С любов като по сценарий за холивудски романтичен филм може да се похвали Лаура Траатс. Златно момиче и приятелят й Мартин се обичат в детската градина, след това животът ги разделя, за да се съберат години по-късно.

"Това нашето може би е съдба - разкрива олимпийската шампионка пред youtube канала "Спортната джунгла" и "България Днес". - От детската градина аз също имам спомени, но предимно майка ми ми е разказвала. Тя казва: "Водя те на детска градина, той пристига, слага ти пантофките пред теб, обуваш се. Отиваш - той ти е приготвил учебниците. Дърпа ти столчето." Било е наистина идилия. Госпожата казвала: "Аз такава любов не съм виждала между възрастни, камо ли между деца!". Играят си момчета с момчета и момичета с момичета, ние сме си двамата."

След детската градина пътищата на Лаура и Мартин се разделят.

"Преминахме в различни училища. След това аз поех по спортния път. Животът просто ни раздели. През цялото време сме се следвали в социалните мрежи, без да поддържаме някаква връзка. Това е изненадващо, защото с много малко хора от детската градина и училище все още поддържам някакъв контакт. Вкъщи имам запазени от него нарисувани мечета със сърчица. Писма, където той още не може да пише. Буквите са наобратно, но пише "Лаура, ти си прекрасно момиче. Много те обичам!". Пазех си тези неща. Доста често ги виждах. Когато сме си говорели с мама и най-добрата й приятелка, много често са казвали: "Вие ще се съберете с Марти някой ден, аз съм сигурна!". Не го приемах така, а и бях страшно концентрирана в спорта. Не съм обръщала внимание на връзки, момчета. Не съм търсила нещо подобно", споделя Лаура.

В един момент той й пише. Разбират се да се видят чисто приятелски. Да си споделят - кой какво прави, как е преминал животът му.

"Когато казах на мама, че ще се виждам с него, тя ми каза: "Видя ли, казах ти, че ще се съберете един ден!". Аз обясних, че отиваме просто да се видим. Наистина много си паснахме. Ние сме абсолютно един за друг. Много си приличаме като хора. Мартин е прекрасен човек с огромно сърце. В същия момент се допълваме и си пасваме просто идеално. Много го обичам и съм му страшно благодарна за всичко. Мартин премина заедно с мен през най-трудния период в живота ми до момента. По време на цялата подготовка е имало много моменти, в които не можем да се видим, тъй като аз съм много изморена. Мартин не е спортист, но проявяваше изключително разбиране. Изключително съм благодарна, че този човек се появи отново в живота ми", щастлива е шампионката.

Мартин е до нея и в най-трудния й момент - операцията от дискова херния в Швейцария. Травма, заради която ансамбълът не игра на световното първенство миналата година. То трябваше да е последното състезание на олимпийските шампионки.

"Тези проблеми започнаха доста отдавна, но в много по-лека степен. Накрая точно преди световното цялата ръка ми трепереше. Това беше моментът, в който г-жа Раева и лекарският екип ме спряха. Имах опасения за операцията, но знаех, че съм в много добри ръце. Условията там бяха страхотни. Отваряйки си очите, първото нещо, което направих, е да си мръдна краката. Когато си размърдах крайниците, единствено ръката, по която ме безпокоеше нервът, беше леко изтръпнала. Всичко друго беше наред. Успокоих се. Приятелят ми изигра огромна роля в този период от живота ми. Мартин беше до мен и през цялото време ми помагаше страшно много. Първите няколко дни не можех да си вдигна главата от възглавницата, пиех вода със сламка. Не можех да дъвча. Имах рани, дупки в главата. Това беше неприятното. След няколко дни вече ставах, ходех, движех се. Дори чувствах, че вече всичко ми е наред", добавя Лаура. /Източник:Хотарена