Автобиографията „Без реклами“ на Маги Халваджиян излезе на пазара преди три години и още тогава предизвика истинска сензация. В нея продуцентът разказва съкровени истории пред Влади Априлов, който ги събира в обемен том.

Сега, три години по-късно, издателство Софтпрес пуска нов тираж на автобиографията, като изданието е допълнено. В него Халваджиян надгражда своята изповед и разкрива какво му се е случило след излизането на първото издание през 2023 година.

Той говори за инфарктните моменти около директното излъчване на „Като две капки вода“ от стадион „Васил Левски“, за щастието си от завръщането на Васил Василев-Зуека, както и за работата си по сериалите „Мамник“ и „Под прикритие“.

Разбира се, не липсват и лични откровения – включително признание за напрегнат нощен разговор със съпругата му Кремена Халваджиян.

След едно поредно издание на „Като две капки вода“ в неделя останахме за по-дълъг разговор в гримьорната с Геро, Рачков и Кико. Ние това често си го причиняваме – вместо да се приберем по домовете си след 12 часа работа, стоим още един-два часа и обсъждаме как е минало шоуто, какво се е получило и какво не, какво да подобрим и какво да добавим в следващото издание.

Стана доста късно. Прибирам се към 1:30 и мисля, че Кремена вече спи. Тя винаги си тръгва от студиото веднага след края на шоуто – около 23:30. Но у нас свети. Влизам, тя ме поглежда доста странно и казва: „Магърдич…“. А когато каже така, ми е ясно, че е станало нещо сериозно. Реших, че ще се развеждаме след толкова години. 

— Магърдич, седни, ако обичаш.

И ми посочва един стол в средата на хола.

Оказва се, че докторът, който познава много добре и мен, и Кремена, ѝ се е обадил, за да ѝ съобщи, че резултатите ми са с доста повишени показатели – качил съм захар, холестерол, триглицериди.

Седя на този стол. Много кинематографично, но поведението на Кремена нямаше нищо общо с киното.

— Това, което се случва в последните месеци, не ми харесва — каза тя. — Беше ми обещал, че драстично ще намалиш темпото. Сутрин излизаш в 10:00 и се прибираш в 1:30. Дани ми се обади и каза, че отново си влязъл в онзи безумен ритъм, в който той самият като твой шофьор не е имал почивен ден през последните три месеца. А теб всеки ден те няма по 12 часа, понякога и повече. Той не се притеснява за себе си, а за теб. Казва, че докато те вози, ти си постоянно на телефона, после си в десетки срещи и самият той вече няма личен живот, защото живее твоя.

Наведох се напред в стола и вдигнах вежди:

— Да, така е, но е така от 30 години. Кога е било нещо друго? Защо е тази драма с този среднощен стол? Това за мен и за теб не е нещо ново.

— Не е ново — продължи тя, — но трябва да спре, защото аз не искам да ставам вдовица. На 58 си вече, а ритъмът ти на работа е същият като преди 30 години. Прекаляваш и ако не се спреш ти, аз ще направя всичко възможно това да спре. Ще измисля начин, ще ти поставя ултиматум и въобще — ще ти покажа другата Кремена.

В следващите няколко дни ходех умислен и уморен. Бях направил ежегодните си изследвания — трябваше да се кротна малко и да намаля стреса. Затова тя реши да ме сложи „на стола“.

— Аз те наблюдавам — вика ми Кремена. — Ти даваш ли си сметка, че сутрин, като станеш, още с първата глътка кафе започваш да говориш по телефона? Още не си се събудил, а вече четеш и пишеш съобщения.

Разбира се, тя винаги е права. Винаги е до мен. И винаги вижда всичко.

Маги Халваджиян донякъде се вслушва в думите на Кремена, но не съвсем. И днес той продължава да работи на високи обороти, въпреки че е делегирал повече права на хора от екипа си.

Инфарктните ситуации обаче не спират. Една от тях е свързана с директното предаване на „Като две капки вода“ от стадион „Васил Левски“ на 18 май 2025 година. Тогава, пет минути преди ефир, интеркомът блокира.

За да се наеме комуникационна система, трябва да се платят допълнително около 100 хиляди лева. За лайфа на стадиона е поканен и немски екип, работил по концерти на Бионсе.

„В 19:45 — точно 15 минути преди старта на шоуто, единият от немците влиза в апаратната бял като платно и казва на Кико:
— Всичко се срина. Цялата система не работи. Не знам какво да направя.

Аз чух за проблема по една от радиостанциите в съблекалнята, където в този момент си обличах костюма, защото трябваше да излизам на сцената. Не знам колко пребледнял е бил немецът, но на мен със сигурност ми скочи кръвното. Аз обикновено съм доста хладнокръвен, но много добре знаех, че без работеща комуникация няма как да стартираме шоуто.

Първата ми мисъл беше да звъня в телевизията да отложим старта с 30 минути. Това обаче щеше да доведе до огромен проблем с общината и полицията, защото шоуто щеше да свърши към 00:30 и това щеше да е пряко нарушение на всички възможни разпоредби. Щяхме да плащаме глоби и да търпим имиджови щети от оплакващите се живущи в района, а и от самите зрители на стадиона.

Цялата комуникационна система на немците минаваше през 5G. Стана ясно, че системата е претоварена от десетките хиляди телефони на стадиона, както и от проблеми с честотите на антените върху козирката.

Докато си обувах панталона и главата ми пушеше, видях в монитора, че Кико излезе на сцената с микрофон и хладнокръвно обясни ситуацията. Помоли 40 000 души публика да включат телефоните си на самолетен режим, за да освободят мрежата.

В това време екипът работеше по резервен вариант и разпъваше традиционната ни комуникация. Имаха само 12 минути. Знаеше се, че ще работи частично, но беше шанс за спасение.

Две минути преди 20:00 системата беше готова. Макар и в авариен режим, можехме да започнем.

Шоуто започна — и наистина беше инфарктно.“

Това е малка част от допълненото издание на автобиографията „Без реклами“, която издателство „Софтпрес“ пуска на пазара. В нея продуцентът разказва какво се случва зад кулисите и споделя:

„Няма по-голям учител от живота. Стига човек да вярва, да не се предава и да е постоянен, рано или късно ще намери това, което търси.“ /Източник: Хотарена