Още един българин ще прибави Перник към списъка с личностите, които прославят града с добро. Известният колекционер на карти,атласи и книги за България  д-р Симеон Симов  се оказа  с пернишки корени. Българинът, който е имигрант,живял дълго в Германия и Италия се срещна лично с кмета Вяра Церовска. Поводът е предстоящата изложба от неговата безценна колекция, която ще гостува в Регионалния исторически музей в Перник. Тя ще бъде открита от 16.00 часа в деня на града. Колекцията е предоставена от  Държавна агенция „Архиви” при Министерски съвет,където  Симеон Симов  я дарява.

  Роденият в Перник  доктор бързо намери общи теми с кмета. Макар и  на 85 години перничанинът  разказваше с подробности живите, неписани спомени за  миньорския град. Завършил е медицина в София. По специалност е гинеколог, а областта, в която най-добре се развива, е лечението на безплодието. Отдава повече от 40 години  да събира атласи , карти и гравюри  с данни за българските земи. Събрал е близо 900 карти. Зад сбирката стои един огромен финансов ресурс и едно огромно човешко усилие.

  Колекцията включва материали, които се отнасят  за времето от началото на IV до първите десетилетия на XX в. Материалите са подредени в няколко раздела: Българските земи в древността, Средновековна България (VII – XIV в.), Турско владичество (XIV – XIX в.) и Трета българска държава. Тя започва с по- късни копия на прочутата Девета карта на Европа от Клавдий Птолемей (II в.), направени от Якоб Ангелус през 1478 г и Николаус Германус през 1482 г., с римската пътна карта Табула Пойтингериана (IV в.) и завършва с гравюри и книги за Руско- турската война от 1877/1878 г. И първите години на освободената българска държава до Съединението.

Гравюрите и рисунките на градове, местности, забележителности по балканските земи, както и сцените от Руско – турските войни са запазили специфичното творческо виждане на редица европейски творци като Франсиер, Осар, Феликс Каниц в художественото описание на Балканския полуостров, българските земи и на самите българи.

Изложбата е великолепен повод в началото на XXI в. Да се преосмисли значението на делото на писателите, географите, пътеписците, художниците и гравьорите, чиито имена завинаги са свързани с възхода на европейската и световната цивилизация и представляват неоценим принос към паметта на човечеството.

Атласите и картите в колекцията са творби на прочути европейски династии картографи, издатели и гравьори, свързани с огромни качествени промени в областта на картографията. Картографското наследство на Никола Сансон, Гийом дьо Лил, Джакомо Кантели да Виньола, Йохан ван дер Бруген и на още много европейски автори, сред които блестят имената на Себастиян Мюнстер и Герард Меркатор, говори и за интересите на европейските държави към българските земи. България остава на картата на европа дори и след падането й под османска власт.

Най – старата книга в колекцията е Слова на Йоан Златоуст на латински език от 1525 г. Особено място има малко известната История на България от 1771 г., написана от Йоан Стритер въз основа на византийските автори.