10.11.2018, 09:56 | Природа
СПОДЕЛИ:
Есен 2018 е на път да попадне в топ 5 на най-сухите за последните 70-80 години. Това заяви пред „Монитор“ климатологът проф. Георги Рачев. Според прогнозите септември се е оказал с 2 градуса над нормата, октомври - с около 2,5, а до момента ноември е дори с 4-6 градуса по-топъл от нормалното. В същото време това ще е и периодът с най-малко валежи, особено за Западна България. На някои места пък дъждовете са били от порядъка на 10-20 л на кв/м, което на практика е минимално количество. В отделни територии на страната пък изобщо не е валяло. „Ако не вали в близките десетина дни, а според прогнозите времето ще продължи да е сухо, реколтата може да бъде компрометирана. Да не говорим, че за ноември дори е нормално вече да има снежна покривка, а поне до 25-и няма такива изгледи“, обясни проф. Рачев. Надеждата била, ако в края на месеца се образува средиземноморски циклон, който да предизвика значителни количества дъжд и за 1-2 дни, да се изпълни месечната норма. „Но това не е разрешение на проблема със засушаването, защото есенните посеви се нуждаят от влага. Когато обаче сме имали продължителен период на суша, то няма влага в първите 40 см от почвата и посевите не могат да покълнат. Така че обстановката за селскостопанските производители никак не е лека“, обясни проф. Рачев.
Показателни за засушаването били и ниските нива на водите в реките и езерата в планините. В Пирин например са паднали с половин метър, а реките на места били изцяло пресушени. Не било по-добро положението и в Рила. Затова и експертите се надяват през януари да има повече валежи, за да се компенсира дефицитът на водния баланс. Топлата и суха есен обаче не е характерна само за нашата страна, но и за целия Балкански полуостров и Източна Европа. В Германия например нивото на Рейн е едно от най-ниските за последните 50 години. В Италия и Испания пък се наблюдава обратното явление. Там буквално бяха потопени от дъжд, а водите взеха 30 жертви.
„Има наслагване на някои специфични синоптични обстановки и това доведе до това дълго задържане на това дъждовете в Италия и Испания и на топлото време на Балканите и Централна и Източна Европа“, коментира проф. Рачев. Рекорди са отчетени и в европейската територия на Русия. В Москва и Санкт Петербург бяха измерени най-топлите дни, откакто съществуват метеорологични измервания там. Неслучайно преди няколко дни стана ясно, че този октомври е най-топлият в северното полукълбо и специално в Русия. „Няма студ, който може да слезе към България. Русия е най-голямата по територия държава в света, но и най-студената. Тя е по-студена от Канада и Финландия, което е в противовес с това, което се случи през октомври. Навсякъде в европейската част на Русия температурите са с над 3 градуса по-високи, а в Сибир има места, които са с 8 градуса над нормата. Това е уникално. Имайте предвид, че през 1967 година никой не е мислил за глобално затопляне“, поясни климатологът. Според проф. Рачев хората като цяло са станали по-чувствителни към всяко изменение и на пръв поглед се създава усещането за нещо уникално.
„Наистина не е типично това засушаване в Източна Европа, както и валежите в Сардиния и Северна Италия. Но към 15 ноември се очаква промяна в общата атмосферна циркулация. Тогава температурите у нас ще се понижат, но не драстично“, каза още проф. Рачев. Така максималните ще са между 10-13 градуса, а минималните около 2, но в котловинните полета ще паднат и под нулата. След 22 ноември температурите ще продължат да се понижават и може би в края на месеца ще стигнат до нормалните за сезона. „Сушата обаче продължава. Дотук се движим с 4 градуса над нормата, така че се очаква и ноември да е над нормата“, допълни Рачев. Все още синоптиците не могат да дадат точни прогнози кога се очаква първият сняг. За целия Балкански п-в обаче и за България зимата се очертава да бъде по-топла с около 1-2 градуса.
„Предишните три зими също бяха доста топли, включително и миналата, но имаше разминаване в отделните месеци. Лятото у нас започна много рано, още през април имаше много високи температури. Юни и юли пък имаше много валежи, което остави в хората впечатление, че лятото е хладно, което не е точно така. Температурите бяха нормални. Валежите бяха 400 процента над нормата на места. В резултат на това зърнената и зеленчуковата реколта бяха на много високо ниво. Произведохме 10 млн.т зърно, царевицата се очаква над 3 млн. т и слънчогледът около 2 млн.т. Това е уникално за територията на България. Малко по-зле беше по отношение на картофите. Така че, когато има дъжд, има и реколта. Когато е сухо, не е така. Затова обръщам внимание на това засушаване“, каза още проф. Рачев. У нас продължава да има ясно разграничени четири сезона и хипотезата за размиване на сезоните не е вярна. В това е категоричен климатологът проф. Рачев.
„Ние винаги сме били на границата между умерения и субтропичния пояс и сме имали ясно разграничени четири годишни времена. Няма нищо в това, че някой пролетен или зимен месец са по-топли. Това е въпрос на циркулация. В интерес на истината обаче трябва да се знае, че топлото полугодие у нас е по-дълго. Имаме седем месеца с широколистна растителност - от април досега“, обясни Рачев. Той изтъкна, че ние сме близо до Средиземно море, което е най-голямото вътрешноконтинентално море на земята, и това оказва влияние върху климата. Експерти обаче отчитат тенденция от 1975 година досега в страната ни да става все по-топло. Забелязва се скок на температурите през цялата година. Така например зимите вече са с около 0,5-1 градуса по-топли, а летата - с около 0,2 - до 0,4 градуса. След две години ще бъде ясна и новата норма, която ще важи за периода 1991-2020 година. Тогава ще имаме и по-ясна представа за промените, настъпили в климата. Учените са категорични, че когато имаме данни за 30-годишен период, тогава може да се говори за промени в климата. Глобалното затопляне е факт Глобалното затопляне е абсолютен факт. То се усеща навсякъде по света. Така и 2016 година беше обявена като най-топла за целия свят.
Тогава и влиянието на природния феномен Ел Ниньо, затоплящ няколко милиона квадратни километра екваториална вода в Тихия океан беше доста силна. Тогава температурата беше с 1 градус по-висока от средната за 20-и век. „Това е много сериозно затопляне. 2017-а беше втората най-топла година - с 0,86 градуса, а 2015 година - третата с повишение от 0,8 градуса. Тази година върви към влизане на топ 5 на най-топлите години, но по всяка вероятност няма да може да постигне рекорда на 2016-а. Но забележете, че сред най-топлите години са последните пет. Нищо, че някъде е по-студено, а някъде по-топла. Цялата земна повърхност вече е по-топла от температурите на 20-и век с около 0,7 градуса“, коментира още климатологът. Според него обаче не бива да забравяме, че 2/3 от земята е вода и океанът поглъща огромни количества топлина. Според проф. Рачев много са факторите, които влияят върху глобалните температури, но така или иначе, по света навсякъде се отчита тенденция към увеличаване не само на месечните температури, но и на годишната стойност. „В момента няма студ и особено в северното полукълбо ледът е малко.
Дори прогнозите бяха, че тази година ще е първата, в която не трябваше да има лед. Оказа се, че не е така. В Северния ледовит океан той достигна 4,5 млн. кв.км, като това беше минимумът, а прогнозите бяха да вече да е под 1 млн. Така че нещата не са толкова прости“, обясни Рачев. Той обаче изтъкна, че вече липсва т.нар. паков лед, като на негово място се натрупва сезонният. Той обаче е нетраен.
„Как ще се отрази това след около 5-6 години, никой не може да каже още от сега. Но северното полукълбо се затопля много по-бързо отколкото Антарктида. Тя още дълго време ще остане студена. Живеем в интересно време. Човешката дейност пряко влияе върху климата“, добави климатологът. Той изтъкна, че влиянието на човешката дейност ще се усети и само след около седмица, когато в целия Балкански п-в ще бъдат запалени няколко десетки милиона печки, които ще влошат качеството на въздуха. За решението на този проблем обаче била необходима национална програма./БЛИЦ
Времето в четвъртък: Жега до 37° и краткотрайни дъждове на места
06.08.2026, 09:10 | Природа
Юли тази година е бил най-хладният и валежен от 2019 г. насам
03.08.2026, 08:24 | Природа
Предупреждения за опасни горещини в следващите дни
03.08.2026, 07:55 | Природа
Ще цвърчим като сръбски наденички от 5 август
01.08.2026, 06:53 | Природа
Времето през август: Горещ въздух от Африка носи 40-градусови жеги
31.07.2026, 08:09 | Природа
Продължава изграждането на нови паркоместа в Перник
06.08.2026, 11:22
Върви почистване на главен път от квартал „Бела вода“ до кв. „Църква“
06.08.2026, 10:57
Четири сигнала до пожарната в Перник за денонощие, пожарникарите призовават към повишено внимание
06.08.2026, 09:43
Много заразен вирус върлува в Перник
06.08.2026, 09:28
Проверки за спазване правилата за пожарна безопасност по време на жътвената кампания в Перник
06.08.2026, 07:51
Ето какви забавления ще има през август в Перник
06.08.2026, 00:48
Пернишки експерт за фишинг измамите: Проверявайте съмнителните линкове в bezopasno.net
05.08.2026, 15:42
На 95 години почина Лиляна Десова
05.08.2026, 15:18
Радев: Работи се активно за запазването на средствата по Плана за справедлив преход за въглищните райони
05.08.2026, 14:57
Звезди от световна сцена в Перник ще пеят на Пернишката крепост
05.08.2026, 14:01
„Топлофикация Перник“ напредва с дигитализацията на отчетния процес
05.08.2026, 11:48
Радев: Работи се усилено за спасяване на средствата по Плана за справедлив преход за Стара Загора, Кюстендил и Перник
05.08.2026, 11:34
Вече няма чакащи с години за присъединяване към мрежата на „ВиК“ в Перник
05.08.2026, 11:22
След сигнали: Санкции за шумни младежи и предупреждения заради тормоз над жена в Перник
05.08.2026, 10:03
Непълнолетни с електрически тротинетки санкционирани при нощна проверка в Перник
05.08.2026, 10:00
По-малко тежки катастрофи в Пернишко от началото на годината
05.08.2026, 09:30
Здравният министър Катя Ивкова и депутата от Перник Мартин Жлябинков обходиха здравни заведения в Перник
05.08.2026, 09:06
Извънредният и пълномощен посланик на Иран на посещение в музея в Перник
05.08.2026, 09:02
Млади мъже от Перник в инициатива „Перник подкрепя своите пенсионери“
05.08.2026, 08:57
5 случая на хепатит от началото на юли до сега в Перник
05.08.2026, 00:32
Зрелищен финал на гонка край Ропотамо: Кола с испанци изхвърча в дере след бягство от патрул
06.08.2026, 13:07
Маратонец от Витоша 100 едва не умря от бягането
06.08.2026, 13:04
Парламентът плаща близо 6 млн. евро на Евгения Банева заради отнети морски имоти
06.08.2026, 12:57
Забраниха на летовници асансьора в хотел на Златните
06.08.2026, 12:49
Трагедия във Варна: Родилка загуби бебето си и обвини лекарите, болницата с отговор
06.08.2026, 12:43
Повдигнаха обвинения на 8 души за производство и разпространение на фентанил за над 157 млн. евро
06.08.2026, 11:52
Проект за изграждане на 13-етажна "мегаджамия" разгневи жителите на Лондон
06.08.2026, 11:49
Продължава изграждането на нови паркоместа в Перник
06.08.2026, 11:22
От 9 август цените на етикетите само в евро
06.08.2026, 11:17
Върви почистване на главен път от квартал „Бела вода“ до кв. „Църква“
06.08.2026, 10:57
Още един нов треньор в Детско-юношеската школа на „Струмска слава“
06.08.2026, 10:51
Важно и удобно за всички брезничани: Безплатно активират приложението еЗдраве
06.08.2026, 10:45
При 37 градуса: Шофьор на автобус свали дете със специални потребности край Долна Митрополия заради изтекла карта
06.08.2026, 10:35
Симеон Матев: Критично ниското ниво на Дунев е резултат от продължителното засушаване в Западна и Централна Европа
06.08.2026, 10:09
Анна Митова: Всяко трето заведение на Черноморието ни е с нарушения
06.08.2026, 10:05
Младежи от България, Хърватия и Турция се събират в Радомир за събитие в подкрепа на социалното включване
06.08.2026, 09:44
Четири сигнала до пожарната в Перник за денонощие, пожарникарите призовават към повишено внимание
06.08.2026, 09:43
Разбиха международна наркомрежа с база в България и Украйна
06.08.2026, 09:37
Хакери шетали с години незабелязано в държавните мрежи
06.08.2026, 09:35
Бойко прави рестарт на ГЕРБ с 200
06.08.2026, 09:33
АНКЕТА