Голяма част от хората, които имат възможности и достъп до култура, не могат да се възползват от тях заради своята заетост, а тези, които имат време - нямат възможност - било заради средства, било заради липса или пространствен достъп.

Това каза пред БТА д-р Цветелина Стоянова от „Маркет линкс“. Тя е социолог, изследовател и учен, анализирал данните от емпирично социологическо проучване, което касае потреблението на културни продукти и услуги. Изследването е поръчано от “Фабрика за идеи“. Стоянова прави уговорката, че проучването изключва най-маргинализираните общности - ромите.

„Виждам как някои изкуства загиват - като цирка. Сега има нови форми на цирка, като, например, огненото изкуство, което е по-популярно.

Доста такива младежи се занимават и биват наемани по различни събития, за да го представят. Но като цяло традиционният цирк, въпреки че сме виждали представление на „Цирк дьо солей“, където цените на билетите бяха огромни, а посещаемостта - много голяма", допълва д-р Стоянова.

Библиотеките също са застрашени от изчезване.

Очевидно, интернет, с цялото море от информация, замества библиотеките, но не и в по-малките населени места. Там по-възрастните хора все още посещават библиотеки или заемат книги, казва още социологът.

„Това, което ние виждаме обаче, не означава, че населението няма достъп до културни продукти. Просто част от тях минават през други канали, не на живо, да минават през телевизия или през радио“, допълва д-р Стоянова.

Янина Танева от „Фабрика за идеи“ и инициативата „Резиденция Баба“ коментира пред БТА предложението да се раздават ваучери за култура:

„Това е предложение, което в момента още в ембрионална фаза. Трябва да сработи с финансисти и икономисти, за да можем да го предложим по-подробно. Със сигурност, обаче данните, които видяхме в изследването и в анализа на изследването показват, че

60% от хората не посещават културни събития и мероприятия заради липса на средства.

Това, което може да помогне, е система, която подпомага това посещение“.

„Във Франция, например, има такава система, имало е и в някои български градове. Въпросът е да се обобщи тази информация и да се види какво работи и какво - не. Биха могли да се направят и карти с квотен достъп до събития - за пенсионери и за младежи. Защото, ако ние изпуснем младежите и младите хора от културния живот, това е нишка, която много по-скъпо ще ни бъде след това като общество да наваксаме и дефицитите, които това носи“, казва още Танева.

По думите ѝ българите над 55 и живеещите в малки населени места, особено в Северозапада, са с най-голям риск от социална изолация и бедност.

„Някой може да каже, че културата не е първичната нужда на хората, защото няма какво да ядат. Не говорим, разбира се, за този случай говорим, а за онези 60%, които казват, че биха посещавали културни събития“, коментира още Янина Танева.

ПРИТЕСНИТЕЛНА СТАТИСТИКА

Според проучването 43 процента от пълнолетното население на България не е посетило нито едно културно събитие през 2022 година, включително, заведения с жива музика.

• 66 на сто от анкетираните са посещавали поне веднъж исторически забележителности,
• 65 на сто - събори, фестивали - 54 на сто.
• Едва 38 процента са посетили кино, театър, концерт с попфолк или изложба.

Най-непопулярни са цирковите представления, класическата музика, литературните четения и библиотеките, сочат данните от проучването.

Те показват, че 60% от жителите на селата биха посещавали културни събития, ако имаха повече пари, а 40 на сто - ако такива събития са организирани в тяхното или близко населено място. Най-голям дял от жителите на селата биха проявили интерес към концерти, народна музика и танци, театър, кино и концерт.

Близо 50 на сто от анкетираните не са прочели нито една книга през 2022 г., показва проучването / Източник: Lupa.bg