всичко хубаво и много щастие, защото това е част от програмата. Тогава обаче младата жена едва ли е подозирала, че от това всичко хубаво, което е пожелала, най-хубавото в живота на г-н Ковачки ще бъде тя. Ако бе предполагала, че този мъж ще представлява нещо важно в живота й, певицата едва ли щеше да си тръгне толкова бързо в онази вечер. А тогава след изпълнението си Деси раздала набързо обичайните автографи, качила се на колата и си тръгнала. От Христо Ковачки й останал спомена от ръкостискането, когато ги представили един на друг.

Всичко можело да свърши дотук, но явно Господ бил решил друго. Но не бързал. Изминали доста месеци, докато бизнесменът и артистката се срещнали отново, пише "Стандарт". Той пак бил сред публиката, а тя на сцената. И пак любезно ръкостискане и нищо повече. Но явно по-късно явно нещата съвсем са узрели. В заведението на Тони Стораро Деси била специалният гост в програмата. Този път Христо Ковачки решил, че времето за бездействието е изтекло. Тръгнал без никакво намерение да отстъпва от това, което си е наумил. А то било да вземе телефона на звездата. Обяснил своето желание по най-традиционния начин: Да си поговорим някога.

По принцип Деси няма навик да дава телефона си на всеки. Още по-малко на хора, които почти не познава. Понякога с по-настоятелните си фенове дори постъпва малко непочтено: дава има грешен телефон. Този път обаче под влияние на някаква странна сила тя продиктувала истинските числа на своя мобилен апарат.

И не след дълго г-н Ковачки звъннал. После пак и пак. Дълги разговори. Разхождане по енциклопедията, която кавалерът явно познавал като пръстите на едната си ръка. От цялата тази телефонна сага дамата разбрала едно: че от другата страна на линията има интересен събеседник, чаровен мъж и човек, с когото винаги е приятно и има аз какво да се говори. За бизнеса му научила, че има две-три заведения, че не е от най-богатите и че дори във времето, когато тя има шофьор, той кара колата си сам.

Най-после след много часове със слушалките дошъл моментът на сгледата. Първата среща обаче предвещавала доста неприятности. Деси чакала на уреченото място, мъжът не идвал, което е най-голямата обида за една дама. Тя почти се вбесила, готова да си тръгне. Петнадесетина минути след уречения час бизнесменът не идвал. Да чака ли още? Не. И точно в този момент кола спряла пред краката й и отвътре изскочил Христо. Закъснял малко по-малко от четвърт час. Всъщност през следващите години Деси ще свикне с тази негова неточност, но първата среща едва не се оказала фатална.

Пет минути след като се видели очи в очи, Деси вече била влюбена. Причината по думите й: чарът на Христо, това, че той е отличен събеседник и невероятната му харизма. Може бизнесменът и да е бил амбициран заради многото време, в което Деси отказвала да се срещне с него.

Месеци след описаната случка, двамата решили, че трябва да опитат да живеят заедно. Защото, както е известно, съвместното съжителство дори и между влюбени не е най-лесното нещо. Експериментът явно се харесал и на мъжа, и на жената, защото скоро след това Христо и Деси се оженили. Месецът бил май, годината 2002-ра, черквата "Света Неделя", ресторантът "Европа", където се срещнали за първи път, а кумът е Ивайло Мутафчиев.

Говори се, че в този решителен момент тъстът недооценил зет си. По-точно той априори смятал, че не е роден още мъжът, достоен за дъщеря му. Добре, че тъщата била на друго мнение: тя намирала съпруга на дъщеря си за много добър и грижовен човек.

Александра-потомката на дядо Атанас.

В дома на семейство Ковачки дъщерята Александра е началничката.

По простата причина, че тя командва главата на семейството, а той останалите. Красавицата носи буквичката на дядо си по бащина линия Атанас. Появата и преди седем години прави и двамата съпрузи по-отговорни. Променя ги към добро. Между дъщерята и бащата още от първата среща се заформя здрава връзка.

Те не могат един без друг. Малката е любознателна, очарователна, изключително енергична. Нейната страст е спортът. Тя кара ски, плува, с баща си играе шах. Обича да чете, като заради любовта си към г-н Ковачки е научила и страстно рецитира любимия му автор Робърт Бърнс.

Бащата и дъщерята се обичат много. Майката понякога иска да сложи ред вкъщи, да прояви родителската си взискателност и строгост. Това обаче обикновено е обречено на провал./ПИК