Премиерът Росен Желязков и финансовият министър Теменужка Петкова обявиха част от промените, които най-вероятно ще бъдат предложени в ревизирания Бюджет 2026 спрямо първоначалния проект. Както Lupa.bg извести по-рано днес, приемат се почти всички предложения на бизнеса за отпадане на вдигането на осигуровките, на данък "дивидент", на софтуера за приходите СУПТО, концесията на тотото и др.

Всичко това обаче отваря допълнителна дупка в бюджета."Търсят се 1.49 млрд. евро (почти 3 млрд. лева)", поясни Петкова. Тя уточни, че те ще се намерят предимно чрез орязване на капиталовата програма. Според премиера Росен Желязков ще отпаднат проекти в сферата на отбраната, регионалното развитие и транспорта. 

"Новата бюджетна процедура ще отнеме толкова време, колкото е необходимо. Ще бъдат разгледани всички постъпили предложения от социални партньори, партии и опозиция", каза на пресконференцията си днес Росен Желязков. Той добави, че правителството ще направи всичко възможно до края на 2025 г. България да има закон за държавния бюджет за 2026 г.

Какво отпада от бюджет 2026?

• Увеличението на пенсионната осигуровка с 2% - 600 млн. евро по-малко приходи
• Повишението на данък "дивидент" от 5 на 10% – 340 млн. евро по-малко приходи
• Задължителното въвеждане на софтуера за управление на приходите (СУПТО) - 320 млн. евро по-малко приходи
• Предложените държавни гаранции от 2 млрд. евро за евентуална покупка на "Лукойл Нефтохим" от държавата

Засега няма яснота дали остава предложеното повишаване на максималния осигурителен доход от 4130 лв. на 4600 лв., което според работодателските организации е прекомерно. Председателят на КРИБ Кирил Домусчиев предложи да се помисли дали и тази мярка да не отпадне, защото на протеста в понеделник той е видял много млади хора, които биха били засегнати негативно от предложението.

Правителството ще отговори на очакванията за премахване на автоматичния механизъм за нарастването на заплатите в публичния сектор. В момента подобен механизъм е въведен за определянето на минималната работна заплата (от която зависят някои социални плащания), а също и заплатите на учителите, университетските преподаватели, военните, полицаите и други служители в сектор "Сигурност".

На този етап няма да има промени в определянето на минималната работна заплата (МРЗ), както и на свързаните с нея плащания на приемните семейства и личните асистенти. Деница Сачева от ГЕРБ обаче обясни, че има огромен проблем със заплатите на личните асистенти (1.4 пъти от размера МРЗ). Разходът на бюджета по това перо е нараснал лавинообразно от 3.5 млрд. лв. на 8 млрд. лв., а самите лични асистенти са се увеличили от 12 500 души на около 90 000 души, посочи Сачева. Според нея тук има огромни злоупотреби, но поради "политическата злоупотреба на хората с увреждания през 2019/2020 г." партия ГЕРБ не би се наела да прави реформа без "сериозен политически консенсус" по темата.  

За да се съкратят разходи, ще се преразгледа и капиталовата програма, за която в първия вариант бяха заложени около 7,7 млрд. евро. Това ще стане в годината, в която трябва да приключи изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост. По думите на Желязков ще се "преразгледат" проекти в сферата на отбраната, регионалното развитие и транспорта. По принцип завишаването на капиталовите разходи се ползва и като буфер в бюджета, което значи, че в ревизирания си вариант финансовият план на държавата ще е и с по-малко резерви.

Кабинетът обаче не смята да резивира средствата за инвестиционната програма с общинските проекти, която вече набъбна на над 8 млрд. лв. Според Росен Желязков тези средства не трябва да се преразглеждат с оглед на справедливото развитие на регионите.

Очакванията на бизнеса за 10% съкращения в държавната администрация биха довели не до приход, а до първоначален допълнителен разход за обезщетения от около 500 млн. лв., посочи Росен Желязков, но въпреки това обеща административна реформа.