Наскоро овдовялата баба на Григор Димитров била поверена на грижите на сърцати съседи в хасковското село Стойково, разказват местни жители. Дядото на първата ни ракета – Господин, на когото тенисистът бил кръстен, се спомина преди броени дни навръх 81-вата си годишнина, пише Ретро.бг.
Изненадващата му смърт съсипала баба Тонка, която не била подготвена да сложи черна забрадка, защото мъжът ѝ изобщо не боледувал. Двамата изкарали 50-годишен брак и били много задружни.

Целия си съвместен живот посветили на честен труд, от който да изкарват пари, за да изучат децата и да стегнат семейната къща. Дори през изминалото лято направили последните ремонти, с които освежили постройката. Сега бабата на Гришо не се справяла да стопанисва сама имота, защото веднага след погребението на мъжа си залиняла. Наложило се родителите на най-успешния ни тенисист да поговорят с комшиите в селото и да ги помолят да наобикалят възрастната жена, защото те самите нямали физическа възможност. Известно е, че родителите на Григор пътуват и го придружават по турнири из целия свят, а друг близък, който да остане да живее и да се грижи за бабата, нямало.

Тя пък категорично отказвала да ѝ се наема непозната гледачка, защото чужди хора в дома си не искала. Съгласила се само съседките да ѝ помагат, а те чинно се редували и гледали почти да не я оставят сама. Мъката по загубата на съпруга ѝ разклатила здравето ѝ и пенсионерката Тонка стресирала близките си с високо кръвно. Самият Григор отишъл да я види за няколко часа веднага след като кацнал в България по повод нашия турнир „София Оупън“, от който впоследствие първата ни ракета се отказа.

Срещите им винаги били кратки, но приятни, а бабата не смеела да го разпитва почти за нищо, просто му се радвала. За последно Гришо гостува в село Стойково през лятото на 2017 г., когато лично инспектира градината на вече покойния си дядо, в която отглеждаха домати, краставици, чушки и овошки. Тази година обаче опечалената старица не знаела дали изобщо ще прави разсади и ще обработва двора на къщата си, защото без помощта на съпруга си едва ли щяла да се справи. Да напуска дома си, обаче не искала, защото цял живот била свикнала да вирее на въздух и не можела да си представи да я затворят между стените на апартамент.